Възможна ли е София, чийто център не прилича на страниците на детско блокче за рисуване – с витрини на магазини и фасади, покрити с толкова много и разноцветни реклами, че главата на гледащия започва да го боли?
Възможна е, ако Столичният общински съвет приеме предложените промени в Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Или както по разбираеми причини ще я наричаме занапред – Наредбата.
Документът има за цел да вкара някакъв ред в това как се рекламира по улиците и сградите. В момента историческата красота на центъра на града и архитектурните качества на сградите там са "удавени" от огромни рекламни визии, изкушаващи намаления и премигващи светлини.
Ако предложeните от главния архитект Здравко Здравков и четирима общински съветници промени в Наредбата станат факт, кичозната визия на столицата може и да остане в миналото. Въпросът е дали няма да се удавим в края на Дунава, както обикновено се случва с добрите намерения.
Планираната промяна за момента е мащабна и ще бъде усетена от всички жители и гости на града, които ще се разхождат в един визуално по-чист и, вероятно, по-красив град. Тя обаче ще се усети и от джобовете на търговците, които вече няма да могат да превръщат витрините си в гигантски каталози и ценоразписи. Вместо това ще трябва да разчитат на много по-скромна "улична" реклама, за да привлекат клиенти в своя магазин или заведение.
Поради този факт не е учудващо, че предложените промени в Наредбата предизвикаха недоволство не само в представители на рекламния бранш, но и сред търговци и граждани. Битката за рекламата в София вече се разрази, но въпросът е кой ще победи в нея като везните към момента клонят в полза на искащите промени.
Защо сега?
Сегашната Наредба за рекламата в столицата е приета през 2014-а и е базирана на предходната от 2007-а. Ясно е, че за последните 11 години сферата на рекламата се промени значително – нейният обем нараства не само в онлайн пространството, но и в начините и технологиите за рекламиране в публичната среда. Именно това е един от аргументите на вносителите в подкрепа на предложените от тях промени.
Според тях в момента в някои части на София е налице "визуално замърсяване", а многото рекламни елементи и преместваеми обекти пред магазини и заведения са "понижили естетическите качества на града". Нещо, с което е трудно човек да не се съгласи.
Какво предлагат вносителите за решаване на проблема със загрозената от реклама София?
Накратко в пъти по-малко реклами по витрините и сградите, както и разреждане на броя на чадъри, маси, столове и рекламни табла по тротоарите, особено в централната част на столицата.
В предложените промени в Наредбата се предвиждат нови и по-конкретни правила за поставяне на преместваеми обекти, рекламни и информационни елементи. Посочват се и по-детайлни изисквания за разположение и размер, на които всеки един такъв елемент трябва да отговаря в различните зони на София.
Магазините по партерните етажи, които са изцяло покрити с реклами, остават в миналото. Как? С предложеното ограничение, според което прозорците и витража им няма да могат да бъдат брандирани с повече от 20 процента реклама.
Предполагаме, че е трудно да си го представите. Сякаш всички вече сме свикнали, че аптеките са с непрозрачни витрини, а магазините за хранителни стоки са покрити с плакати на бири, безалкохолни напитки, млеката на баба и мезетата на вуйчо. Магазините за дрехи, които не са част от голяма верига с утвърдена и изчистена обща визия, са с грозни, но за сметка на това огромни надписи за всеки намален артикул поотделно.
Почти невъзможно е човек да си представи визуалната промяна в средата, ако само тази промяна в Наредбата стане факт. А има и други.
Въвеждат се нови правила, ограничаващи светещите реклами, както и забрана за използването на устройства за озвучаване на реклами и информационни елементи. Представете си сега Берьозка без руската музика!
Още по-сериозен удар ще бъде нанесен върху тези, които се опитват да привличат клиенти с излъчване на рекламни клипове по улиците на София. Видео, анимация, мигащи или движещи светлини вече не могат да бъдат част от някакъв рекламен елемент, ако той се намира на открито. Така екраните стават почти безсмислени, тъй като по тях ще могат да вървят само статични изображения, сменящи се не по-често от веднъж на 8 секунди. Подобни дигитални реклами трябва да имат и автоматични възможности за затъмняване, което ще ги направи по-скъп и неприемлив избор за търговците.
Промените в Наредбата ще ограничат и рекламата върху обезопасителните мрежи в централната част на града (т.нар. първа зона) на до 30 процента. На останалата част на мрежата трябва да изобразена фасадата на самата сграда.
За да може градът да започне да "диша" визуално, в сила ще влязат и по-строги изисквания за минимални разстояния между различните преместваеми обекти и реклами. Така се предполага, че препятствията по тротоарите вече ще бъдат по-малко.
Преместваеми обекти (подвижна реклама, маса, чадър и пр.) ще могат да се поставят само на тротоари, които са по-широки от 4,5 м. Също така трябва да се оставя свободно място за преминаване по тротоара. Що се отнася до хладилните витрини и фризерите пред магазините – те също ще останат в миналото.
Мотивите за промяната са с цел "в защита на публичните пространства, достъпната среда и естетиката на града". Според анализа на вносителите активността на бизнеса в областта на външната реклама се е увеличил като това е довело до неблагоприятни последици за градската среда. Действащата в момента Наредба от 2014-а позволявала твърде голяма наситеност на средата с преместваеми обекти, рекламни и информационни елементи. Нещо, което всички виждаме. Но има хора и фирми, за които това не е проблем.
"Не ни пипайте рекламата!"
Естествено, че едно такова предложение, което ще доведе до мащабна промяна във визията на града и приходите от реклама на търговците, ще предизвика дебат. Той остава ограничен в рамките на едномесечното обществено обсъждане, започнало на 11 април т.г. В рамките на месец заинтересовани страни имаха възможност да изпращат своите становища и препоръки към проекта за промяна на Наредбата. Както може да се очаква, повечето мнения идват от рекламния бранш и търговците и са по-скоро негативни.
Според някои от становищата ограничаването на рекламните методи и площи напомняло на "социалистическите разрешения по отношение на естетиката" и щяло да доведе до пренасочване на рекламни бюджети от едни пазарни субекти към други. Има изказани съмнения и че това е умишлено, както и че се цели въвеждането на допълнителна бюрокрация, която може да доведе до корупция и рекет от страна на институциите.
От Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, например, са изцяло против ограничението от 20 процента реклама върху прозорците и витража, тъй като това щяло да възпрепятства сериозно тяхната дейност. Ако сте посещавали или поне сте минавали покрай офиса на някой туроператор, знаете за какво става дума.
Група представители на бизнеса от своя страна са изпратили едно и също съобщение (с еднакви правописни грешки), в което се обявяват за запазване на дигиталните пана, които според тях ще направят София "по-красива и чиста".
От Асоциацията за масови комуникации изразяват притеснение за друга предложена промяна - намаляването на срока на разрешение за поставяне на реклама от 10 на 5 години, което според тях ще доведе до по-голяма административна тежест за бизнеса и затруднения за самата общинска администрация тъй като разрешенията ще трябва да се подновяват по-често.
Може би най-голяма тревога в някои фирми и граждани предизвиква възможността вече да няма огромни реклами върху калканите на сградите от II зона (основните улици и площади около центъра), като вместо това се въведе ограничение от едва 2 кв.м. площ за всички рекламни елементи. От Националната асоциация за външна реклама се обявяват срещу подобно ограничение с аргумента, че от градоустройствена гледна точка било по-добре страничните фасади да бъдат апликирани, вместо да "тежат празни и в неподдържан вид".
Според асоциацията подобни реклами върху калкани на сгради има на не повече от 15 места във втора зона - на булевардите "Дондуков", "Васил Левски" и "Скобелев", както и на улиците "Гурко" и "Граф Игнатиев" като те били в "далечната перспектива на преминаващия".
Към тази си позиция те прикрепят и писмо от името на 16 етажни собствености. В него се обяснява, че парите от рекламите по калканите на сградите отиват за важни разходи по поддръжка и тази възможност трябва да остане.
Група граждани, подписали се като "жители на София и предприемачи", вече изпратиха писмо до медиите, в което се обявяват против изискването за "почти голи, прозрачни витрини" и определят идеята като "грубо посегателство върху бизнеса и облика на десетки хиляди търговски обекти".
Според недоволните ограничението е "по предложение на фирми, които се занимават с външна реклама (билбордове) и има за цел да принуди някои от по-големите търговци да плащат на тези фирми за реклама", тъй като ще бъдат лишени от правото да рекламират дейността си на собствените си витрини. Освен това според жалващите се търговци целта е големите компании, напр. тези за напитки и цигари, да пренасочат бюджетите си за реклама към билбордове вместо към реклама върху търговските обекти. Дори и да се съгласим с логиката им броят на билбордите е ясен, а дейността им е регламентирана, докато витрините биват брандирани абсолютно и само по волята на наемателите и собствениците си, без оглед на факта, че те са част от градската среда.
Когато мнозинството говори...
Обществените консултации около предложените промени в Наредбата завършват на 11 май. След това те ще попаднат в дневния ред на някое от предстоящите заседания на Столичния общински съвет.
Предложението е внесено както от главния архитект Здравков, така и от трима общински съветници от ГЕРБ и по един от БСП и Реформаторски блок. Ако техните колеги в тези три групи подкрепят промените в Наредбата, те със сигурност ще бъдат приети, а София ще тръгне към едно по-изчистено визуално бъдеще.
Остава въпросът дали ще бъдат взети под внимание препоръките и недоволството на страните, които ще бъдат финансово засегнати – търговци и представители на рекламния бранш.
Всички останали – т.е. жителите и гостите на столицата, няма да усетят промените в джоба си, но е много вероятно разходките по улиците на столицата изведнъж да станат много по-приятни и по-безопасни, от гледна точка на разминаването с чадъри, табели и други преместваеми обекти.
