Тази книга за свалките не е като всички останали. Ако очаквате представяне на случайния неангажиращ секс и сериозните връзки като нещо категорично добро или пък лошо, ще бъдете силно разочаровани.
Същото важи и за очакванията, че младите мъже и жени ще бъдат порицавани, че са загърбили традиционните ценности. Вместо това, книгата на Лесли Бел "Недостъпни: жените на 20+ години и парадоксът на сексуалната свобода" твърди, че макар и днешното поколение жени да е най-освободеното, младите дами са изправени пред силно противоречиви културни послания за любовта и секса. А те могат изключително много да затруднят свободното и пълноценно реализиране на желанията им.
Защо чак сега
От това възникват два важни въпроса: кой разреши публикуването на този разумен и детайлен разрез на съвременното поколение? И по-важното: защо беше нужно толкова много време, докато се появи такъв?
Това обаче не означава, че четивото е приятно и леко за хора, които допреди 5 години гордо са защитавали културата на неангажиращия секс срещу наплива на книгите, насърчаващи целомъдрие. Всъщност четейки я, се чувстваш като на консултация с някой много проницателен психоаналитик - предвид факта, че Бел е практикуващ психотерапевт (както и социолог). Книгата представлява комбинация от психологически анализ с подкрепящи го качествени интервюта, проведени с млади жени.
Основният аргумент на Бел е, че жените от 20+ поколението са бомбардирани от "противоречиви културни" послания: "Бъдете асертивни, но не и агресивни. Бъдете женствени, ала не прекалено пасивни. Бъдете отворени към разнообразието в секса, ала не отчуждавайте мъжете със сексуалната си енергия" и така нататък.
Докато биват насърчавани да "си живеят живота", младите жени "прекарват 20-те си години в слушането на мрачни прогнози за шансовете им за брак, ако не се обвържат трайно преди да навършат 30 години и шансовете им да родят, ако не заченат преди 35".
Вътрешният непреодолим конфликт между връзките и сексуалното желание
В крайна сметка много млади жени търсят начини "да решат вътрешните конфликти, които чувстват по отношение на желанията си," твърди Бел, като развиват силно поляризирани възгледи за секса и връзките в стил "черно или бяло".
Ако дадена жена изпитва конфликт на сексуалните си желания, това обикновено проличава в една сериозна, но вероятно сексуално неутрална връзка: "Те усещат вътрешен конфликт заради това, че имат и изразяват сексуалното си желание, затова се отказват от него".
Ако дадена жена изпитва по-голям конфликт на желанието си за връзка, вероятно тя е по-склонна да се насочи към неангажиращия секс: тези млади жени "се страхуват, че ще изгубят идентичността и независимостта си, ако са в интимна връзка," пише Бел.
Освен това обаче, тя наблюдава по-уравновесен подход, според който жените "използват конфликтите си, за да разберат как да преследват желанията си; те се чувстват комфортно и изразяват свободно желанията си за секс и връзки" - както и за своето образование и кариера.
Много млади жени започват да живеят по един от първите два описани сценария, ала впоследствие стигат до третия, за което и сигнализира растящото им недоволство спрямо културата на свалките.
(Разбира се, този тип мислене изглежда логичен единствено за онези, които желаят връзки. За тези, които не искат обвързване, това на практика е регресия).
Въпрос: Много млади жени днес не знаят какво искат, когато става въпрос за секс и връзки. На какво се дължи това?
До тях достигат няколко различни послания, като например: "20-те ти години трябва да бъдат десетилетието, в което да натрупаш възможно най-богат сексуален опит с различни партньори; всъщност това е начинът да разбереш себе си, ала в същото време трябва да се контролираш, за да не надвишиш определена бройка".
Междувременно, що се отнася до връзките, посланията, които получават младите жени, са следните: "Не ти трябва да улягаш. Сега не е времето да бъдеш в сериозна връзка, защото трябва да насочиш усилията си в образованието и кариерата, а една връзка само ще ти отнеме ценно време, обаче все пак гледай да се омъжиш преди да навършиш 30, защото биологичният ти часовник тиктака и с времето подходящите мъже стават все по-малко."
Освен това в исторически аспект се намираме в безпрецедентна епоха, в която от високо образованите жени не се очаква задължително да се омъжат и да имат деца.
Въпрос: В книгата си пишете, че "разграничението" е обикновена реакция при типа вътрешни конфликти, които жените изпитват по отношение на сексуалните и рационалните си желания. Бихте ли обяснили това?
Разграничението е концепция, чрез която психолозите описват начина, по който мислим в "черно и бяло". Това е начин, по който организираме голяма част от опита си, което до голяма степен е нормално и здравословно: "ти и аз", "тук и там".
Ала освен това, тази концепция може да бъде използвана и като самозащита, и това е налице когато сме изправени пред голяма несигурност и сложност. Това може да бъде начин да опитаме да организираме всички тези идеи, изживявания и послания по начин, който ги прави по-управляеми и сигурни.
20-те години, особено при жените, е именно такъв период на несигурност и сложност и разграничението се проявява много често. Това особено важи по отношение на чувствата на жените и начина, по който те си обясняват секса и любовта.
Сред най-често срещаните примери за това разграничение при жените са мислите: "Не мога да имам кариера и връзка едновременно. Двете са буквално несъвместими едно с друго". При други пък има разделяне между добрия секс и добрата връзка. "Ако съм в стабилна връзка, не мога да правя добър секс. Добрият секс се случва в случайните и неангажиращи забежки".
Този начин на мислене е много изкушаващ и лесен за възприемане, но лишава жените от познанието на пълния спектър от техните желания, защото повечето хора искат много различни неща, които биха били противоречиви.
Трудно е да признаем това за себе си, ала когато успеем, вероятността да получим това, което искаме, е по-голяма и така постигаме неща, които или културата ни, или собственото ни съзнание ни казват, че са невъзможни.
Въпрос: Идеята, че не можем да правим едновременно добър секс и да имаме добра връзка е много интересна. Откъде произлиза?
Вероятно отчасти произлиза от културата ни - по един особен начин връзките биват характеризирани като скучни и "удобни", ала освен това произлиза и от изкушението ни да смятаме, че знаем всичко за нашия партньор, когато сме в една връзка.
Да бъдеш много интимен с някого и да го познаваш добре може, от една страна, да бъде много статично и стабилно. Но от друга страна това е човек, на когото можеш да разчиташ и сексът е много по-рискован по много начини, отколкото е сексът с напълно непознат човек, в когото не инвестираш нищо от себе си.
Понякога самите ние не съзнаваме колко плашещо и потенциално възбуждащо е да бъдеш интимен и "на показ" пред човек, който наистина ни познава добре.
Въпрос: Този конфликт между секса и връзките често е представян като конфликт между жените и мъжете, където мъжете искат секс, а жените - обвързване. През последните години има много доказателства, че хетеросексуалните мъже действат според ситуацията, което обяснява и възхода на културата на неангажиращия секс, тъй като жените са много повече от мъжете, което ги прави особено търсени. Какво мислите за тази теза?
Разбирам откъде произлиза - и не е напълно неуместна. Мисля, че много от тях до голяма степен чувстват, че контролират нещата по отношение на това с кого правят секс и условията на връзката им. Определено разбирам объркването - то се усеща както при жените, така и цялостно за младото поколение от жени, които могат да искат връзка, но не могат да открият партньор.
И все пак, не бих характеризирала този феномен толкова непоколебимо. Не мога да цитирам статистика, обаче съм чела доста за интереса на младите мъже към връзките, а като сравним данните, той не е много по-различен от интереса на жените. Има я и книгата на Хана Роузън "Краят на мъжете", където тя твърди, че жените до голяма степен контролират нещата - обаче аз не съм съгласна с нито едно от тези твърдения.
Мисля, че със сигурност има млади жени, които не чувстват, че получават това, което искат, защото няма достатъчно мъже, ала освен това има и доста мъже, които мислят по същия начин. Те се чувстват застрашени от младите жени, които според тях имат голяма сексуална енергия и на практика не се интересуват особено от връзки.
Въпрос: Този конфликт между секса и сериозната връзка донякъде напомня за противопоставянето съпруга/лека жена, за тезата, че ние не можем да възприемаме жената като желана, докато тя е във връзка с нас.
Категорично. Мисля, че не сме се дистанцирали особено от това противопоставяне - и все още е твърде лесно да паднем в клопката му. Хората чувстват, че трябва да имаш голям сексуален опит - но трябва да го овладееш, преди да навлезеш в спектъра на "леката жена".
20-те години на жената са момент, когато се чувства по-свободна да има първите си такива изживявания, но пък нещата са същевременно с "крайна дата", към която тя очаква да е съпруга.
И това създава психологически трудности за хората да се приемат като сексуално активни, изпитващи удоволствие от секса, и същевременно като съпруги и/или партньори. Това не са особено лесни за възприемане идеи.
Въпрос: Какво смятате за жените, които реално се интересуват само от неангажиращ секс? Изпитват ли въобще жените желание за уязвимост, за сериозна връзка?
Определено смятам, че има такива жени - и поне тези, които съм анкетирала, често преминават през периоди на такива емоции. Мисля, че това може да бъде много вълнуващо и да се възприема като удовлетворително за човека време - усещането, че контролираш това, което правиш и не зависиш от никой друг. За хората, които имат истинско желание за такъв живот, усещането е страхотно и спомага за изграждането на личността и самоувереността им. Така че абсолютно вярвам, че има такива жени.
Въпрос: Как могат младите жени да преминат отвъд това "разграничение"? Как изглежда по-интегрираният подход?
Изглежда като пълно признаване на желанията, което може да бъде много уязвимо преживяване. Едно от нещата, които обяснявам в книгата, е, че доста голяма част от подготовката, която младите жени и младите мъже са получили, е свързана с това да бъдат успешни, да получават каквото искат, да постигнат образование и кариера; да бъдат активни в света... И почти не е свързана с познаването на желанията, които те карат да се чувстваш уязвим.
Макар че не е ли стремежът към успех проява на уязвимост, излагане на риск? В момента няма начин да се опише амбицията или желанието като проява на уязвимост. Понятието "уязвимост" трябва да стане такова, което хората възприемат като проява на сила, а не слабост.
Едно от нещата, за които говоря в книгата, е каква жажда изпитват жените от разговори по тези теми. Всички, които анкетирах, бяха само 5-10 години по-млади от мен и искаха да разберат как успявам да имам нормална връзка и същевременно да градя кариера? Как те биха постигнали същото? Как другите хора го правят?
Мисля, че липсва достатъчно откровен и искрен разговор между жените, които са по-напред в житейския си път, и около 20-годишните, и конфликтите се замитат под килима или се приема, че "те ще се оправят някак". Вместо да се каже ясно, че това са наистина трудни неща, с които трябва да се справят, и не бива просто да бъдат игнорирани в стил "Като се ожениш на около 30, ще се ориентираш сама". Изобщо не е толкова лесно.
