27-годишната актриса и сценарист Брит Марлинг e един от основните дебютиращи творци на тазгодишния филмов фестивал Sundance, като участва в два нискобюджетни филма, на които е и сценарист: Another Earth и Sound of My Voice. Правата и за двете продукции вече са откупени от Fox Searchlight и скоро ще дебютират на голям екран - Another Earth вече е по кината в САЩ от 22 юли, a Sound of My Voice ще влезе в дистрибуция следващата година.
Новото попълнение в Холивуд е отличничка на випуска в университета "Джорджтаун" и дава начален тласък на кариерата си, като създава роли за самата себе си. Освен това е красива, което изглежда обърква някои медии - например New York Times, където миналия месец се появи статия за Марлинг, озаглавена "Как да успеем в Холивуд, въпреки че сме наистина красиви".
Очевидно, да бъдеш умен и красив е голяма аномалия в шоубизнеса
В края на дълъг ден, изпълнен с интервюта в Лос Анджелис, Марлинг избухва в смях от това твърдение. Фактът, че медиите често съпоставят добрия й външен вид и нейната интелигентност, по нейни думи не говори толкова много за нея, колкото е свидетелство за потребността от повече женски мнения и гледни точки в американската култура. "Всички пием от една и съща чаша, която далеч не е препълнена с много истории за силни, влиятелни, секси и привилегировани жени, защото все още липсват достатъчно режисьори и сценаристи от нежния пол - но това вече се променя", споделя Марлинг.
"Това объркване, тази реакция "О, боже! Но тя пише!" е невероятно странна. Забавна е. Просто мисля, че няма много примери за истински жени в света на киното".
Неудовлетворена от стереотипите в киното, тя създава роли за себе си
Марлинг не решава да пише сценарии, защото иска да промени виждането за жените на медиите и културата. Тя го прави, защото иска да се ангажира с роли, които не изискват от нея типичното за всяка млада актриса - повърхностното гадже или жертва на престъпление. Освен това, тя търси контрол. "Ужасяващо е животът ти да се свежда само до това дали те избират". Постоянно се налага да бъдеш избиран и преизбиран. Това да пиша роли за себе си не ми дава повече контрол върху бъдещето ми, но и не ме кара да чакам нечие разрешение. Винаги можеш да избереш себе си. Хмм.... кой трябва да изиграе тази роля? Номинирам се!".
Менажирането на актьорска кариера винаги е изисквало много кураж, но Марлинг се занимава с това от малка. Дъщеря на строителни инженери, които се местят често заради проектите си, споделя, че нейният непостоянен начин на живот като дете е повлиял на решенията, които взима като възрастна.
Единственото постоянно нещо в детството й е било театърът, а стабилността Брит е намирала в писането и режисирането на собствени пиеси. "Бяха много глупави и танцувални", разказва тя. "Винаги намирах начин да включвам танците по музика на Уитни Хюстън в тях. Имитирах и движенията на Джанет Джексън. Билетите за моите "постановки" струваха много скъпо за всички от квартала. Бях предприемач-капиталист още на 7 години. Например за изпълнения в събота вечер взимах по 20 долара на човек. И само защото бях толкова дръзка, приятелите на моите родители плащаха и идваха да видят тези абсурдни пиеси, вдъхновени от Джанет Джексън."
Може би именно този бизнес-нюх я кара да запише две специалности - икономика и студийни изкуства в университета "Джорджтаун", след като завършва гимназия за сценични изкуства във Флорида. Марлинг казва, че още не може да разбере какво я е накарало да се самоизмъчва със статистика и икономически теории. Може би това има нещо общо с опита на майка й в инвестиционното банкиране. По-вероятно е обаче причината да е, че самата Марлинг не познава много хора, които са забогатели от изкуство.
Лятото преди последната й година в университета - по време на стажа й в банката Goldman Sachs, двама млади кинодейци, с които се запознава по време на следването си, я убеждават да вземе участие в двудневно заснемане на филм. Въпреки че е изтощена от дългите дни в банката, нейните приятели Майк Кахил и Зал Батманглиж не приемат "не" за отговор.
Марлинг не се колебае да следва интуицията си
"Филмът въобще не беше добър," споделя тя. "Всъщност, беше крайно несполучлив. Но нещо се случи през тези два дни. Помислих си, че мога да бъда работохолик и да се занимавам с нещо, което наистина ми харесва, но мога да бъда и работохолик, който се занимава с нещо, което не му е присърце. След това изживяване повече не исках да се върна в университета".
Тя напуска учебното заведение и заедно с Кахил се премества за година в Куба, където двамата снимат документалния филм "Боксьори и балерини," в който се разказва за млади спортисти, изправени под въпроса дали биха се възползвали от възможността да пътуват в чужбина. След завършването на този филм, родителите на Марлинг я убеждават да завърши образованието си - и така тя се дипломира като отличничката на випуск 2005. Следващата година с Кахил заминават за Лос Анджелис, където Батманглиж учи в Американския филмов институт.
Тримата живеят заедно в къща в Силвър Лейк и основните им занимания са писане, четене на учебници за писане на сценарии и анализиране на филми. Преживяват благодарение на временни работи, но мечтаят за снимки. Марлинг прекарва половината от времето си в писането на Another Earth заедно с Кахил, а останалата половина с Батманглиж, с когото пък работят съвместно по Sound of My Voice.
"През цялото време си мислех, че се опитвам да се науча да бъда добър сценарист", споделя Марлинг. "Ами ако достигна до етап, в който съм достатъчно добра като писател, но не съм се научила да бъда актьор? Как ще наваксам? Имах толкова много съмнения. Всичко изглеждаше невъзможно".
Обсебена от себе си, Марлинг стои на прага на звездната си кариера и се пита коя нейна версия - сценарист или актьор - ще доминира повече в бъдещ план. Междувременно тя появява в един от епизодите от последния сезон на сериала Community - и наскоро приключва заснемането на първия си високобюджетен филм Arbitrage, в който си партнира с Ричърд Гиър.
"Винаги съм писала, за да мога след това да играя"
"Не зная дали бих могла да пиша, ако след това ще трябва да се откажа от сценария си. Вероятно би било прекалено трудно за мен. Но освен това обичам да играя в сюжети, които са извън въображението ми, защото не бих могла да достигна до много неща само чрез собствената си гледна точка. Опияняващото в това да си актьор е, че живееш в нечий чужд свят поне за малко - и лично аз се надявам да имам повече възможности за това".
Актьорският й пробив обаче със сигурност няма да я откаже от писането на сценарии: "Мисля си, че никога няма да спра да пиша, понеже се питам защо няма повече примери за жени като тези, които познаваме наистина", споделя тя.
"Къде са филмите, в които жените са сложни, силни, красиви, секси, интересни и с всякакви форми на тялото? Не виждаме достатъчно такива. Има нещо много важно за мен в опита ми да ги опиша - а вярвам, че това е важно и за всички талантливи жени по света".
