Врящото котле Берлин

Три млади пънк персонажа - две момчета и момиче, принадлежащи сякаш към едно друго време, се качват във влака на S-бан спирката на просмукания от история площад Alexanderplatz в Берлин с малка планина от мърляв багаж.

Няколко големи, пълни черни найлонови торби, сакове, вехтории и едно кокетно сгъваемо столче: пътуващ дом за оборудваните с тенекета бира, кожени якета с емблеми, пъстроцветни късове коса по главите и изражения тип "да го духа обществото", германски младежи.

За краткия път до модерната берлинска среща Postdamer platz, пънк отломките постепенно се утаяват в сложната социална мозайка. На два метра от тях възрастен костюмиран немец е забил погледа си в политическите страници на Berliner Morgenpost и не забелязва екзалтираните жестикулации на суетен италиански мъж, обясняващ нещо на приятелката си - абаносова газела с изящни бедра, широки рамене, пълни устни и преситен от досада поглед.

До тях се е настанил модерно облечен турчин, който разговаря с майка си по своя айфон, а срещу него две японски туристки преглеждат картата на Берлин през чисто нов таблет. Калейдоскопичният културен пейзаж се допълва от виетнамско семейство, британски тийнейджъри и един забързан индиец, който се спъва в сгъваемото столче на пънкарите преди да слезе от влака.

Черешката на тортата за мен е поставена с репликата "След 10 минути съм при теб, маце!", изстреляна в смартфона от симпатична хипстърка с очила с рогови рамки, винтидж чанта и стискаща раздърпано българско издание на "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли в татуираната си с абсткрактни цветни фигури лява ръка.

Това не е Германия

Това е Берлин! Само 15 минути в прекалено добре устроената транспортна система на германската столица са достатъчни, за да потвърдите пред себе си това, което са ви говорили имигрантите тук - Берлин е отделен свят със собствена и неповторима атмосфера, и драматично се отличава от всичко останало в Германия.

Берлин е световна среща, врящо котле от XXI век, вълнуващ метрополис, помирил исторически, идеологически и етнически противоречия. Град с отношение, който не те оставя нито за секунда да забравиш къде се намираш. Буквално и метафорично. Богат, проспериращ, мръсен, шумен, разкошен, хипарски, носталгичен, туристически атрактивен глобален пункт за рандеву на култури и стилове.

Пространствено Берлин е сред най-впечатляващите места в Европа. Широк и открит град с много вода, зеленина и невероятно еклектична архитектура. Над 3,5 милиона души от повече от 180 националности имат постоянната възможност да пълнят сетивата си със стилистичната експлозия над река Шпрее - витиеватата водна артерия на вдъхновения полис.

Тухлена готика, барок и социалистически класицизъм

Червените тухли, високите тесни прозорци и интригуващите орнаменти на готическите църкви и катедрали съжителстват с бароковото изобиле на имперските дворци, запечатали величието на Кайзерова Германия. Архитектурното великолепие от епохата на кралство Прусия е контрастно на монументалния бетонен брутализъм на Сталинисткия класицизъм от времето на Съветската окупация в Източен Берлин.

Импозантните сгради на "марксисткия работнически рай" стоят като огромен филмов декор на широките авенюта, но над всичко построено доминира 368-метровата телевизионна кула, прорязала облачното небе над Берлин. Във всеки един момент от деня в центъра на града работят няколко десетки строителни крана - масивния метален символ на икономическия просперитет на Германия и гаранция за динамичния, вечно променящ се облик на най-големия и важен град в страната.

Встрани от готическите църкви, модерните скулптури, бароковите музеи и сталинистките резиденции са хипарските убежища около гарите. Цветни петна върху лицето на града. Берлин е превърнат в огромна открита галерия на най-мащабните, майсторски и изобретателни графити, които можете да видите. Урбанистичният упадък никога не е изглеждал толкова привлекателен. Сюжетите на картините са рефлекс от невероятната събитийност, превърнала близо 800-годишният град в иконична атракция.

Изключителна историчност

Културното многообразие и стиловата диалектика са типични за много големи европейски столици, но няма град с толкова осезаема атмосфера на историчност като Берлин. Символ на разделение и обединение, сблъсък и среща на Изтока и Запада. Тук е Стената - съборена, митологизирана, нарисувана, маркирана по паважа и продаваща се по магазините за сувенири.

Духът на времето върху парченца строителен материал. Берлин е и едно голямо извинение - към евреи, роми и всичси други народи и етноси усетили варварщината на Третия Райх по време на Втората световна война с кожата си.

Метрополисът е триумф над разделението, приел покаянието, тържествуващ с богатата си кръвоносна система от машини за транспорт, които снабдяват всяка вълнуваща урбанистична точка с хора, желаещи да усетят Историята.

Социализмът на ГДР е трансформиран в забавен капиталистически инструмент от победилата и обединена Германия - трабантчето се явява върховна атракция, а ЩАЗИ е музейно напомняне за кошмара на тоталитарната държава. Два образа могат да бъде засечени почти навсякъде: мечката, символ на Берлин и ключовият лидер на ФРГ от епохата на Студената война Вили Бранд. Историята тук прелива от музейните дворци, катедрали и улици. Навсякъде е. Мислите подскачат от вчера през днес към утре. Ами утре?

Толерантност или...

Казват че, за да се оправиш в Берлин е достатъчно да знаеш турски. Според различни проучвания близо една десета от населението на германската столица изповядва мюсюлманската вяра. Турци и араби, без да се харесват особено, са си устроили свой малък свят в Берлин.

Много от тях изглеждат капсулирани в ориенталската си култура, а западната зивилизация ги привлича единствено с материалния престиж на спортните немски автомобили. Тук не става въпрос за етнос, народност и цвят на кожата. А за религия. Ислямът играе прекалено важна роля в живота на прекалено много хора н сърцето на Европа.

В кървавия контекст на възхода на джихадистите в Ирак и Сирия призивите на Ричард Докинс, Сам Харис и покойния Кристофър Хитчънс за нов, скептичен разговор относно вярата звучат стряскащо актуално. Нуждаем се от някаква демократична форма на нетолерантност към организираната религия.

Сега обаче е трудно да си представим как подобно нещо ще се случи точно в Берлин - тази вълнуваща витрина на мултикултурализма.