„Ако не мога да дишам, имам проблем". С тази реплика властелинът на модния свят и творчески директор на Chanel Карл Лагерфелд оправдава пред журналисти нестихващия си ентусиазъм да твори и да създава нови и нови колекции. За него дизайнът е въздухът, който изпълва белите дробове.
Противоречива личност и безграничен провокатор, той е известен с модата си, с фотографиите си, с проектите си, рисувани на ръка. Запален почитател на литературата, той намира време и всеки ден да изчете новините в световната преса. Пристрастен към диетичната кола, Лагерфелд успява чрез нея да свали значително количество килограми, за да се вмъкне във вталените костюми на някогашния дизайнер на Dior Хеди Слимейн.
Отказът му да се пенсионира правеше творческият директор на Chanel вечен участник в модния живот - до преди около месец, когато за първи път от 1983 година насам не се появи пред публиката на свое ревю в Париж заради преумора.
„Аз съм моден нимфоман, който никога не постига оргазъм", казва дизайнерът през 1984 година за начина, по който се чувства на модно ревю.
В златните му години творческият устрем изглежда несломим, а екстравагантните му модни дефилета напомнят с пищността си театрално представление. Всеки сезон организира скъпоструващи събития, които излизат от границите на обикновеното модно шоу, за да се превърнат в пърформанс, в медиен спектакъл, където Лагерфелд, дизайнерът-провокатор, показваше способността си да преплита привидната повърхностност на модата с дълбоки теми.
Роден в Германия през 1933 година като Карл Ото Лагерфелд, той променя името си, за да има по-търговско звучене. Ранното му детство минава далеч от войната, в семейното имение в Бавария, което се простира на 1 200 акра. Пристига в Париж като тийнейджър, става асистент на Пиер Балмен, преди да започне да работи за Fendi и Chloe през 60-те години. Присъединява се към семейството на Chanel през 1983 година, десетилетие след смъртта на Коко Шанел.
През 1984 година преработва класическите костюми, добавяйки им подходящи шапки - всички в деним. Той трансформира бранда, комбинирайки съблазнителното с шокиращото, и дава пример за това как една застаряваща модна къща може да се превърне в символ на съвремието, а продажбите й да не спират да растат.
Живее чрез модата в продължение на повече от половин век, превръщайки се в божество в свят на смъртни. Непрекъснато надскача себе си и се доказва като абсолютния властелин на модата.
Извън работата в луксозни модни къщи, самият той се превръща в запазена марка на себе си. Тъмни костюми, бяла коса на опашчица и характерните му слънчеви очила го правят разпознаваем образ по целия свят.
„Аз съм като карикатура на самия себе си и това ми харесва", казва Лагерфелд. Нарича себе си маска, при която карнавалът във Венеция трае цяла година. Неговите творчески импулси и бизнес усет, съчетани с пропорционално на тях его създават особена комбинация, с която вдъхва страх и уважение по върховете на модния свят.
Най-големият му съперник в света на модата е Ив Сен Лоран, с когото в един период се конкурират дори на полето на любовта заради привлекателния парижки денди Жак де Башер. Красив и неустоим, Башер има връзка с Лагерфелд в продължение на 18 години, като междувременно успява да съблазни и Ив Сен Лоран. С това предизвиква гнева на партньора му Пиер Берже и разрив в отношенията между Лагерфелд и Сен Лоран.
В професионалния си живот Лагерфелд твърди, че никога не обсъжда с ръководството на бранда бюджети или продажби. „Аз съм наемник и в собствения си бизнес", казва той, допълвайки, че договорите му с Chanel и Fendi му позволяват да прави каквото си иска настрана. Необичайната освободеност от ограниченията на финансовата отговорност му позволяват постоянно да създава дрехи, които вдъхновяват клиентите и ги карат на мечтаят.
„Създаваме продукт, от който никой няма нужда, но хората желаят", казва той. „Ако имаш нужда от грозна стара кола, тя може да почака. Но ако искаш нова модна вещ, тя не може да чака", твърди дизайнерът.
„Защото модата се отнася до днешния ден", казва Лагерфелд през 2007 година. „Можеш да вземеш идея от миналото, но ако го направиш, както е било някога, никой няма да го пожелае". Описва първата си колекция за Chanel като отражение на модерния стил „шик-секси" и по-дълги и вталени пропорции за разлика от предходните модели, създадени от Коко Шанел.
Ако други дизайнери, далеч по млади от него, се оплакват от бърнаут, то Лагерфед дори увеличава ритъма на работа, неспирайки да публикува, да се снима във филми и проекти, да създава нова мода, дори иновативната „бърза мода" в колаборация с масовата марка H&M през 2004 година.
Разчупвайки нормите на традиционните очаквания към луксозната мода, той прави дизайн и на хотелски стаи, видео игри, каски за мотори. Повече от всеки друг в бизнеса, той успява да придобие статус на икона както в собствената си индустрия, така и в популярната култура.
Строг към моделите, с които работи, Лагерфелд е безкомпромисен, когато става дума за някой, когото счита за „не модерен". Уволнява най-близката си приятелка и бивш модел на Chanel Инес де ла Фресанж през 1999 година, след като тя се съгласява да позира като френския национален символ Мариана, без първо да го попита.
Скандален в работата си, той е повод за скандали и в публичното пространство. Критикува германския канцлер Ангела Меркел и нейната политика за прием на бежанци, с което предизвика гнева на мнозина през 2017-а. "Не може да си избил милиони евреи, за да доведеш милиони от най-върлите им врагове на тяхно място", каза във френско предаване тогава дизайнерът, коментирайки политиката на Германия спрямо мигрантите.
На въпроса за пенсионирането му често отговаря: „Защо трябва да спра да работя? Ако спра, ще умра и всичко ще приключи".
Карл Лагерфелд почина на 85 години в Париж на 19 февруари 2019 година.