Имате стотици заявки за приятелство във Facebook, телефонът ви прелива от есемеси, имате и безброй имейли от абсолютно непознати, които казват колко те се възхищават на вашия стил или ви съчувстват за това, през което преминавате - но не сте участвали в X Factor, нито са ви снимали в луксозна кола с някой принц. Не, просто ви е снимал нюйоркчанинът Брандън Стантън, който е качил снимката ви в своя блог. Може би името не ви говори нищо, но въпреки че сме в България, фотоблогът Humans ot New York има стотици почитатели и у нас.
През 2010, когато Стантън остава без работата и тъкмо се е сдобил с първата си полупрофесионална камера, започва да снима абсолютно непознати в Ню Йорк с идеята да създаде нещо като фотографско преброяване на населението.
Humans of New York (HONY), личен проект, превърнал се в международен феномен, оттогава е натрупал милиони фенове във Facebook и стотици хиляди последователи в Twitter и Tumblr.
Стантън качва уличните си портрети с откъс от разговора, който е провел с позиралия човек, но хирургически точно някак успява да измъкне изключително деликатни тайни благодарение на предпазливия си и дружелюбен подход, който учудва неговите почитатели.
"Как успява да накара затворените в себе си градски жители да споделят най-тъмните си и мрачни мисли?", е типът изненада, присъстващ в повечето коментари във Facebook под неговите публикации, или, както той обясни на аудиторията на TEDx миналата година, как точно той успява да "преодолее неловкостта"?
Този месец един от доброволците на Стантън разкри, че е бил в бурна връзка, завършила трагично, когато партньорът му е починал внезапно при припадък по време на една от техните "малки раздели" - и са минали четири месеца, преди той да разбере, че той вече не е жив, а когато го е разбрал, семейството на партньора изобщо не подозирало за съществуването му.
Този тип истории редовно се разказват в HONY почти ежедневно
Изглежда, че блогът поощрява присъщото ни любопитство и вероятно дори ни помага да си спомним, че всички други са също толкова обезсърчени, объркани или странни като нас самите, но какво става с тези искрени участници дни, седмици или месеци след като те са били представени на сайта?
В крайна сметка, тези хора не са търсили Стантън - те само са бродили из улиците на Ню Йорк на път към работа или отивайки на среща например, когато фотографът ги е спрял.
Те не са се включвали в ТВ шоу, нито дори са особено представляващи интерес за медиите. Те са само обикновени хора в случайна ситуация.
Да вземем например тийнейджърска група, усърдно опитваща се да се популяризира. Бащата на барабаниста е пушил цигара навън, когато е бил сниман от Стантън на 4 юли. И той казва на любопитния фотограф: "Аз съм мениждърът на хеви-метъл бандата на моя 14-годишен син. Аз плащам за всичко и се занимавам с популяризацията. Работата ми е стресираща, така че пушенето ми носи облекчение."
В коментарите след качването на снимката Стантън дава линк към Facebook страницата на групата.
"След като снимката се разпространи, имахме огромен пик от харесвания," казва Джак Роуз, басистът на бандата Xero Gravity. "На сутринта на 4 юли имахме към 2026 лайка във Facebook - 12 часа по-късно вече бяхме достигнали 22 000."
"Това беше нещо огромно и хора от цял свят се интересуваха от нас и говореха за нас. Беше направо безумно. Единственото негативно беше, че имаше хора, които не разбираха полята на хората в или около групата."
"Примерно хората казваха, че нашият мениджър, който е бащата на барабаниста ни Стивън, плаща за всичко и прокарва пътя ни към успеха без ние да му се отплащаме по какъвто и да е начин, което просто не е вярно. Всички ние печелим пари заедно, пестим от концерти и мърчандайз, имаме си постоянна работа и се опитваме да влагаме всички средства според силите си в бандата."
През август групата пуска дебютния си миниалбум
Подобна е била и ситуацията с художника Бенджамин Хърндън, който никога не е чувал за HONY. При случайна среща на гарата Гранд Сентръл през декември, той си е мислил, че Стантън "просто работи по някакъв училищен проект или нещо подобно."
Стантън, който е "много умел," коментира той, му е задал някои много дълбоко лични въпроси, включително за какво съжалява най-много. И той е отговорил, че се затруднява да пробие с "деликатните" си творби сред какафония от "агресивни образи" и е изгубил самоувереност.
"Това, което последва, бе траещ няколко седмици потоп от имейли, повечето от които бяха от хора, предлагащи думи на подкрепа за това, което правя," казва Хърндън.
"Също така получих много запитвания от хора, интересуващи се от покупка на моите творби, и някои хора наистина си купиха от тях. Имаше предложения за изложби - една от тях предстои наесен - и за публикации в списания и т.н.
"В крайна сметка беше невероятно насърчаващо, и дойде в момент, в който бях позагубил вяра, бях почнал да подготвям документи за проект към училище - ще стартирам програма в школата по дизайн в Родайланд през есента."
Както може да се очаква в онлайн форуми, не всички реакции са положителни или безкритични. Гениалността и усещането за общност на потребителите на HONY често удавя негативните коментари в някакъв момент, но е имало и няколко случая, когато човекът на снимката - или негов приятел - е идвал на сайта, за да се отстоява правотата си след изблици на критика.
Реакциите обаче често са толкова много, че спомагат за мащабна промяна
По-рано тази година майка бе заснета от Стантън, като сподели за ситуация в училището на детето й, където няколко от децата можело да се класират за стипендия - докато училището не уволнило единия от учителите по чужди езици заради липса на средства. Оказва се, че едно от условията за получаване на такава стипендия е било изискването децата да са минали през 3 години езиково обучение.
В крайна сметка последвал голям скандал между родителите, децата и ръководството на училището, но едва когато Анет Рено бе заснета в метрото и думите й достигнаха до стотици хиляди хора чрез HONY, въпросът ескалира и са взети бързи мерки да бъде решен проблемът на учениците.
Текстовете към снимките са изключително разнообразни, от "Мразя математически уравнения" до "Имам брат със специални нужди, който се изнесе от къщи днес. Сега е първият път, в който съм наистина сам. И честно казано, не мога да реша дали изпитвам тъга или облекчение."
За Ерик Ърджайлс "реакциите са били чудесни". Той създава ‘локвограми' - снимки на отражения във вода - и е бил заснет от Стантън да прави точно това на 28 февруари, което е довело до 4000 нови последователи в Instagram в следващите дни.
"Ако не беше Стантън, сигурен съм, че локвограмите нямаше да станат известни. Докато сега страницата ми @puddlegrams бе представена от BuzzFeed преди няколко седмици," споделя той.
Фантастът Джонатан Шнеевайс казва, че е бил "тотално поразен" от реакцията на появата му в HONY
Стотици хора са му писали директно, за да похвалят неговите истории, и той е постигнал "умерено много последователи" на неговата фен-страница. "Една моя история имаше около 8000-10000 посещения (5000 за 8 часа), а блогът ми имаше към 1500 посетители през следващите два дни," споделя той.
Фактът, че неговият цитат, посветен на важността на домашните в детството му, е провокирал дискусия "за ефективността на съвременната образователна система" е бил "просто страхотен," казва той.
HONY сега се е превърнал и в книга-бестселър, издадена през октомври 2013 - и има свои версии в други градове по света, включително Лондон, Лийдс и Бризбейн.
Всъщност Херндън казва, че повечето от имейлите, които е получил, всъщност не са били от хора от Ню Йорк.
"Смятам, че вероятно HONY има по-голяма аудитория извън града заради романтичния му медиен имидж, или, от друга страна, че също толкова нюйоркчани са видяли публикацията и или не са се интересували толкова от творбите ми, или са били твърде заети, за да коментират."
"Случайната ми среща с Брандън онази вечер през декември със сигурност ми даде спокойствие за това, което правя, защото ми позволи да видя, че изкуството влияе на хората по много положителен начин. И това е същинска благодат за мен."
