Независимо дали сте гей, хетеро, или се намирате някъде другаде в сексуалния спектър, истината за това кой ви привлича се вижда в очите ви.
Разширяването на зениците е точен индикатор за сексуалната ориентация, твърди ново проучване. Когато хората съзерцават еротични изображения и се възбуждат, зениците им се разширяват несъзнателно - реакция, която може да бъде използвана за изучаване на сексуалната ориентация и възбудата - при това без притеснителните измервания на половите органи.
Новото изследване е първият по рода си широкомащабен експеримент, който доказва, че разширените зеници разкриват това, което възбужда хората, казва еволюционният психолог Рич Сейвин-Уилямс от университета "Корнел" - един от учените, реализирали изследването.
"Ако един мъж твърди, че е хетеросексуален, значи зениците му трябва да се разширяват при вида на жени," обяснява Сейвин-Уилямс. "И обратното - при хомосексуалните мъже, зениците им стават по-големи, когато видят други мъже".
Очите наистина са прозорец към душата
Връзката между размера на зениците и възбудата е позната и в миналото. През XVI век в Италия жените са капали в очите си специален разтвор от отровната билка беладона, която ограничавала свиването на зениците и по този начин допринасяла за по-"изкусителен" поглед, блестящ и жаден. (Беладоната е в основата на атропина - препарат, с който се разширяват зениците, за да се направи преглед на очите.)
Всъщност Сейвин-Уилямс разкрива, че зениците се разширяват леко при вида на всеки интересен или възбуждащ стимул - включително лицето на любимия човек или дори красива картина. Разширяването е знак, че автономната нервна система, която контролира неволните действия като пулса и дишането - е възбудена.
Традиционно учените изследват възбудата и сексуалната ориентация, като карат доброволци да гледат еротични филми или изображения, докато към тях са прикрепени инструменти, измерващи прилива на кръв към половите органи. При мъжете тази апаратура измерва дебелината на пениса, а за жените се използва специална сонда, която измерва промяната на налягането на кръвоносните съдове във вагиналните стени.
Според Сейвин-Уилямс тези измервания имат своите недостатъци. Някои хора могат да потискат възбудата в половите си органи, или просто да не покажат реакция в лабораторна среда. А съществува и проблемът с навлизането в личното пространство. "Някои хора просто не искат да участват в изследвания, които са свързани с половите им органи," коментира Сейвин-Уилямс.
Простото запитване дали даден стимул възбужда хората също е толкова проблематично, тъй като някои индивиди може да се срамуват да признаят желанията си или вътрешно да ги отричат дори пред самите себе си. Освен това е трудно да се задават директни въпроси по отношение на сексуалната ориентация в някои култури, обяснява психологът.
Измерване на възбудата
За да преодолеят тези проблеми, Сейвин-Уилямс и колегата му Герълф Рийджър, който също работи в университета Корнел, решават да изследват зениците. Те наемат 165 мъже и 160 жени, сред които има хомосексуални, хетеросексуално и бисексуални участници.
Всеки един от доброволците гледал отделни едноминутни видеоклипове на мастурбиращ мъж, мастурбираща жена и неутрални природни пейзажи. Клиповете били с еднаква яркост, така че различията в светлината да не оказват влияние върху резултатите.
Проследяваща погледа камера записала движенията на зениците по време на тези видеа и измерила всички малки промени в размера на зениците. Освен това хората споделили собствените си емоции за всяко видео.
Резултатите показват, че разширяването на зениците съвпада с модела, демонстриран в досегашните научни изследвания на сексуалността. При мъжете моделът като цяло е праволинеен: хетеро мъжете реагират на сексуални изображения на жени, а хомосексуалните мъже - на сексуални изображения на мъже. Бисексуалните мъже пък реагират и на мъже, и на жени.
При жените обаче нещата са по-сложни, разкрива Сейвин-Уилямс. Хомосексуалните жени демонстрират по-голямо разширение на зениците при сексуални изображения на други жени - подобно на модела, демонстриран при хетеро мъжете.
Хетеросексуалните жени обаче реагират еднакво силно на еротични изображения и от двата пола, въпреки че признават единствено за възбудата си към мъжете.
Това не означава, че всички хетеро жени всъщност са скрити бисексуални, а просто че субективната им възбуда не съвпада с тази на тялото им. Сексолозите не са сигурни какво е обяснението за това.
Една от възможните теории е, че понеже в исторически план рискът от изнасилване при жените е бил много голям, те са еволюирали до степен, в която реагират с овлажняване на половите органи на всеки сексуален стимул, без значение колко непривлекателен им се струва той.
Идеята е, че жените, които са развили този механизъм, е по-малко вероятно да получат травми или инфекции след сексуално насилие над тях, което пък от своя страна засилва шансовете им за оцеляване и за предаване на гените.
Изследователите описват подробно своите открития в научното издание PLoS ONE. Сейвин-Уилямс разкрива, че следващата стъпка ще е да се сравнят изследванията на зениците с гениталните изследвания и да се види по какъв начин двете технологии за проучване могат да бъдат съчетани в едно цяло.
В бъдеще, тази технология може да бъде използвана за извършването на междукултурни изследвания на сексуалността, стига разширяването на зениците да е универсална реакция и не зависи от разбиранията за сексуалната ориентация, които може да не се възприемат еднакво на всички езици. Този метод дори може да бъде използван в помощ на хора, които не са сигурни в своята сексуалност, обобщава Сейвин-Уилямс.
