Ден 7 ½
19:00 ч
Мило дневниче! Не знам колко време сме се целували с Данчо, но хората си тръгват вече от плажа, а Лилето, горкото, е заспала на масата до нас. Чак сега се пуснахме и направо ми се вие свят! Планът проработи перфектно - станах от мястото си, бутнах Мария-Виктория, Стаси се отдалечи раздразнена и просто обгърнах врата му и го нацелувах. Е, да, в бързината първо му пуснах език в носа, но после всичко си дойде на мястото! Гррр, това момче пари просто! И сега? А, да - чакай да си сменя рилейшъншип статуса, хи-хи!
19:05 ч
Данчо каза, че трябва да ходи на някакъв концерт тази вечер, ако искам да отида с него - имал още един ВИП пас (хихихихи!). Нещо Бет Слим-Бийм ли, какво каза - на Какао Бийч? Чакай да го обсъдя с Лилето...
19:10 ч
Добре! Отиваме! Лилето ще си ляга - и без това е изгоряла. Уау! Много се вълнувам - най-накрая Какао Бийч и то толкова изненадващо! Само да видя какво да облека, трябва да е нещо много спешъл! В 20 ч тръгваме, защото и без това няма да има нищо интересно преди 12 часа, каза Данчо.
Много бил известен този Зет Бой Флим, оххх, не мога да му запомня името - както и да е - аз, моето момче, Какао, ВИП ложата и известен DJ - това ако не е сбъдната мечта!!!
19:59 ч
Кои обувки? Кои обувки?!!! Добре, айде розовите платформи от абитуриентския бал, със супер късата черна рокличка, големите ми любими обеци и леопардовата чантичка. Данчо ме чака вече долу. Само спиралата... а, да и балсам за устни за уголемяване на обема... а, да, и шнолата Сваровски... ъх, не, колието ми Долче и Габана от Лилето за рождения ми ден...
Ейййй!!!! Чакай да си оправя маникюра... Черната рокля, не - нека е бялата поличка с шарената туника... ох, не си вървят с обувките... добре! Златните обувки да са, пак са с добър ток! И златистото потниче по мен!
А така... да видим в чантичката имам: гланц за устни, спирала, резервен гланц за устни, презервативи, портмоне, ключовете от вкъщи, ключовете от мазето, сгъваема четка за зъби, телефони - 3 броя, албумче със снимки, кърпички, тефтерче, Нурофенче, парфюм, химикалка, запалка, аварийни тампони, мидички, диск на Борис Дали от миналото лято - в случай че го срещна, да си взема автограф, слънчеви очила, дъвки, близалка... ауууу, забравила съм фотоапарата - хоп! Нещо връхно и...
20:40 ч
Потеглихме! В колата сме, Данчо е много сладък, хваща ме за ръка тайничко, докато сменя скоростите. Каза да си пусна каквато музика искам! Ааааа - много яка песен!!! Морена-Морена-Морена нънънънъъъъ!!! Ауу и тази ми е любима - Теамотеамооо лалала ай лааав юууу!!! И тази Альородааанс тъ тъ тъ тъ ри дъъъ!!! Нещо загубваме радиото обаче... Ей, Данчо, сетих се - имам един диск в чантичката!!!
22 ч
Ето вече виждам Слънчев бряг - ехааа, светлини, хотели, блясък! Като насън е - българският Лас Вегас! Сидито в колата на Данчо нещо блокира... но нищо, в толкова добро настроение съм, че ще си пея докато стигнем, знаеш, че съм си талантлива, мило дневниче - хихи! Ето сега и Данчо да разбере ;)
22:20 ч
Уаааау, колко много хора! Всички ли отиват на Фет Бой Динг?! Лелелеле, все едно е опашка за Син Сити! Виж какви коли само! Добре, че се нагласих - виж всички момичета са като абитуриентки! Чакаме на опашка, за да паркираме.
22:50 ч
Още чакаме на опашка, боже, отегчих се! Страшна гъчкана, този трябва наистина да е много известен! А! Я виж - Катето от съседния клас... само дето е половин метър по-висока и май си е забравила полата - виждаш ли какво прави прекаляването с перхидрола на хората. В същото време е пълно с тийнейджъри, голи до кръста. Хммм...
23:10 ч
Стигнахме бариерата и преминахме, дневниче, най-накрая! Чух полицаят да казва, че щом минаваме навътре, значи сме ВИП. А така - ще се сетите! Иначе паркират, където могат, такава е гъчкана.
23:20 ч
Ох, не стигнахме ли вече?! Хората пред нас ходят пеша едвам, едвам, девойки с токчета кълчат глезени, пияни хора, боклуци навсякъде по земята - добре, че е тъмно, мило дневниче, че иначе никак нямаше да ми се хареса тук. Виждам сцената вече! Данчо, не стигнахме ли, бе, мило?!
23:50 ч
Йеп, паркирахме и се опитваме да минем през опашката, за да стигнем до ВИП входа. Ето минаваме! Другите да си чакат на опашка нъц-нъц-нъц!
00:00 ч.
КАКВОООО????!!!!! НА ПЛАЖА СМЕ?! Питам Данчо къде е Какао Бийч, да си седнем на ВИП местата, като бели хора, да си поръчаме по едно уиски и той каза, че това е. Как така това?! Ами къде ще седнем, питам го? Той каза, че където ни харесва - може на плажа, може на бара, може и в Кабаната да видим - ама нямало смисъл, защото нито сме щели да виждаме от там, нито сме можели да танцуваме. Как да танцуваме на плажа, бе, Данчо?!!
00:15 ч
Не ми харесва! Пълно е с хора, лепкави и потни. Сега обикаляме, за да търсим познати на Данчо... Музиката не ме кефи, а този фетбойслим не започва още... Кабаната прелива. А аз се спънах в някакво пияно момиче, което лежеше между хората направо на земята... Ужасно... Сигурна съм, че Тони Стораро като пее тук е съвсем друго... Но трябва да го изтърпя това сега, заради Данчо...
00:50 ч
ВИП-мип-дрънци-мрънци... От поне 3 часа съм права и се опитвам да си спечеля място за дишане... Данчо предложи да си събуя обувките, но се държа засега - еми, да, ще си разваля тоалета иначе. А, да, и пием уиски от пластмасови чаши... голяма гъзария, няма що... Трябва да му се разсърдя, че ме забърка в тази простотия... Ето - не му говоря вече.
2:00 ч
Мило дневниче! Официално не харесвам Какао Бийч! Няма известни хора, няма манекенки, няма футболисти, а е ВИП колкото на баба ми бостана... Пълно е със залитащи хора, слязохме до вълничките и морето беше отвратително и пълно с водорасли... А в заливчето опънати едни яхти... Там трябваше да сме, казах на Данчо и той не разбра какво имам предвид - каза, че как ще се кефиш и ще танцуваш на яхтата, нямало да си с хората... Ами, не искам да съм с хората. И ИСКАМ ДА СЕДНА, ПО ДЯВОЛИТЕ! Чакай, почва нещо... и ми се допишка...
2:30 ч
Разбрахме се да се чакаме на едно определено място, мило дневниче, а пък аз да потърся къде е тоалетната. Джек-И-Чан започна да пуска вече - хората скачат като някакви зомбита, видях едно бяло заведение и отивам натам да питам за тоалетна, ама е много трудно през тълпата...
2:40 ч
А... не е тук... от къде излязох? Накъде да мина? А, подминала съм го... айде отново...
2:50 ч
Мило дневниче, намерих тоалетната, слава Богу! Два пъти обърках пътя към бялото заведение, но се справих. Сега да видя как да стигна до мястото на срещата.
3:30 ч
Ох, не се ориентирам, по дяволите!
4:00 ч
Баси, Виенски валс - не може да ме убеди, че това е негово парче, помня, че го танцувахме на едно училищно тържество, така че сигурно е кавър. Ще поседна за миг на пясъка, че да си събуя обувките... Много съм уморена, не мога да намеря къде е мястото на срещата... Изтощена съм... Ще подпра глава само за миг, много ми дойде...
4:30 ч
Заспала ли съм, бе, дневниче?! То май свършило... Трябва да намеря Данчо. Дано да си ходим най-накрая... И като се приберем - такъв скандал ще му спретна, че ме забърка в това - какво значи да дойдем тук, да седим часове наред прави и освен това, да ме извинява Фет-Ван-Дам, ама изобщо не се забавлявах!!!
5:00 ч
Не намирам Данчо. Обикалям за пореден път и не го намирам... Много ми е мъчно, дневниче... Направо ми се плаче... Отивам към паркинга да го чакам на колата... Не знам дали го обичам вече това момче след тази нощ...
5:20 ч
... ако се сетя къде спряхме точно...
