Четенето на живо, пред публика е едно от най-вдъхновяващите събития за всеки, който пише. Независимо дали публиката е от сестрите и родителите ти - като на Джейн Остин, или от децата ти като Джоан Роулинг, но словото ти, посланието има нужда да се срещне с ума и очите на живо.
Все пак писането е едно от големите изкуства на споделянето.
Не е същото като да пратиш ръкописа си в някое издателство и да очакваш отговор. Но къде, къде може да споделиш?
Ако нямаш книга...
"Писатели без книги" съществува от около година и половина, благодарение на Нинко Кирилов - писател, който вече има книга. Според него това е начин да се стимулира слушането на съвременна българска литература, която все още не е издадена.
Идеята за четенията идва по време на едно интервю в БНР, в което е представен като "Нинко Кирилов - писател без книга". "В края на краищата не мисля, че е необходимо да имаш книга, за да бъдеш писател. Никъде не го пише като условие", казва Нинко.
Под "писатели", естествено, се разбира и поети. Преди четенията са били в клуб Twins, а сега се случват в Barfly веднъж на два месеца. "Мястото е по-малко, но е толкова претъпкано, че си личи, че хората наистина се интересуват от съвременна българска литература", казва Нинко. Често хора от публиката искат копие от текстовете с автограф от автора след края на четенето.
Нинко получава заявки за участие от над 80 автори, от които трябва да подбере около 10 за четенията. Нинко подбира текстовете сам. Всеки може да изпрати една своя творба. Има автори, които отначало пращат слаби текстове, но не се отказват и всеки следващ техен текст става по-добър, казва Нинко Кирилов.
"Лека полека обаче се оказва, че литературната сцена на не издаваните автори не е толкова голяма", казва Нинко. До момента той е единственият "писател без книга", който вече има книга, но се надява и други да го последват.
Да те четат известните
Всичко започва през 2011 г. от романа "Приказка за вечността", чийто автори са Гери Турийска и Стоян Динков. Книгата се състои от любовни писма и диалози между мъж и жена. На премиерата Гери слага червена пощенска кутия и призовава всеки от присъстващите да напише любовно писмо и да го пусне в кутията.
Когато се прибира вкъщи, прочита писмата, сред които има и много хубави. Тъй като никой не се е подписал под текста си, Гери решава да направи втора премиера на книгата, на която да бъдат прочетени и писмата. За целта кани свои приятели - актьори, музиканти и журналисти. Така се създава формата на "Пощенска кутия за приказки".
Всеки месец се обявява различна тема и който пожелае, може да праща свои текстове за участие, без ограничения дали ще бъде поезия или проза. Концепцията е следната - известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката.
Месечно Гери получава над 100 текста, от които трябва да подбере десетина за четенията. Те трябва да бъдат подходящи за четене на сцена. Редовните посетители знаят какво да очакват от различните "четци" заради персонажите, които въплъщават на сцената.
Гери Турийска снима и монтира клипчета от събитията и ги публикува в страницата на "Пощенска кутия за приказки". Първият "плод" на четенията ще се появи през март - сборник с 32 разказа, прочетени през трите години, откакто съществува формата. Книгата ще бъде издадена през март и ще бъде представена на следващото четене. Сборникът се казва "Пощенска кутия за приказки 1" и за повечето от авторите това е първа публикация.
Четенията се случват в Sofia Live Club, като на последното са присъствали около 700 души. Най-младият автор, четен на събитията, е на 13, а най-възрастният - над 60.
"Много искаме да направим покрай дружбата ни със Северна Корея едно четене там и всеки от министерството, който желае да ни помогне, може да се свърже с нас", допълва Гери.
Безпризорна литература
Литературните четения "Безпризорните в неделя" в Арт-Хостел съществуват от над пет години. В основата им стоят поетът и драматург Иван Димитров и режисьора Добромир Цветков. Двамата решават да направят литературна инициатива, която да се случва в неделя. Кръстникът е Цветков.
Безпризорността е свързана както с неделите, така и с чувството да се занимаваш с литература в тази държава, казва Иван. В четенията може да участва всеки. Няма предварителен подбор на текстове, никой не налага вкуса си.
"Когато приятели ме питат кой ще чете тази неделя, аз съм принуден да призная, че нямам ни най-малка идея. Желаещите да се запишат често питат дали да изпратят свои неща, когато се записват да четат, но ние не искаме. Предпочитаме да ги чуем на място", обяснява Иван.
В началото записванията стават по имейл, но сега вече е достатъчен коментар в страницата на събитието. "Безпризорните" се случват веднъж на месец или два. "Участниците просто идват и... четат... Естествено има участници, които имат по-специфични начини на представяне на нещатаси. Някои си пускат музика. Други се оплакват, че не се пуши. Хора - всякакви", разказва Иван.
По негови наблюдения доминиращ жанр е поезията. Но няма ограничения. Веднъж се е чела дори драматургия. Няма значение и дали авторът има книга или не.
Освен "Безпризорните", има и четения на нови неща, в които по-известни поети и писатели четат свои нови текстове. Мястото е дом и за следпремиери на книги - събитие, провокирано от това, че за повечето книги не се прави друго освен едно-две премиерни четения.
"При нас условието е една книга да е излязла преди повече от 6 месеца. Но имаме желание да правим следпремиери на практически всякакви книги, ако този който чете, е този, който ги е написал. "Често и каним поети и писатели просто да осъществят свои четения при нас без да ги обвързваме с някоя от нашите инициативи", разказва Иван.
Важното е да се пише, чете и споделя.
