Колкото в едно друго време често споменавахме Москва и Съветския съюз, толкова сега почти не произнасяме тези думи. Сякаш се срамуваме, че допреди 20 години бяхме доста близки с "братушките" - и се правим, "че не ги познаваме". Грешка на растежа, би казал някой, геополитическа ориентация - друг.
Наскоро се завърнах от руската столица и установих, че България никаква я няма на картата и икономиката на града. Сякаш не го е имало СИВ, ресторант "София", "болгарский перец" и "Золотые пески".
В Русия българските месести червени чушки бяха станали наша емблема. Те дадоха дори името си на популярния зеленчук. И досега марката "болгарский перец" означава най-високо качество. Да, само че внесен от Унгария и други страни и продаван като "болгарский перец".
Ресторант "София" също го няма, нито българските стоки, за разлика от Лондон или Брюксел, където има по няколко български магазина. А обикновеният руснак предпочита за същите пари вместо "Золотые пески" - да посети Египет или Испания.
А през това време Мадона откри свой фитнес в Москва. Негласно се знае, че френската суперзвезда Патрисия Каас пък държи лъвския процент от вноса в Русия на френска козметика. А къде е нашият "Ален мак"...
По-евтино е да отидеш до Лондон
Първото нещо, което установява всеки, на когото предстои пътуване до Москва е, че е по-лесно да стигнеш до Лондон или Париж, например. По-евтино ти излиза да си купиш самолетен билет до британската столица, особено след като отпаднаха и таксите за визи.
Поне засега, докато Великобритания още не е преразгледала членството си в ЕС. Така че всеки, който реши да замине за Москва, трябва да бъде добре подплатен финансово. Все пак това е един от най-скъпите градове в света. Преди да тръгна ми казаха: "Цените в България, умножени по три".
При предварителна резервация, самолетният билет излиза около 270 евро с "България ер" - единственият директен превозвач от София до руската столица, заедно с "Аерофлот". Към тези предварителни разходи следва да добавите визата, която е около 200 лева, като тарифите на различните видове визи са посочени на сайта на руското посолство у нас.
Може да ви стъписа и курсът на рублата към лева, който е приблизително 20:1. Така че не се изненадвайте, че в най-евтиния си вариант цените на различни стоки и услуги в Москва се измерват в три и четирицифрени числа.
Наистина ако направим сравнение с ежедневните стоки в България, то всичко е поне три пъти по-скъпо. Супермаркетите са препълнени от толкова видове кашкавали, сирена (гръцки, не български), колбаси и други стоки - всеки иска местенце на необятния руски пазар.
Средната заплата на московчанина е 35 000 рубли или $1500, което не изглежда много за московския стандарт, затова много от жителите на столицата работят на две места. Но благодарение на социалната политика, пенсионерите, учениците и студентите живеят по-добре от българските си събратя.
Сталин е жив
Ако сте в Москва за първи път, ще останете впечатлени от мирното съжителство на новата и т.нар. сталинска архитектура, както и построеното от времето на Хрушчов. Емблематичните седем "сталински вишки", тоест седемтте островръхи огромни сгради си стоят.
Дори и старият хотел "Москва" бе сринат и вдигнат наново в първоначалния си "сталински" стил. Времето на Ленин и Сталин не е заличено и затова не се изненадвайте, ако видите мемориални табели, които указват, че тук, на това място, вождът на Октомврийската революция - В. И. Ленин, е произнесъл реч или, че най-голямата им библиотека носи неговото име.
Но, както и в София, не видях нито един паметник на Ленин или Сталин. Наистина мумията на Ленин така си лежи в мавзолея на Червения площад, но самият мавзолей е заграден и не пускат в него.
ХХI век се е настанил на "Кутузовски проспект", където се издигат огромни кули на московското Сити от стъкло и алуминий. Но западните туристи там не ходят. Те предпочитат да щракат с фотоапаратите си Кремъл, паметника на Жуков, Вечния огън и главния храм "Христос Спасител".
Това е другата особеност на Москва. Редом със сталинските сгради се гушат толкова много малки и големи православни храмове, че не е за вярване. Те будят умиление - приличат на играчки, боядисани в яркосиньо, зелено и розово и с характерните златни луковици на покрива. Много от тях са построени през последните години, но са копие на старите, разрушени през времето, в което "религията е опиум за народа".
Пример за това е новият "Христос Спасител", изрисуван отвътре в иконографската традиция на 19 век и възстановяван по старите планове и снимки.
А иначе достатъчно е да вдигнете поглед и той започва да се блъска в огромни от по 500 метра сгради, на по 15-20 етажа. В руската столица кипи строителство на още и още молове, нещо, на което станахме свидетели и в София, макар и не в такива мащаби.
Метрото
В такъв огромен мегаполис, какъвто е 20-милионна Москва (да, по неофициални данни се твърди, че приближава това число), най-бързият и удобен начин за придвижване си остава метрото.
Известно е, че градът притежава едно от най-старите, дълбоки и разклонени подземни железници, за която е писано много. Само ще споделя, че в моята лична класация най-сложно е да се оправиш в лондонското метро, след което идва московското, парижкото, софийското и на последно място римското.
"Тубата" в Лондон е може би най-стара и притежава доста разклонения, но табелите към преминаването от една линия към друга са толкова оскъдни, че сигурно всеки се е стряскал, че е изгубил ориентация. И трябва да се примири с въртенето в кръг и в детайлното изучаване на схемите. При това, внимавайки да не попадне в епицентъра на стремителния поток от хора, който се изсипва от вагоните и се устремява към ескалаторите за излизане.
Впрочем по това Москва и Лондон напълно си приличат. Само с тази уговорка, че в московското метро има толкова много указателни табели за спирките и "преходите", че ако внимателно гледаш над главата си няма как да се объркаш.
Въпреки че метрото в Москва е най-бързият начин за придвижване, дори и с него може да пътуваш от половин до един час (с прекачванията), макар вагоните да се движат на много близки интервали. Това е втори град в самия град, ако може така да се изразим.
Подземната част на града е запазена територия за обикновените хора, за разлика от заможните руснаци, които се придвижват само с коли и заради това тук се образуват огромни задръствания. Но дори и в метрото непрекъснато някой вади таблет и започва да чете книга - значително по-често, отколкото съм свидетел в софийския градски транспорт. Средният московчанин е действително руската средна класа, макар и трудно откриваема извън големите градове.
Заради атентатите, московското метро е едно от най-добре охраняваните зони в града, където има колкото униформени, толкова и цивилни полицаи. Така че винаги трябва да носите паспорт със себе си, защото полицаите имат право да ви спират за проверки, особено в метрото.
Като цяло градският транспорт в Москва заслужава адмирации, защото, независимо от многото ремонти и задръствания, то успява да се движи по разписание, при това колите са доста на често - от 3 до 5 минути.
Например, в метрото отсътстват електронните табла, които показват минутите до следващия влак, просто защото те се движат на всеки от 1 до 3 минути, дори и в "мъртвите" часове на деня. Не бива да забравяте, че след като пъхнете билета или картата за чекиране на входа, не влизате от дясно, а от лявата му страна.
Новите московчани
За Москва може да се пише още много, затова ще завършим с новите жители на града. Това не са "новите руснаци" (новые руские), тоест богаташите, които станаха нарицателни за високия стандарт, а дагестанците и казахстанците. Те попълват сегмента на "временно пребиваващите" и нелегалните гастарбайтери и съставляват около половината от жителите на руската столица.
Те почти са претопили жителите от Кавказ, за които пазарите и гарите бяха запазена територия. Сега тя основно е заета от дошлите от тези бивши съветски републики, като казахстанците имат дори собствена телевизия на руски език. Те са наемани основно по строежите и са може би най-бедната част от населението на града.
Рускините и украинките се славят като едни от най-красивите жени в света, но по улиците не видях такива. Само два-три пъти видях да се изсипват от лимузини по три-четири "девушки" като от корица на списание. Те бързо хлътваха в някой бутик или ресторант, но в метрото или в тролеите такива няма. Там е запазена територия за пенсионери, студенти, гастарбайтери и за туристи като мен.
Сигурно сте чували, че този огромен и многолик град е разделен на отделни концентрични кръгове (кольца), вътрешният от които е пространството около Кремъл - територия, завзета от властта и не само. Ако сте за кратко, насочете усилията си да разгледате забележителностите в този вътрешен град, където са известната не само от песните на Висоцки улица "Арбат", Третяковската галерия, Успенският събор, Оръжейната палата и др.
Едно е сигурно: няма руснак, който да не иска да живее в Москва. А иначе "москвичите" ги мразят всички.
