Тези дни се навършиха точно 16 години, откакто един човек съсипа окончателно световната музика. За капак се изниза по Млечния път директно в черната дупка, налапвайки едно бренеке за едър дивеч... и ни остави тука да му сърбаме ошава.
Ако до тук нищо не сте разбрали, нека ви е за урок, защото всичко в музиката, създадено с толкова труд и талант до края на 80-те години на 20-ти век, отиде в канализациите на Сиатъл заради един музикант, който изобщо не искаше да е такъв.
Неговото име е Кърт Кобейн и ще остане навеки в историята - като Враг номер 1 на качествения звук, праха за пране, шампоана и здравословния начин на живот.
Има един зловещ виц за него, че записал 5 албума с Nirvana, натъпкан с дрога като цици със силикон на фолк певачка. Една априлска утрин на 1994-та година, обаче се събудил без нищо за „трансмисия" под ръка. Тогава решил да си пусне на чист разсъдък малко от музиката, която записвал през годините. И още на първата песен свалил ловната пушка от стената и препарирал гръндж-чудовището в пика на славата му.
Преди това обаче в продължение на цяла петилетка другарят Кърт научи юношите бледни по света широк да не се къпят, перат и решат по никакъв повод. Но това съвсем не е всичко. Кобейн изведе до фешън висоти кецовете „Конвърс" и дебелите карирани ризи на дървосекачите от американския Перник. Пострига на черта мазните кичари на де що има прошляк по кълбото земно и превърна никому неизвестната Къртни Лав в овдовяла знаменитост.
Големият късмет на триото Nirvana в онези времена беше, че MTV все още излъчваше музика и видеоклипове в програмите си. В бонус им дойде и фактът, че съветският лидер Михаил Горбачов реши да влиза в учебниците с фелациото, наречено „перестройка". И след като Горбачов обърна света със задника нагоре, точно на Кърт Кобейн му светна да повтаря анархичните подвизи на Sex Pistols и The Ramones в някакъв измислен копи-пейст.
Грънджът умря почти толкова скоропостижно колкото пънка, но това, което последва, е несравнимо с него. Докато в края на 70-те се отприщи лавина от стилове и изпълнители, кой от кой по-талантливи и полезни, то от средата на 90-те дойдоха само „гавъри", „мадафака" и монотонен шум, наречен „къща" на английски (house), гарниран с обилна салата от „екстази".
Ето това ни остави Кърт Кобейн - човекът, който погреба със себе си световната музика! Дано Джако, Елвис или Фреди му забият по два шамара при среща горе между антициклоните, за да не реши случайно пак да събира там Nirvana, попълнена с Хендрикс и Джоплин, че горко му на царството небесно...
R.I.P. Кърт Кобейн - The Man Who Killed The Music!
ape me Rape me, my friend Rape me Rape me again i m not the only one . i m not the only one... Hate me Do it and do it again Waste me Rape me, my friend i m not the only one. i m not the only one... My favorite inside source I'll kiss your open sores I appreciate your concern You're gonna stink and burn Rape me Rape me, my friend Rape me Rape me, again i m not the only one ?, IIIII [3x] i m not the only one.. Rape me! (Rape me!)[8x] Rape me!
Много време след коментарите и статията, да се намеся и аз. Този интернет много добре спомага да лъскат накуп под една статия много национални особености. Например това да си самоцелно терсене на нещо популярно, известно или ценено от много хора, като средство за демонстрация на някакъв вкус, начетеност или компетентност. Или неспособността да приемеш интересите и заниманията на по-младо от теб поколение за също толкова съществени като нещата, които са те вълнували и теб на тази възраст. Или чрез да се фукаш чрез избор на музика, която харесваш (???) (сякаш е някакво лично постижение или елитарно занимание в днешно време). Или да си "редактор" на медия и да се излагаш като кифладжия, директно спорейки с лица от форум, който самият ти, като редактор на медия си позволил да има. Или да се води дискусия за това кой "разбира от музика". Иначе ВаГро винаги пише в един такъв стил, който щеше да е оригинален, ако не се задавяше от злоба. Няма я аристократичната лекота на просветен човек, а по-скоро една комплексарска амбициозност на недоучилия, неполучилия, безкъсметния, лично засегнатия. Досега печелеше точки, благодарение на хулите си към не особено долюбвани от будното общество персони като Слави, Николета или чалга-певиците. Тук обаче май лъсва, че ВаГро не е воден от някаква естетическа подбуда, а просто от желание да оплюе това, което по една или друга причина не му се нрави. А от това няма как да излезе нещо смислено и сериозно като материал и особено - тенденция. Особено когато става дума за музика. Но най-важното е: има ли смисъл да се пишат подобни статии, след като целият свят ги е оборил още преди години? Дискусията ми прилича на тази за евреите: като са толкова умни, че да управляват цял свят подмолно, ами...може би точно те трябва да го управляват. Ако Кърт Кобейн е толкова влиятелен, че да "убие музиката", ами...може би има за какво да си е заслужил славата, която наш Васко Громков така настоятелно оспорва.