София не е Париж, но ще придобие една идея по-европейски вид, когато врати отвори Националният музеен комплекс. Т.нар. български Лувър ще приюти под един покрив най-ценното от българската култура. За момента имаме само това добро пожелание и почти завършена сграда с неизвестен пълнеж.
Новият дом на националното изкуство би трябвало да покаже както класици, така и съвременни автори. Проектът предвижда място за постоянна експозиция, но все още не е ясно от какво ще се състои тя.
Творчески колектив, начело с акад. Светлин Русев, е натоварен с тази задача, докато новият министър Петър Стоянович твърди, че цялостна визия няма и ценните художествени произведения напразно стоят във влажни мазета.
Не е ясно дали т.нар. БГ Лувър ще бъде единно цяло или ще комбинира музей с галерия за национално и за чуждестранно изкуство. В творческите среди не харесват особено много закачливото прозвище на най-големия културен проект у нас в последните години.
Гордост и величие
"Български Лувър ми звучи като бледо копие на оригинала, като "Мала Маракана", като работно заглавие на нещо, което още не се е случило. Това е признак за управленска безпомощност", коментира Светлин Балездров, графичен дизайнер и преподавател в Националната художествена академия.
"Не съм съгласен, че трябва да правим всичко с провинциален комплекс към света. Като човек от бранша съм поласкан от подобни идеи, но има един проблем с осъществяването им, който може да се опише с българския израз едно към гьотере", допълва скулпторът Красимир Кръстев - Ломски, известен с монумента на Рони Джеймс Дио в Каварна и бронзовия портрет на Севт III.
Подобно е мнението на професора по живопис от НХА Стоян Домусчиев, който също не харесва хрумката на бившия културен министър Вежди Рашидов, дошла при опит да обясни на максимално достъпен език що е то Национален музеен комплекс. Впрочем, той така и не успя да го направи.
"Крайно време е България да има национална представителна галерия за своето изкуство. Парадокс е, но в момента много по-представително е чуждестранното изкуство", отбелязва проф. Домусчиев. Националната художествена галерия (Етнографският музей, сградата на бившия царски дворец) не е достатъчна заради тясното изложбеното пространство, категоричен е художникът.
Хубав или лош, музейният комплекс ще го има. По-важно обаче е какво ще бъде показано там, за да не се окаже амбициозното начинание много труд за нищо.
Между склада и музея
Според Красимир Кръстев произведенията трябва да се преценят не от шепа хора, а максимално публично от по-широк кръг експерти по изкуства, включително и такива, които не са творци.
"Никой не говори за принципите, които правят една творба изкуство или не. В какво се състои трайността на изкуството и с какво то е ценно?", коментира проф. Домусчиев. В по-развитите държави има ясна класификация на художествените произведения - обикновено тя се състои от три степени.
У нас обаче сме свикнали да разглеждаме творците с етикети - най-известни са възрожденските и тоталитарните, между които някак останалото се губи. Освен произведенията, които традиционни са изложени на показ, има много творби по депата на Националната художествена галерия или в частни колекции.
Проф. Домусчиев и екипът му са описали всички 20 000 експоната в депото на НХА. Повечето творби са на студенти, но има и дарения от големите имена в българското изкуство, включително цялата колекция на графика Стефан Кънчев, преподаватели и частни дарения.
Красимир Кръстев посочва, че в областта на скулптурата имаме автори на световно ниво, които обаче не се радват на нужното внимание. Като пример изтъква известният в цял свят, но не и у нас акварелист Атанас Мацурев.
"Трябва ли един талантлив човек да умре или да чака 50 години, за да се сети някой, че е значим?", пита той.
Не Лувър, а държава ни трябва
Когато чешкият художник Давид Черни пресъздаде България като турска тоалетна, София веднага се обиди и настоя паното да се покрие с черен плат. Никоя друга страна-членка не анатемоса брюкселската изложба - независимо от степента на възмущение. Сигурно и на холандците не им е харесало страната им да е потопена в Атлантика и само минарета да стърчат над повърхността.
"Това е показателно доколко властта разбира изкуството. Културата като цяло е забравена и оставена без държавна подкрепа", казва Светлин Балездров. Той недоумява защо НХА и останалите държавни университети, свързани с изкуствата, не са покровителствани от държавата, след като "произвеждат" собственото й богатство.
Вместо това, академиите се конкурират на пазарен принцип с частни университети и школи. Резултатите от тази надпревара са доста тъжни за НХА - някои от специалностите едва се запълват. Стоян Домусчиев признава, че тази година изпитващите там са повече от кандидатстващите, което не е допустимо институцията с такава история. Само преди няколко години над 1500 души се явяваха на изпити, спомня си той.
За да разберем къде се къса връзката, проф. Стоян Домусчиев припомня един странен факт - държавните специализирани художествени гимназии са под шапката на МОН, а университетите - към Министерството на култура. Резултатът е една малка каша, която само затруднява желаещите да се занимават с изкуство - още от съвсем ранна възраст.
И това е само една от бримките в системата, работеща не с цялостна визия, а с краткосрочен управленски мандат от четири години. Дори най-лъскавият музеен комплекс може не може да скрие тези проблеми, които от години поставят в културата в незавидно положение.
Няма кой да остане
Все повече млади хора се ориентират директно към университети в чужбина. Държавата няма ангажимент към творците, които на практика разчитат на случайността и добрата карма, след като приключат образованието си. Част от тях заминават за чужбина, където да се изхранваш с творчество не е химера.
"Съхраняването на културата е функция на самата държава. Никой няма да се погрижи за нея даром. Голямата беля е, че тази култура не остава тук. Бих апелирал българските държавници да не инвестират толкова в сградния фонд, колкото в човешкия фактор. Защото иначе ще говорят за лош материал, който самите те създават. Нека застанат от нашата страна на барикадата", настоява Красимир Кръстев.
Едва ли някой иска българската култура да е бездомна и хаотично пръсната из изложбени зали, прашни складове и частни колекции. В момента нещата стоят точно така. Дано френският полъх в бъдещия Национален музеен комплекс свърши работа и даде шанс за младите български творци. Иначе ще имаме една лъскава голяма... къща на духовете.
Споням си добре как изглеждаше тази сграда през началото на 1980-те; въпреки че изглеждаше солидна отвън, още тогава изцяло дървените гредоредни подове показваха признаци на износеност и несигурност - скърцаха отваратително, а пък за тоалетните не искам да си спомням; централния вход беше малко помпозен, с барелефа на Ленин от лява страна, и вечно пушещти студенти насядали по стълбите отвън; а от вътре, по гранитно стълбище на горе, между 2 и 3 етаж, имаше голямо платно и от него ни гледаше в упор Георги Димитров - на фона на електропроводи и пушещи заводи, със свитък хартия в едната ръка (решенията на 5-ия конргес), а в другата - шлифер (сигурно останал от престоя му в Германия); някъде непрекъснато висеше оня тъп цитат от Ленин, че комунизма е съветска власт плюс електрификация . . . както и да е, ако един ден влезна пак вътре, надявам се да не видя пак всички тези неща.
В тоз политически хаос един се е скрил като щраус, друг е размахал юмруци за да разчиства боклуци. Трети е тръгнал да тропа на портата на Европа, а пък четвърти продава бедната наша държава. Някъде там, във килера, като кутре под миндера плаче и бие на чувство бившето наше изкуство. Чухте ли писъка жалък - дъвче последния залък както беззъбата баба дъвче коричка от хляба. Всеки във днешните кризи пази и двете си ризи - Господи, кой ни наказа с толкова дива омраза? Даже Светаго Духа вятърът го издуха от всичките нас до един - Амин! Бог да пази България в тази безумна лотария, за да изтегли билета, в който се крие късмета. Бог да пази България в тази безумна лотария, за да изтегли билета, в който се крие късмета. Бог да пази България!