Филмът е руски

В наши дни копродукциите са нещо обичайно, особено за европейското кино.

Голяма част от кинопродукцията на Стария континент е плод на съвместни усилия на различни по националност екипи.

За нашето кино те са все още странна птица, но ако говорим за руското кино, то още в периода на социализма натрупа богат опит в това отношение.

Много от най-хубавите съветски филми бяха плод на сътрудничество между различните републики.

Този интересен процес омеша таланти и идеи и даде на световното кино големи имена и необикновени по екзотика творби.

Нашето кино също може да отчете похвално сътрудничество със съветските кинематографии. Плод на дружбата бяха гастроли на актьори от ранга на Инокентий Смоктуновски ("Бариерата"), Армен Джигарханян, Людмила Савелиева, Василий Ливанов, Алексей Петренко, Ролан Биков.

Но като че ли повечето такива продукции оставяха усещането за нещо милозливо, благотворително, недовършено. Сякаш бяха повече плод на интернационалната дружба, взаимопомощ и на копромиса в името на международното положение.

Въпреки че като се замисли човек, "Първият куриер"(със Стефан Данаилов), "Юлия Вревская", "Дон Кихот се завръща", "Пътят към София" не бяха толкова лоши филми и си имаха своите качества.

Напоследък нашите киновзаимоотношения позаглъхнаха, въпреки че не много отдавна се появи "Похищението" на Пламен Масларов и "Инкогнита" на Михаил Пандурски.

А сега се задава премиерата на една нова копродукция (България, Азербайджан, Русия), която отново, както в миналото, ни запраща в най-високите върхове на киното.

Най-вече заради авторите с извънредно благородно кинопотекло, идещо от "Бялото слънце на пустинята", "Изпепелени от слънцето", "Сибирският бръснар" и други знакови руски филми.

Да, няма шега.

Продуцент на премиерния филм "Братя"е големият руски сценарист Рустам Ибрахимбеков, един от любимите сценаристи на Никита Михалков, написал и гореспоменатите три класики.

То и филмът "Братя" започва малко като "Бялото слънце на пустинята" - нежни писма между пораснали братя, които се обичат и затова прикриват един от друг бедите или нравствените бездни, в които изпадат.

Големият брат е правилният, позитивен човек. Той има дом, семейство, грижи се за старата им майка и е с готов отговор за всичко.

Ръси банални постулати и глупости, но хората го обичат и смятат за добър човек.

От тази позиция той мъдрува, поучава и напътства околните по смешен и симпатичен начин.

Душевният мир сякаш е напълно постигнат в китното дворче с нарове в Баку или сред парата на ежедневната турска баня. Пчелните кошери, добрите съседи и спокойният живот на един пощенски чиновник, заслужил уважението на всички, звучат напевно като красив романс.

Дори спомените на героя за неговия детски блян - една хубава девойка в женската баня, сякаш допълва доволството му от живота.

Докато другият брат работи в Сибир, играе си със смъртта, кривва от правия път и дори не успява да стигне навреме, за да свари майка си жива...

Но изведнъж всичко коренно се преобръща и братята сменят местата си. Като по чудо през привидния душевен покой, уродливата и тъмната страна на човека показва своето ужасяващо, обезобразено като жилено от пчели лице.

Това вече не е само история за двама братя и едно красиво момиче.

Любовният триъгълник остава някак настрани, изместен от тази отвратителна, лицемерна, безпомощна философия за живота, която заглажда истинските конфликти, желания и копнежи на хората. И после си отмъщава стократно за това, че са й повярвали.

Човек с ръка на сърцето, и без дори да прави справка за внушителния творчески екип на филма, може да оцени срещата с произведение на изкуството, направено по източному протяжно, но с топлота, усет и познание.

Тъй че такъв тип кино като "Братя" ще отговори на очакванията на тези зрители, за които все по-рядко някой се грижи от екрана, а те на брой никак не са малко.

А руското кино, със своята живописност, здрави нравствени устои и широк творчески потенциал безспорно е един добър спаринг партньор за българските кинотворци, пък и за зрителската аудитория.

*"Братя" бе част и от конкурсната програма на ХIХ издание на международния фестивал "Любовта е лудост".