Ако неговият бивш архивраг Моуриньо (победи преди дни не само с головете на двете "чудеса" Варди и Марез, но и чрез сдържаната полупрегръдка след задължителното ръкостискане) прилича на обобщения шахиншах на Капушчински, Раниери е сякаш "франкенщайнова" сглобка на Марсилио от Падуа и Уилям от Окам - привидно скромен анти-папист, призван да върши черната работа на различни владетели (gli principi), а понякога - и да ги наказва, в името на Църквата и от името на мнозинството.
Моуриньо е хем западен тип владетел (който очаква всесветско обожание, докато гали императорското кученце и не му се сърди, когато то се изпишка върху обувките на сановниците), хем вид безмилостен етиопско-ирански шахиншах (който завършва деня си с разходка из подземията и взема лично участие в инквизициите).
Раниери, на свой ред, е все едно либерал-прогресист, с искрена грижа за постепенното процъфтяване на своя проект и с искрена вяра в дългосрочното развитие, а не жертва на абсолютизираната result-oriented култура в съвременния футбол.
Единият е жертва на своето тиранично libido dominant (заради което и беше уволнен), а другият - на типичното laissez-faire.
В този смисъл в съставните "парчета" на Раниери надделява Уилям от Окам - най-малкото защото Уилям не отива толкова далеч като Марсилио и дори сам разработва вид демократичен модел на изборите за Вселенски събор в края на XIII-и в.
В подобен смисъл Раниери е "gentiluomo" - и винаги го е показвал, дори през пролетта на 2004, когато вече подозираше, че ще бъде сменен в "Челси" тъкмо със споменатия по-горе "шахиншах".
В апокрифите на лондонския клуб съществува дори следната случка: Раниери и Абрамович пият кафе, видимо всичко е наред, и чисто новият собственик пита, "какво ще ме посъветваш за трансферите за новия сезон", а италианецът отвръща, "трябва да попитате следващия треньор".
Абрамович се разсмива и казва, "а защо подобен негативизъм". 45 минути по-късно излиза и официалното съобщение, че новият треньор на "Челси" е Жозе Моуриньо.
"Gentiluomo" не е съвсем същото като протестантското "gentleman", макар че някак го включва в себе си.
"Gentleman" донякъде съдържа имперското разбиране, че етичността зависи единствено от личната преценка; и дори стига до прословутата фраза от края на XVIII-и в., че джентълмен е онзи, който знае кога да престане да бъде джентълмен (приписвана на Самюъл Тейлър Коулридж).
"Gentiluomo" - поради трайния католически етически натиск - съдържа по-скоро нещо вродено стоицистко; че "нормата" е неуспехът (или пък "контролираният успех"), но рано или късно той - макар и за миг - отстъпва пред последователните усилия. Ерго, "Лестър Сити" в момента.
"Лестър Сити", и най-вече нападението им в момента, биха могли да бъдат сравнени с новата серия самобръсначки на Philips, и по-точно с модела Philips Shaver Серия 7000; уникалното антифрикционно покритие от микроперли спомага за гладкото плъзгане на бръснещите глави по лицето, т.е. комбинацията Варди/Марез се плъзга без проблем през чувствителната кожа на отсрещната защита.
Ако продължим метафората, това е close-shave футбол на контри, тип Super Lift & Cut: Марез сякаш повдига "косъмчетата" на съперника, за да може рекордьорът-голмайстор Варди след това да "бръсне" съвсем гладко.
Раниери, за разлика например от Венгер, няма на разположение съпътстващ екип от учени-свръхпрофесионалисти, които изследват и изчисляват ежеседмично дори процента телесни мазнини на някой като Арън Рамзи (за да докладват дали уелската звезда вече става за дефанзивен халф или не).
Подходът на Раниери в "Лестър" сякаш нарочно е тъкмо обратният спрямо научния: не забранява нищо извън ексцесиите, дори води футболистите на пица в любимия си италиански ресторант ("най-добрият в Лестършър").
Раниери сякаш казва, споко, кво толкова, футбол е, не е ядрена физика: даваме им да повладеят топката и да си мислят, че контролират мача (но чрез Канте ги оставяме само да си разиграват в центъра) , а с Варди, Марез и Олбрайтън ги убиваме на контри.
И това от човека с ироничния прякор "Tinkerman" в "Челси" (2000-2004) - треньор, прославил се с постоянни ротации на отбора, т.е. който уж не знае какво прави и постоянно пробва различни варианти. (Тук феновете на "Ман Ю" ще ме разберат, защото истинският "Tinkerman" в момента се гаври с наследството на Сър Алекс.)
Хайде и малко история за по-непаметливите: първата голяма задача на Раниери беше да "открие" Дзола и да "замени" самия Марадона, който на практика беше играещ треньор до момента в "Наполи" (с цялото ни уважение към Алберто Бигон, но той беше просто фигурант на Ферлайно).
След това на Клаудио му се наложи да върне "Виола" в Серие А, и тогава го спаси Батистута; после "Валенсия", където му се наложи да продаде Ромарио, и "Атлети" под шапката на клинично лудия измамник Хесус Хил.
Плюс "Челси", които под негово ръководство не спечелиха нищо, но продължиха - най-вече чрез любимеца му Дзола - да радват окото дори след епохата "Виали".
След което - надолу и надолу, до съвсем наскоро, когато националите на Гърция, стари, уморени и изпокарани, паднаха дори от Фарьорските о-ви.
Но ето ви го днес, старият "Tinkerman", на върха в английския футбол с "Лестър" (да не забравяме и приноса на предишния треньор Пиърсън), начело на тиха революция на "средната класа" в Прем, която предстои да стане и "шумна" - особено с договореното ново разпределение на големите ТВ-пари, което ще направи висшия ешелон на Острова още по-конкурентен и задъхан.
А уж вечно грапавата (stubbly) кариера на Раниери вече изглежда clean-shaven. Дори Уилям от Окам - да, онзи с "бръснача на Окам", същият - би ръкопляскал на подобна гениална простота.
"Лестър" с Раниери е несигурно предположение за титлата в "Премиършип". Виж, Philips Shaver Серия 7000 си остава една от сигурните най-добри идеи за мъжки коледен подарък.
