С брат ми пробваме да си хванем такси на ъгъла на "Графа" и "канала" вечерта и понеже трафикът е голям, той пуска една ругатня как трябвало да останем да пием бира още час-два и тогава да се прибираме. Още съм в енергията на срещата си с Петър Дъбов - председател на проекта За Оборище, в който едни хора правят разни еко и други добри неща - затова спонтанно го питам дали би си дарил времето за бира или кафе на нещо друго - като почистване на река...
Казва, че не - да не го занимавам - иначе не чак безхаберният ми брат, който също като Петър и вече доста от нас, винаги като отиде на плаж, си почиства старателно пространството наоколо от пластамасата, найлона и фасовете... Разбира се, че както с обществен ангажимент, еко мотивацията ти е свързана със собственото ти удоволствие от това, че ще си постелиш на чисто.
Затова (понеже брат ми би попитал и каква река виждам наблизо), когато Петър и зелената му компания от ентусиасти това лято за втори път чистят около "канала" в района на "Оборище", идеята му е отсечката така да се облагороди, че да почнем да гледаме на Перловската река като на река, до която да се случва някакъв лайфстайл, а не като на "канал, в който по презумпция изхвърляш всичко непотребно..."
"Миналото лято амбицията беше да изчистим доста по-голям ареал, но се оказа трудно. За два уикенда, само в 200-300-метровата отсечката "Малък градски театър зад канала" - "Оборище", събрахме 6 тона боклук...", обяснява Петър и добавя, че някои от боклуците са били от края на 90-те години - по справка от датата на производство на опаковките.
"Тази година освен чистенето, създадохме условия да се слезе долу в коритото, а като символичен жест, всеки палеше по една свещ. Така вечерта около реката светеше, имаше вино и храна, докато едно момиче свири на цигулка... Признавам, че идеята не е наша - подобно мероприятие имаше преди това в частта около "Графа", само че там беше закуска край реката..., разказва Петър, според когото, ако тези събития зачестят, хората ще прекарват повече време около реката, "вместо да си мятат там боклука на излизане от вкъщи..."
Деца играят вън
Като отбор от хора, които живеят и действат в район Оборище, местата, на които Петър и другите седем учредители обръщат внимание, по някакъв начин са свързани с детството им. "Почти няма някой, който като малък да не е слизал до реката и не се е опитвал да я прескача, за да си докаже, че няма нищо страшно...". Петър, който е завъшил Испанската гимназия, посвещава друга от инициативите си на поддръжката на двора на училището, където си е "чупил" главата като тийнейджър.
Особено скъп му е и паркът на Военната академия, който "беше като тайната градина за нас - забраненото място, в което можеш да се промъкнеш бидейки малък... Там запалих първата си цигара и за първи път целунах момиче...". Не само от носталгия, "За Оборище" изиграват голяма роля, за да се ускори процесът за откриването на парка за граждани с кампания в квартала и използвайки социалните мрежи, както и със заявката, че ще се грижат за него. От това лято паркът на военните е отворен.
"В парка има проблеми заради бръшляна, който растейки около дърветата ги задушава. Така че част от нашите акции бяха точно с цел отстраняване на бръшляна - организирахме хора от квартала и го направихме за две съботи." За следващата година има идея за наемане на доброволци, които да дават безплатни курсове по танци в парка на Военната академия...
Петър казва, че вече не е толкова трудно да намериш съучастници, които биха отделили време за подобни неща: "Идват както 20-годишни, така и 60-годишни хора с различен социален статус, но повечето наистина са млади - аз със своите 33 години съм един от най-възрастните."
Направи си път
Всяка сряда на по бира Петър и неговите братя по съзнание правят своеобразната си планьорка. Едно от последните решения, които взимат, е да променят местоположението на една пешеходна пътека на булевард "Янко Сакъзов", която не обслужва никого и хората са принудени да правят всякакви маневри и да пресичат неправилно, за да стигнат до парка, ако излизат от улица "Асен Златаров", където няма пътека.
"След подписката между хора в квартала и поредица от писма до нашата община, досега имаме съгласие от нея и отказ от комисията по транспорта на СОС, които решиха да си спестят труда, казвайки, че потокът от неправилно пресичащите не е по-голям от тези, които го правят по съществуваща пътека. Заместник-кметът по транспорта обаче се ангажира да реши казуса тази седмица...
Идеята е хем да преместим тази пешеходна пътека, но и да проверим какъв е механизмът, по който се контактува с институциите по такива проблеми. Не е лесно, но понеже и на други места има необходмост от пешеходни пътеки, например в началото на улица "Оборище" при площад "Александър Невски", където трафикът е много голям - натрупаният опит ще бъде използван за други инициативи...".
Квартален тиймбилдинг
Понеже работата му е свързана с пътуване (шеф на туристическа агенция и екскурзовод), той с лекота организира хората от квартала на двудневни пътувания с приятна и полезна част. Освен културен туризъм, по време на първия си квартален тиймбилдинг в Панагюрище групата от 35 души почистват хижа Оборище и паметника Оборище, засаждат мини гора, правят дарение от спортни артикули на дома за деца "Павел Бобеков" и си организират мач с хора от Панагюрище.
"Идеята ми е в рамките на два дни хората да изпитат удоволствие от това, което се случва, да провериш дали наистина ти е приятно да живееш по-еко - и мисля, че социалният експеримент е успешен...", казва Петър и допълва, че на инициативите вече идват не само хора, които живеят в квартала, а работят там, харесват го... или просто искат да си оправят гледката.
Останали са още свестни хора в тая държава, ей!