Наскоро KPMG публикува резултатите от проучване, целящо да даде отговор на въпроса кое най-много пречи на развитието на голфа в момента.
Ето какво се оказва:
Конкурентните спортове - 11%
Времето, необходимо за един голф кръг (18 дупки) - 31%
Липсата на гъвкавост във възможностите за членство - 14%
Цената - 27%
Възприемането му като елитарен спорт - 17%
Това може и да е така някъде по света, но както знаем на българина всичко му е по друг начин -от вицовете до голфа. И ако за вицове е винаги готов, от голфа продължава да се дърпа, без да може да обясни защо, просто така, по дифолт, и най-вече защото не го разбира.
За българина голфът до голяма степен все още се асоциира с милионите и с кръшканията на Тайгър Уудс. Може би ако чуе, че в световен мащаб годишно в тази индустрия се врътват едни 70 млрд. долара ще бъде малко по-заинтригуван. Разбира се, големият процент от тези пари текат основно в Америка.
Но все по-често и от и към Азия. Докато светът си говори за криза, през последните няколко години азиатският икономически бум доведе и до съответния бум в голф индустрията. Едното със сигурност може да се съизмери с другото.
Игрищата там буквално никнат като гъби, а азиатските голф звезди все повече застрашават първото място в световната ранглиста, което, само за протокола, от около две седмици вече не е притежание на Тайгър Уудс, а на британеца Лий Уестууд. Една небрежна скоба - преди две седмици по време на манчестърското футболно дерби "Манчестър Сити" - "Манчестър Юнайтед" камерите показаха отблизо двама зрители в оживен разговор.
Коментаторът демонстрира завидно познаване на единия - Фабио Капело, треньор на английския национален отбор, но определено не познаваше събеседника му, щото спести дори и името му - Лий Уестууд. Е, единият е начело на отбор, който си тръгна скоропостижно от последното световно, другият - най-добрият голфър на планетата в момента, нищо работа. Може би в горната табличка трябва да се прибави и ниската извънфутболна култура на спортните коментатори...)
Какво става в бившия Източен блок
Да се върнем към Азия. Макар че всъщност тя ни е твърде далеч и май е по-добре да видим какво се случва в така наречения бивш Източен блок. Чешката република може да се похвали с впечатляващи голф успехи. И търсенето, и предлагането са много над средното за региона - в страната има близо 80 игрища, привличащи около 35 000 местни играчи. А Откритото първенство на Чехия е част от престижната Европейска верига и в него тази година се включиха звезди като Мигел Анхел Хименес и Питър Хансон (дори и нищо да не ви говорят тези имена, зад тях стоят играчи от световните топ 50, което вече говори много).
Полша също е на едно от челните места по развитие на голфа в Европа - страната разполага с 34 голф клуба, включващи 13 игрища с 18 дупки, няколко с 9, както и самостоятелни тренировъчни игрища. Според Полския голф съюз броят на голфърите през последните години е достигнал 9000.
Преди пет години прогнозите за Унгария сочеха, че към 2013 г. в страната ще има приблизително 25 действащи голф игрища и 12 000 регистрирани голфъри. Днес Унгария е доста далеч от тези показатели - с 8 игрища и 2000 регистрирани играчи. Това се дължи основно на липсата на стратегия за включване на голфа в националните планове за развитие на туризма и за подпомагане на местното търсене чрез изграждане на достъпни голф игрища.
Дали това не би трябвало да е най-важната колонка в горепосочената таблица за нашите географски ширини (или тесноти)? Защото с пълна сила важи и за България.
Има разбира се и примери за обратното - най-красноречивият се нарича Турция, страната, в която световните голф експерти виждат огромен потенциал като нововъзникваща голф дестинация. 85% от собствениците и управителите на голф игрища в Турция посочват, че не са били засегнати от световната икономическа ситуация, а 90% имат позитивни очаквания за следващата година.
Успехът на Белек като обособен голф регион в Южна Турция нагледно показва колко голям може да бъде приносът на правителството за развитието на голфа. Наскоро голфът беше обявен за ключов елемент от дългосрочната туристическа стратегия на Турция, като целта е да се намали сезонността на спорта и да се привлекат платежоспособните туристи и международната голф общност.
Като знаем как го разбират турците туризма...
Като знаем как го разбират турците туризма и на колко светлинни години напред са по отношение на обслужването и глезенето на клиентите, едва ли са сглупили по невнимание да се напъват толкова точно за голф развитието.
А колкото до горната табличка: ако футболът е конкурентен спорт, то за българина той е свързан с каса бира и псувни пред телевизора - какво пречи малко да се разнообрази стилистиката - и голфът не забранява бирата, даже напротив, но се асоциира с малко по-цивилизовано поведение; времето, необходимо за голф, се определя от уменията и амбициите на играча; при все още рехавата голф общност у нас възможностите за членство в съществуващите голф клубове са наистина големи; цената е не по-различна от тази, която излиза една сносна ски екипировка.
А че е елитарен спорт - какво лошо има да привнесем малко елитарност в доста маргиналния си живот напоследък?
