Антидрескод

Какво беше замислило този петък столичното "Radio Cafe"? Да направи парти, на което да отидеш облечен така, както ти се иска. Не че се обличаш по нечие чуждо нареждане, но по-екстравагантните от нас знаят как гледат чуждите очи на странно облечените.

Подсвирквания, псувни, междуметия и откровени заплахи за живота са музикалният фон за деня на всеки искрен в модно отношение гражданин, който се носи, както му душа иска.

Затова идеята на заведението, представена в блога му, за ивента в края на седмицата, бе следната: "Просто вечер, в която имаш право на всичко, което ти е минавало през главата. (...) Може би една такава вечер ще те накара да мислиш какво ще облечеш на следващата, след един месец. Може би на третата ще си напълно готов да го правиш всеки ден." И това - придружено от петима диджеи, пускащи хип-хоп, бритпоп, инди, електро и т.н.

Засега идеята звучи прекрасно - много необходимо и полезно ще е за град като София, в който живеят интересни хора, но малко или много ограничавани поради редица причини. Най-малкото не всеки може да си носи шарения клин и да остане невредим, докато се прибира.

Какво се получи обаче? Гостите на партито се деляха на три групи. Първите не знаеха за подетата от заведението инициатива и изглеждаха така, сякаш са си вкъщи. Нищо. Днес няма да съдим. Не всеки е ексцентричен, а място трябва да има за всички.

Вторите бяха от тези, които се бяха постарали до известна степен да изглеждат по-различно. Но на тях сякаш малко не им се получаваше. Нещо като Кеша в маааалко по-артистичен и крив вариант. Пак нищо. Надеждата умира последна, следващият път може по-добре да се представят.

Третите наистина изглеждаха точно според идеята на ивента. Цветни и не дотам, но различни, забелязващи се, смели и неограничени. Обаче! Това бяха млади наши дизайнери и други, обвързани с изкуствата. Те не се бяха втурнали в пазаруване от най-различни места само и само за да изглеждат подобаващо според дрескода, който де факто отсъстваше.

Просто така си се различават всеки ден. На тях им отива да вървят по "Шишман", отиват им театрите, алтернативната музика и интересът към случващото се зад граница. И най-вероятно малко от тях ще останат у нас през следващите години.

Явно ще си побленуваме още за визия, каквато можем да видим в блоговете за стрийт стайл в Лондон, Париж, Берлин... Дори в заведенията у нас. И слагам точката с по-положителни очаквания за следващия месец. Този възпитателен процес няма да е лесен, но дано наистина си докаже названието като такъв.

Не за да се бием в гърдите с повече увереност, че придобиваме малко по-европейски облик. А за изглеждаме адекватно на времето и културата му.