Толкова афтършейв има върху себе си, че може да излети като голяма пеперуда от седалката на автобуса. Но по-добре аромат, отколкото сплъстена мазна коса и лош дъх. Човекът на седалката до мен е от любимата ми порода - Старите гларуси. Запътил се е към своите петдесет (а може би 50+, кой знае) с онзи небрежняшки дух и походка, каквито е имал и на своите двайсет и... И задължително усмивка.
Пътуването е толкова дълго - командировка до Варна, че след вестниците, списанията, бегъл поглед върху Силвестър Сталоун на екрана в автобуса, чиято усмивка върху лицето е гипсирана от ботокса и май някакъв инсулт - почти като рисуваната на Жокера, и влизаш в диалог.
Има нещо в добрия смисъл на думата старомодно, когато ти говори Стар гларус. В един вежлив и игрив стил на двайстия век, в който изреченията са непременно дълги, сложни, захарнопамучести. Когато всяко простичко намерение, дори това да заговориш жената до теб, е замаскирано с твърде много думи. Даже пита не искам ли да си разменим местата, ако "ще се чувствате по удобно до прозореца"... На първите стотина километра още сме на вие.
Дали ще се чувствам удобно?! При последното ми пътуване в самолет връстникът ми до мен така беше разположил лактите си, че се принудих да се събера на останалите две трети от обема над седалката. Не че ми беше трудно, но определено - супер некомфортно. Иначе беше симпатяга - и симпатично похъркваше близо час...
Не бъркайте Старите гларуси с петдесетгодишните, дето ги тресе хормонът. Старите гларуси, по мои скромни наблюдения, живеят за флирта, усмивката, мига - е, ако има и секс, накрая, но така, както си следва - като десерта с кафе след вечеря. Не искат да повторят подвига на Херакъл, който спал за една нощ с петдесетте щерки на цар Теспий.
И за какво им е - най-хубавото в тях е, че са повърхностни. Не се напрягаш, подават ти репликите, връщаш ги, а за краткото време - в автобуса, ресторанта, самолета, се чувстваш обилно намазана с плажно масло.
В Старите гларуси, които са си изчезващ вид, откъдето и да го погледнем - не само поради поколенчески, а и поради чисто цивилизационни причини, има една прекрасна черта, която, уви, няма как да предадат на следващите. Невероятната им заразителна жизненост.
Вече виждам как при много съвременни (български) мъже това вече е рудимент, апендикс, без който може. Сякаш е модерно да си черноглед - май го бъркат с реалистичен, объркан - ами, просто търсиш себе си има-няма докъм четиридесетте, много зает - предимно с фейсбука си и други форумни занимания, недоволен - защото, мхм, ми умниците са недоволни, нали... Това, да си жизнен и енергичен някак, абе изглежда просташко и провинциално.
Има ли нещо на този свят, което да отчае Старите гларуси? Вероятно ако един ден някоя млада жена им отстъпи място в трамвая. Видях как подобен жест покърти един, да речем, на годините на Джак Никълсън господин, взрял се замечтано в профила на шеметна брюнетка, въздигаща се на 12-сантиметрови токчета до него.
Ето по това - и май само по това - се родеят с нещо от огроооомното сърце на Дон Жуан, този ненаситен търсач на женската всичкотия. И май прокълнат да не може да се насити с/от нито една жена.
Кой от Старите гларуси може да каже: "Аз притежавам честолюбието на завоевател. Чувствам, че сърцето ми би могло да обича цялата земя. И също като Александър Македонски бих пожелал да съществуват и други светове, за да мога и над тях да разпростра любовните си завоевания..."
Всеки уважаващ себе си - и жените, от Старите гларуси е първо ценител, естет по душа - освен по обноски. И освен това е наясно, че (почти) всяка жена си пада по романтиката - била тя и китайско производство... И ментетата радват, когато са поднесени-изречени от сърце.
Старият гларус не пропуска да ти запали цигарата - не помня от колко време не ми се е случвало. Май не ме е впечатлявало, че никой от познатите и приятелите ми не го прави, но ето, някакси ти става приятничко. Леле, май ставам като майка ми, която си въздиша как кавалерството някакси изчезвало от тоя свят... Ама защо тия момчета не помагат на дамите си с връхните дрехи, пита тя край гардеробната в Народния.
Ами защото... Едва ли го смятат за важно. Дали?
Едва ли стават за връзка. Но успешно могат да бъдат доставчици на приятни мигове.
Старите гларуси не си падат по екстремните преживявания, няма да ви изненадат с драматични изстъпления, нито диви сцени на ревност. Всичко се развива като в естрадна песен. Виж, може зад гърба ви да се усмихнат подканващо на някоя друга жена, но какво пък - и много други, не от тая порода, ще го направят.
Със сигурност не гледат на любовта като на зъбобол (по Хайне), нито като на нелечима болест и божествено чудовище (ама какви са тия работи) като Казанова. Самите те са доказателство за успешна и ефикасна терапия - излекували са се безброй пъти от нея.
Иначе как биха могли да се втурнат с усмивка, понесени от облака афтършейв, към следващата жена.
В кой хотел ще отседнеш във Варна, пита събеседникът ми от пътуването. До морето, казвам. Разбира ме и не настоява повече. Пристигаме, слизаме и виждам как той с усмивка пита жена, която се опитва да си измъкне чантата от багажника: "Да ви помогна ли..."
Няма нужда да го съжаляваш Теа, тойй, човекът, си е изживял своето. И си го е изживял добре. За съжаление сте вие, жените. Младите в частност. Защо ли? Миранда го е казала много точно: "Старият гларус не пропуска да ти запали цигарата - не помня от колко време не ми се е случвало. Май не ме е впечатлявало, че никой от познатите и приятелите ми не го прави, но ето, някакси ти става приятничко." За съжаление сте, защото не знаете какво е да сте наистина ухажвани. Все още има мъже, които го правим, но сме толкова малко, че дори не се усещате. Поощрявате посредственоста и дори не се усещате, защото рядко ви се случва да се запознаете с някого, който наистина да ви накара да се почувствате желана, при това без дори да намекне за креватни занимания /е, не че това не е крайната цел на занятието- разликата е във финеса обаче/. Та затова не ги съжалявай, те нямат нужда. И да не вземеш се засегнеш сега, че говоря специално за теб. Говоря за жените като група в случая. И не ми обяснявайте, моля ви, как вие сте изключения, мен това не ме засяга.
Старите гларуси верно са галантни пичове, но и жените от тяхното поколение май не са толкова мрънкащи като днешните (които явно смятат,че това им вдига ранга) Ако млад или стар гларус си направи труда да проследи темите на писаниците на Миринда тук, не само не би й палил цигара, ами би захъркал дълбоко с кеф и с желание повече да не се събужда ако може.... с надежда нещо по-позитивно да му се присъни
@Miss Ivano Виж мисс, ако това ти е представата за "днешни мъже", как да ти кажа.....смени си средата, в която се движиш. Крайно наложително е
@ Miss Ivano Баси, паленето на цигарата ли е върха на желанията ви? Не звучи като да е чак толкова неизпълнимо.... Но ako извикам такси за непозната мадама подтекста е пределно ясен и за двамата, не мислиш ли?
ако извикам такси на жена - подтекстът е ясен - искам да се разкара. кво сложно има в тва... а ако некоя почне да си въобразява, че като и дам огънче, има подтекст, щото се мисли за върха на сладоледа и че всеки иска да я чука - това си е нейн проблем. аз лично подтекст в огънчето не влагам.
мис дрис, викаш старите свалятчи - ами нали точно, защото са свалячи, техният подтекст е винаги ясен и винаги само един? ей ама тва новите тлъсти фолкаджийки сте много глупаво племе бе...