Синът ми беше кибер наркоман. Една нощ - по това време 17-годишен - той дойде в спалнята ми. Знаете, един от онези толкова ценни моменти на изповеди. „Мамо, искам да спра. Трябва да спра, но ме е страх да не разочаровам хората", каза той.
Знаех, че 3-годишното му пристрастяване към интернет и електронните игри бе съсипало живота му. Конър се изолира от света, провали се на изпитите, докато създаваше нова идентичност в своята електронна вселена.
Преди четири години той взе решение за промяна. Тогава изглеждаше, че семейството може да направи прекалено малко, за да му помогне. Манията за живот във виртуалния свят консумираше времето, образованието, приятелите му. Той нямаше умения да се справя в реалния живот. С баща му бяхме отчаяни.
Опитахме по стандартния начин, предписван от медицината - антидепресанти, психологически сеанси, фитнес треньори, специални диети. Вчера прочетох за семейства, които пръскат по 4500 паунда седмично по клиники, където децата да се измъкнат от зависимостта на интернет, но трябва да призная, че в крайна сметка нямаше какво повече да направим от това да бъдем просто търпеливи и любящи родители, които продължават да поставят нови и нови граници.
Изследванията показват, че около 600 000 души във Великобритания могат да бъдат класифицирани като пристрастени към интернет. За тях е много трудно да се откъснат от компютърните игри, социалните мрежи, електронните си пощи и т.н. Тези потребители се борят да установят контрол върху времето, в което са онлайн. И се депресират, когато са лишени от връзка с мрежата принудително.
Депресията със сигурност беше фактор при Конър, когато преди седем години той започна да се пали по компютърните игри. Мина през много неща. На 12-годишна възраст го блъсна кола и инцидентът му остави постоянно накуцване. Стана свидетел на развода ми с баща му, след което се преместихме от Лондон в Съри. Той трябваше да вземе училищен сертификат за средно образование и започна подготовка. И така, аз не разбирах колко важен бе компютърът.
Мислех, че проблемът е в училището
Той пропускаше часове, беше изморен и стресиран. Намалих работата си като медиен консултант, за да мога да се застоявам повече време вкъщи. Но той намери нови начини да се промъква у дома от училище, като ме избягваше.
На една родителска среща двама от преподавателите му бяха много изненадани да ме видят - смятаха, че е напуснал училището. На Коледа бившият ми съпруг взе по-малките му брат и сестра, така че аз и Конър имахме време да поговорим на спокойствие. Бях оптимист.
Скоро след това - на втория ден от втория срок - намерих Конър да се крие в банята. Беше се промъкнал в къщата, вместо да е на училище. Беше се увил с юрган в един шкаф.
„Какво му е толкова ужасното на училището?", питах тогава, объркана и неразбираща. Конър призна, че там е проблемът. Истинската пречка, която започна да се очертава - бе страхът му от външния свят.
Животът на тийнейджърите става все повече невероятно сложен и натоварващ
Трябва да се движиш по правилния път с правилната скорост, да имаш правилните оценки, да завършиш - Конър просто не искаше да се въвлича във всичко това. И се обърна към виртуалния свят, където би могъл да се скрие.
Негов отдушник бяха компютърните игри в реално време, по-специално тези с много играчи, включващи се от цял свят в някаква битка по сценарий от научната фантастика.
Ето - това бе неговото тихо и завладяващо паралелно съществуване, където той можеше да прави избор, за предизвиква събития и техните последствия.
Знаех, че Конър играе компютърни игри късно през нощта, след като заспи по-малкият му брат, с който делеше стая. Мислех, че това е безобидно разсейване. Не си давах сметка, че той го възприема като рай - и че колкото повече време отделя там, толкова по-страшен му изглежда реалният живот.
Започнах да разбирам, че във виртуалния свят не ти трябва да влагаш истински чувства, така че ответните удари не болят така, както в реалния свят. Това означава, че ти не се учиш да поемаш рискове, емоционалното ти развитие се завържа. Лесно правиш връзки, но не и отношения с хората.
Докато е онлайн, Конър представлява опитна личност, която притежава умения и се ползва с доверието на неговите приятелчета. Чувстваше се признат и желан. По това време той се хранеше пред компютъра, дори три пъти наводни банята, защото забравяше да спре кранчето, бързайки да се завърне в мрежата.
Аз започнах да изпадам в стрес. Улових се да плача на светофара зад волана. Заведохме Конър на лекар, който ни прати при водещ психиатър. Той му изписа антидепресанти, които синът ми отказваше да пие. Решихме да не насилваме нещата, но нищо не се промени. Тогава пристигна специалист от Амстердам, който ни предупреди, че момчето само трябва да поиска да се излекува. Каза ни да си говорим, независимо от темата.
В твоите ръце
И една вечер Конър сподели желанието си да напусне виртуалния свят и да се върне в реалния. Не знам какво обърна колата и имаше ли изобщо нещо такова. Съставихме план. Първо той продаде виртуалния си герой, който толкова грижливо отглеждаше. За да не се обидят, предупреди интернет приятелите, че разчита да запазят приятелството си по имейл - повечето му обърнаха гръб, но с двама от тях продължава да поддържа връзка.
Експерти предупреждават, че децата, отказали интернет внезапно, могат да получат здравословни и психически проблеми, подобно на синдрома на „студената пуйка" при наркотичните зависимости.
Той успя да си вземе изпитите, влезе в университет, започна да прекарва повече време с нас и с приятелите си, прекара едно лято в Европа.
Достатъчно смешно е, но дори социалните мрежи не отвличат вниманието му. Той използва Facebook, но го прави по-масовия начин. Мисля, че си върна много от реалния живот. И подаръкът за 21-му рожден ден беше самолетен билет за околосветско пътешествие.
В крайна сметка съм горда да кажа, че възстановяването на Конър беше изцяло негово дело.
