Неомъжена бяла жена търси...

Вие сте стара мома? Започвате вече да се притеснявате, че може и никога да не срещнете Съвършения мъж? Недейте - защото, уважаеми дами, светът е пълен с красиви, чаровни мъже с шестцифрени заплати, които до един се редят на опашка да се ангажират в сериозна връзка ­ с хора точно като вас.

Уточнение: виртуалният свят, не реалният - не бъдете идиотки, мъже от този род са разграбени от години.

Говоря за запознанствата в Интернет, разбира се, където милиони неангажирани (и доста женени, търсещи нещо настрана) се строяват, за да бъдат избирани и отхвърляни в процес, който се е превърнал в най-популярния начин за създаване на двойки.

Приятно ми е, занимавам се с това от 14 години

Повече от половината неомъжени хора се обръщат към Интернет в търсене на любов. Очевидно някои от тях я намират. Аз така и не успях - и никога не срещнах някой, за когото това да се е случило. Поне в дългосрочен план. Поток от безкрайни срещи е гарантиран. Но трайна любов? Вече не съм толкова сигурна.

Всичко започна преди 14 години, когато бях на 30 години - и за първи път се пробвах в запознанствата онлайн. Бях сама и далеч не бях в лоша форма, но работех дълго в доминирана от жени среда, поради което така и не стигнах до това да срещна някого.

Твърде млада за официални вечери, твърде стара, за да се мотая по нощните клубове - нещата изглеждаха безнадеждни, докато приятелка на подобна възраст не ме изведе на питие и не ми призна мръсната си малка тайна: тя беше започнала да се запознава с мъже онлайн.

Тя съобщи тази информация тихо, без да ме гледа в очите, след което под заплаха от смъртно наказание ме закле да пазя тайна. Не мисля, че щеше да се чувства по-засрамена, ако ми беше признала например, че редовно дави малки кученца.

Сега това занимание не е толкова позорно

В наши дни стигмата около Интернет запознанствата е почти напълно изчезнала. Така че много хора приемат, че това е станало приемлив начин да се срещнеш с представител на противоположния пол.

Но когато аз започвах, нещата бяха малко като вземането на леки наркотици - чувал си за него, знаеш, че се случва, но хората, които го правят, са малко странни и не точно от типа, в чиято компания желаеш да бъдеш.

Сега има стотици сайтове за запознанства, от които да избирате, предназначени за хора с всякакъв вид критерии: вегетарианци, християни, самотни родители, спортни фенове, хора, които обичат домашни животни. Каквото и да назовете, има някой сайт, където можете да срещнете перфектната си половинка, споделяща същите интереси. Но преди 14 години сайтовете бяха само една шепа.

Само се регистрирайте при нас, очакват ви красиви милиардери

Прегледах единия от сайтовете, преди да се регистрирам и да си дам парите. Не можех да повярвам на очите си, когато те ми предложиха да ме съберат с дузини секси, очарователни мускулести типове, чиито зашеметяващи усмивки грееха срещу мен от екрана. Позиращи пред спортните си коли, заявяващи на всички евентуални дами на сърцето им, че макар да имат две къщи и да получават заплата, която би могла сама по себе си да плати целия държавен дълг, те все пак са чувствителни души, които обичат да дрънкат на китара и да скачат с парашут за благотворителни каузи.

Изглеждаше твърде хубаво, за да е истина.

След като изпратих информацията за кредитната ми карта, милионерите, приличащи на Брад Пит, до един мистериозно изчезнаха - и каквото и да е търсене в сайта не можа да ги намери отново.

Те, естествено, бяха примамки, поставени там да привличат наивници. Мъж, регистриращ се за първи път (да, знам това, защото го опитах сама!) пък попада на снимки на изглеждащи като Скарлет Йохансон дами, които се хвалят с готварските си умения, позирайки по бикини.

Десет страници с въпроси тип "Харесвате ли крокодили?"

Първата стъпка при регистрация в сайт за запознанства е да се попълни профил. Както научих от собствен опит, това е абсолютно губене на време - особено за жените. Няма значение дали си качила Еверест в обедната почивка и си открила лекарство за рака - така или иначе никой няма да го прочете.

Някои от въпросниците са направо нелепи. Match.com, най-големият световен сайт за запознанства, задава дузини безсмислени въпроси, които се простират на безброй страници. Когато си търся партньор, има определени неща, които бих желала да знам, но честно казано ама въобще не ме вълнува кога за последно е ходил на кино и дали обича бисквити.

Попълних първия си въпросник за профила до болезнени подробности. И подобно на всички други онлайн, заявих, че обичам пътуванията, театъра и фотографията.  Истината обаче е, че почти нямам хобита или интереси, но пък никъде досега не съм видял поле, което да маркирам, което да гласи: „Обича да си седи пред телевизора и да оплюва всеки, който се появи на екрана."

Един от въпросите, които някои сайтове задават, е дали желаете да имате деца. Колко жесток номер. Ако отговориш с „да", излизаш някаква зажадняла за бебета маниачка, но пък ако кажеш „не" - вече си станала Круела Де Вил.

Снимките: чужди или изровени от прашните архиви

Всеки, който се занимава със запознанства онлайн, се издига или пропада на база снимките си. И ако обикновеният човек изглежда... ами, обикновено, се налага да си качва шансовете за успех, публикувайки абсолютно нереалистични снимки.

Така че ето ме на първата ми среща, на която се оказвам срещу много чаровен мъж, наречен Патрик. Той твърди онлайн, че е на 35. Със сигурност е бил на 35 или някъде там на публикуваната в профила му снимка. Но човекът, който седи срещу мен, вече преминава петдесетте. Сложил е снимка, която е поне на около десетилетие - един от най-популярните трикове онлайн.

Със следващия нещата не вървят много по-добре. Той въобще не изглежда като снимката си - и за това си има много сериозна причина: тя просто не е негова. Това е просто някакъв случаен непознат, чиято снимка той е сканирал. Когато го разпитвам за това, той ми се сопва: „Ами мисля, че с него си приличаме."

Май излязох с шестима различни мъже, преди въобще да срещна някой, с когото да си пасваме и който да изглежда относително честен. Разбрахме се да се срещнем отново и се прибрах вкъщи, за да кажа на моята съквартирантка - колежка по Интернет запознанствата, че имам добри предчувствия за този човек. Тя цинично отвърна: „Ами той вероятно вече е пак онлайн и си урежда следващата." Проверих му профила онлайн - примигваше, което означаваше, че той в момента пише на някой друг. Тя се оказа абсолютно права.

Когато получаваш всичко на тепсия

Ей това е огромният препъникамък на запознанствата онлайн: има прекалено голям избор. В сайтовете има средно седем пъти повече жени, отколкото мъже, което създава ефект на дете в сладкарница. Защо един мъж да дава на която и да е жена втори шанс, ако знае, че има шест други онлайн, които нямат търпение да получат неговото съобщение?

Ако си мъж, можеш да бъдеш придирчив колкото си пожелаеш. Не ти харесват краищата на ушите й? Майната й. СЛЕДВАЩАТА!

Също така никога не се примирих с факта, че търся мъже чрез компютъра. Това ми изглеждаше малко долнопробно, а ако бъда честна - и твърде отчаяно. Когато започвах да излизам за по-дълго с някого, никога не можех да се заставя да призная на приятели и колеги къде съм го срещнала. Така че лъжех.

Те не можеха да повярват колко успешно се запознавам с мъже в супермаркета, в химическото чистене, в автобуса, в парка. Дори веднъж заявих, че съм срещнала единия в зоопарка. В зоопарка?! Защо, по дяволите, си мислех, че идеята за бездетна жена, търсеща мъже в зоопарка, е поне малко не дотолкова неловка от това да призная истината?

Второто пришествие в онлайн запознанствата

На 34 години се зарекох да изоставя окончателно запознанствата в Мрежата и да се пробвам да търся мъже в реалния живот. Е, признавам, нямах среща всяка вечер или през ден, но беше освежаващо да срещаш хора, без да се налага първо да си пишете по електронната поща в продължение на седмица, обсъждайки любимите си филми.

След това, преди няколко години, се оплаквах от това, че съм вече стара мома, на по-млада приятелка - и тя ми предложи да се регистрирам в сайт за онлайн запознанства. Когато я удостоих със солидна порция от моите истории на ужасите от времето ми там, тя настоя, че времената са се променили и би трябвало да се пробвам пак.

След близо десетилетие на отсъствие, все пак тя беше права:

нещата се бяха променили

Имаше стотици сайтове, от които да избирам, всичките с наистина позитивни, добре звучащи имена, които вероятно са отнели на маркетинг спецовете часове брейнсторминг, докато ги измислят. Имена като "Сродни души", "Още много риба в морето", "Любов и приятели". Предполагам, че название като "Чудаци и социално непригодни" надали би привлекло много клиенти, нали?

Досадните въпроси бяха все още налице - и всички мъже имаха потребителски имена като ЖребецЗаТеб или Adonis82. Този път обаче забелязах, че снимките, които са започнали да качват, са се изменили в по-притеснителна посока.

Вместо просто да се усмихват пред камерата, всички мъже се чувстваха задължени да пускат свои фотографии, в които извършват някое подобаващо на екшън герой действие. Скалното катерене и маратонското бягане бяха особено популярни.

Междувременно пък жените бяха решили, че всички те трябва да са забавни, жизнени мацки в стил "Сексът и градът" - и публикуваха свои снимки в малки черни рокли, пиещи ярко оцветени коктейли с кокетно изражение на лицето.

Не ме разбирайте погрешно - не искам да виждам снимки на мъжете по гащи, чистещи си зъбите с менюто за поръчка у дома. Но със сигурност малко реализъм не би навредил, не мислите ли? Но не - никой в сайт за запознанства не може да бъде просто Иван (или Мария).

Ще открием перфектната ви половинка. Да бе, да

Впечатляващо звучащото „оценка за психологическо съответствие и съвместимост" за времето на отсъствието ми явно е станало новият хит в Интернет запознанствата. То особено се тачи от новаците в бранша eHarmony, които се кълнат, че уникалната им формула ще ви събере с идеалния за вас партньор.

Но като се има предвид, че никой вече не казва истината онлайн, как именно се очаква да стане това? Със същия успех те биха могли да съберат примерно Лолита с Ханибал Лектър.

В крайна сметка нито една от тези промени нямаше значение, защото бях извършила един от най-смъртните грехове на Интернет запознанствата. Бях

над 40-годишна

В по-ранни моменти средно 70 мъже преглеждаха моя профил на ден. И това беше доста преди онлайн запознанствата да се превърнат в популярна услуга. На 42 имах късмет, ако й хвърлят разсеян поглед дори двама. Дори мъже с десет години над моята възраст категорично заявяваха в профила си, че граничната за тях възраст е 39 години.

Както вече казах, те могат да си позволят да бъдат селективни. Ако същият мъж се опита да се запознае с момиче между 20 и 30 в реалността, вероятно веднага ще му покажат пътя, но онлайн... там може и да извади късмет.

Бързо осъзнах, че когато става въпрос за онлайн запознанства, има три възрастови графи: 18 до 29, 30 до 39 - и 40 до 110. За трите ми месеца онлайн не излязох и на една среща и единствените, които проявиха интерес към мен, бяха мъже над 60 години.

Не, все пак не съм още за пенсия, сори

За известно време флиртувах с идеята да се регистрирам в сайт, който е ориентиран към по-застаряващите, но нещо в мен все пак се опъна на тази идея. Не съм с жълто около устата, но пък и не съм готова за пенсионерски живот, с вечерята и комфортните нощи, прекарани в гледане на повторения на "Убийство по сценарий".

Така че зарязах запознанствата онлайн - и не ми липсват въобще.

И освен ако чуя, че Джордж Клуни се е регистрирал в Match.com и търси запознанство с жена над 40, напълно лишена от хобита или интереси, изключително се съмнявам някога да се изкуша отново да се захващам.

#2 Оня Дето Го Трият 23.01.2011 в 13:24:28

По тоя повод..... Винаги ме е забавлявало как само до преди 2 години всички твърдяха, че през интернет се запознават само смотаняци, в сайтове, като Bgdate и какви бяха още, влизат само неудачници.....и .т.н. Днес същите "всички" висят целодневно във Facebook (което си е точно същото като горния сайт) и за смотаняк се счита всеки, който няма "обява" там... Ееех времена....ееех лицемерно общество

#15 Ицо 24.01.2011 в 10:32:42

Като гледам снимката на авторката .... добре изглежда. Ако тази снимка е истинска. Незнам при това положение защо не е открила мъж за себе си. Най-вероятно защото има високи изисквания. Или просто не знае как да сваля мъжете. Аааа има и една друга подробност. На запад мъжете с пари са доста предпазливи. А и като разберат че е адвокатка .... може би бягат. Щото има много жени акули - дето гледат как да гепят мъж с пари и после да му ги вземат. Щото там законите са .... изключително в полза на жените. А тази предполагам не търси някой беден. Но ако не търси пари - ето аз й предлагам да се ожени за мен - добре изглеждащ 47 годишен съм, спортувам. Но ... съм беден. така че : Клаудия - излезе ти късмета, омъжи се за мен - ако можеш да ме издържаш финансово разбира се. ( нямам големи изисквания ).

#16 tougherty 24.01.2011 в 10:44:03

Като цяло Роуан е доста прав. Аз чистосърдечно си признавам, че преди време използвах сайтовете за запознанства за "попълване на бройката". И ако наистина не си търсиш сериозна приятелка (а когато си на в началото на 20те, такава определено не ти е нужна), методът беше доста ефективен. Подбираш някое прилично изглеждащо девойче, което задължително трябва да звучи палаво. Пишете си глупости седмица-две колкото да добиете някакво чувство за близост, но без да обръщате особено внимание на това, което пише мацката, защото лошото на нета е, че хората обикновено се представят за това, което искат да бъдат, а не за това, което са. След което излизате някъде на кротко и спокойно като на кино или на пицария например, за да установите визуален контакт и да добиете реална представа доколко външността и характера на мацката отговарят на описанието. Тази първа среща не се прави в бар или дискотека, защото в над 90% от случаите жените няма да ви допуснат в леглото си на първата среща, а и на такова място имате възможност да покажете чара, остроумието и чувството си за хумор и да блеснете. Ако прецените, че девойчето наистина "става" (т.е. не е крайно различна от профила си в сайта и е готова за заигравки, не е безпределно чувствителна, девствена или със самоубийствени наклонности), следва втора среща в барче или някъде на парти, където вече трябва да предприемете по-сериозни действия. След като свършите работата, в зависимост от характера на девойчето можете да й обясните, че ви е било много хубаво заедно, но просто мислите, че нещата няма да се получат или че не сте готов да бъдете само с едно момиче, колкото и страхотно да е то, или пък просто да се държите като абсолютен нещастник и преминавате на следващата подходяща от сайта. Разбира се, възможно е някое девойче да се окаже по-костелив орех и тогава следва да прецените дали си заслужава времето и усилията или просто да преминете нататък. Алгоритъмът действа безотказно, но разбира се всичко е до време. В един момент момчетата порастват, приоритетите им се променят и при условие, че изживяли младостта си да се "наиграят", изоставят преследването на всяка прилично изглеждаща колежка или интернет кандидатка и се ангажират с една-единствена жена, която да спечелят и с която да създадат семейство и поколение. Ориентировъчната максимална възраст за това според мен е някъде около 30 или в краен случай 35. Хората над тази възраст в сайтовете за запознанства са наясно, че изпускат влака и спешно се нуждаят от половинка, или пък имат такава, но поради непълноценно изживяна младост се опитват да си наваксат. Те са готови на редица компромиси поради факта, че целта им вече е не забавление и сексуални контакти, а намирането на индивид, с който да остареят. Но има едно нещо, което винаги ме е озадачавало в тези сайтове. Независимо дали се касае за мъже или жени (макар обикновено да са жени), винаги има такива които търсят перфектната половинка - млад(а), красив(а), атлетичен(чна), интелигентен(тна), образован(а), богат(а), успешен(шна), мил(а), грижовен(вна) и в същото време те са всичко друго, но не и това което търсят. Възможно ли е да имат толкова нереалистична представа за себе си? Как очакват принцът на бял кон да се спре при тях когато те самите са крайно непривлекателни? Или как очакват момиче, което е красиво, модерно и с успешна кариера да им обърне внимание, при положение че те не блестят нито с красота, нито с ум, нито с някакви социални постижения като престижна работа или висока заплата? Винаги са ме озадачавали тези хора с ужасяващо високите си изисквания и мрънкането как "истински мъже/жени у нас просто нямало".

#18 nakadetaka 24.01.2011 в 12:24:22

@Rowan Изобщо не се заяждам, но мисля, че това което си написал-макар и добре и с чувство за хумор, отново е само твоето мнение, че ВСЯКА ЖЕНА НА ВСЯКА ЦЕНА ИСКА МЪЖ. Точно в тези сайтове си личи и то най-ясно, че 32+ имат изградени изисквания и теорията ти издиша от всякъде. На 25 едно момиче може още да търси Принца и да държи да е атлетичен, на 30 и вече я интересуват съвсем други неща :-)))) и защо наистина мислите, че всички държат да гледат мъж, да го перат, да му готвят, да му слугуват, да се съобразяват с настроенията му и срещу всичко това - никакви изисквания за него, само и само някой Rowan в пустата ни България да не ги посочи с пръст и да не каже : ауууу, тая горката си няма мъж???? Все повече жени са сами и си гледат децата сами, и си ходят на работа и обикалят света точно заради идиоти, които си мислят, че са нещо специално и желано само защото пикаят прави. Вашата СВРЪХ специалност, момчета е само във вашите глави. Да си на 32+ и да нямаш елементарни изисквания значи си МНОГО ПРОСТА, а колкото и да ви се иска не сме всички жени такива.

#19 nakadetaka 24.01.2011 в 12:31:16

и понеже сте големи защитници на Мъжа-разрови се и виж тогава какви са изскванията на мъжете в тези сайтове, които са в пъти повече и общо взето кибичат по цял ден с надеждата някоя заблудена да им се покаже на камерата. Обобщенията са ви като в онази приказка - ако някой мъж каже нещо тъпо-се казва : "Колко е тъп", ако го каже жена "Колко са тъпи жените" И изобщо на фона на всички мухльовци, които по цял ден циврят как нямали пари и само искат,искат,искат - да поддържате идеята как всяка жена, която няма мъж ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е грозна, незадоволена ( за Бога-за да си задоволена е необходим сексуален партньор, а не съпруг), тъпа, объркана и всичко най-лошо и прекарва времето си търсейки който и да е е най-малкото доказателство за манталитет и отношение към жените, което е доста елементарно.

#22 nakadetaka 24.01.2011 в 13:05:06

еми значи жалко, че живеем сред толкова закъсали хора без претенции, без изисквания, които нищо не могат да дадат, защото дори не знаят какво търсят то и статията май беше в този дух...

#23 nakadetaka 24.01.2011 в 13:09:05

а и да ти кажа според мене в по-голямата си част тези 32+ там са си омъжени цени, които търсят малко внимание и затова няма изисквания..но това само може да ни говори колко са щастливи в браковете си, както и факта, които цитира за разведените жени с деца на 27-32...еми колко трябва да е бил непоносим един човек, за да реши момиче на 27 да си гледа само детето и да го разкара????

#27 nakadetaka 24.01.2011 в 15:17:09

@Rowan (24) Това се мъча да ти обясня и явно ни се получава неразбирането - има много жени, които тепърва на 32+ започват изобщо да се оглеждат за мъж, защото да си нямрят съпруг не им е било приоритет. Самата идея, че се мисли, че всяка жена след 20 до 30 години прекрава времето си в търсене на мъж, ни поствя нас жените някъде до кравите доячки. Ти до 25, 26 съвсем спокойно може да си била студентка, да си пътувала по света, изобщо хиляди неща има за правене и идеята, че да станеш нечия съпруга е фикс идеята на всяко момиче е абсурдна. Що се отнася до жените в сайта, както ти казах повечето според мен са омъжени и търсят внимание и търсят с кой да си го сложат тайничко за час -два - точно защото са си взели мъж на 18 и не им е хрумнало, че има и други неща за правене. 27,28,29 вече си е съвсем нормална възраст за създаване на семейство, защото хората са зрели и знаят какво искат.

#28 Lu 24.01.2011 в 15:20:31

Ех, и милата Варна ще я застигне софийския синдром...

#29 nakadetaka 24.01.2011 в 15:21:07

а относно децата- отново имаш особено мнение и то е спрямо жената, защо не спрямо мухльото, който ги е оставил или в момента, в който тя е родил е решил, че може да мачка, да тъпче, да бие, да пие, да ходи пи курви..сам изреди множество категории мъже-боклуци-недей да мислиш, че половината от тях на първо четене не изглеждат нормални хора. Всяка жена избрала да си гледа сама детето, вместо да седи в задушаващ я брак-заслужава според мен уважение, а не отношението от миналият век на прокажена. Доста е обидно това към хората, които са поели отговорност за друг живот....но е дълга тема да.

#30 nakadetaka 24.01.2011 в 15:29:13

и за Роуан-една история искам да ти разкажа - точно през такъв сайт преди време една приятелка се запозна с едно момче- с образование, добри доходи, една година се разбираха идеално, тя живееше в Бон, той в хамбург - предложи и брак, тя се премести, забременя - всичко беше супер, докато един ден не цъфна маминка и този мъж не се преобрази на 180 градуса. След 1 година тотален тормоз приятелката ми си събра багажа и се върна ж България. Работи, издържа себе си и детето, дава му всичко, а кретена не се сеща дори да му честити рождения ден. След 8 години изведнъж цъфна колкото да обърка детето и пак го отнема. А на детската площадка, когато детето беше на 4 едни майки селянки си бяха издърпали децата да не играят с него с думите-махай се от нея-тя няма баща. Извини ме много, ако не мисля, че в случая приятелката ми е кривата. И ако искрено се дразня на този манталитет на българина да сочи с пръст всеки, които не е в рамката "много, щастливо женен"...защото тя можеше да живее с оня изрод и майка му, детето и да има баща мухльо, да търпи тормоз и да е съпруга. Това, че е избрала по-трудният вариант е само за уважение.

#33 Lu 24.01.2011 в 15:48:48

ехаа, човека е искал да убие баща си?

#34 nakadetaka 24.01.2011 в 16:13:38

@ Някой :-) ами в случая конкретно въпросният индивид беше живял много време отделен от майка си-тя си беше в Хърватска и просто няма майка-няма проблем, после тя чува, че синчето ще се жени и се нанася да живее при него. За едната година, в която бяха заедно нямаше тревожни сигнали за каквото и да е нередно свързано с майката..не знам как е възможно, но е факт :-)....Мисълта ми беше, че се случва и то не само защото си тъпа, ограничена, не гледала и не мислила... @Роуан Еми като не и се получи-щ пробва пак :-)). изходната ти точка на теб е, че жената задължително държи да се омъжи (тогава 29 може и да е късничко), а моята е, че има жени, които знаят какво точно търсят, живеят добре сами и изобщо не им е късно на 32,33 да се оженят и да родят и познавам много такива. Както и познавам такива, които на 38-40 нито са женени, нито имат деца - нито искат,и не-не са злобни,грозни,сбръчкани, тъпи...понякога са самотни, но и мн. омъжени жени са така. И всъщност в статията идеше реч именно за жена, която търси нещо истинско и най-съвестно си попълва колонките с инфо, а среща само мъже кретени,така че не знам как се стигна пак до анализ на горките женички останали без мъже :-))))-това ми беше идеята .....и прдлагам верно повече да не пишем, защото нито ти ще се съгласиш с мен, нито аз с теб (нищо, че си приятен събеседник)

#35 tougherty 24.01.2011 в 16:29:59

Накъдетака, не го вярвам това за многото жени, които видиш ли имали тази възможност, но избрали да не се омъжват, защото... Дрън-дрън-дрън. Генетично е заложено жената да бъде майка, затова именно момиченцата си играят с кукли (бебенца) на майки и бащи. А отглеждането на едно дете от самотна майка е не само изключително трудно, но и крайно нежелателно явление. Първо това изисква съществени финансови средства, а тъй като България не е държава която инвестира в естествен прираст, мноооого малко майки могат да си позволят финансово да отглеждат сами дете, още повече че раждането на това дете ще ги откъсне от работата им за 2 години, което в редица малоумни фирми не се толерира. Освен това детето трябва да расте с баща, защото майката и бащата играят различна роля при формиране на характера му. Майката е носител на нежността и любовта, бащата на силата и твърдостта. И когато майката е принудена да съвместява и двете роли от характера на детето се получава рядка манджа с грозде. А на всичкото отгоре в закостенялото ни общество самотната майка ще бъде маркирана като "някаква, на която нещо и има".

#38 nakadetaka 24.01.2011 в 16:41:57

@tougherty Точно защото е трудно да гледаш сам дете си представи колко трябва да си убедена, че мъжът до тебе вреди, а не е полезен, за да вземеш подобно решение. А това, че има все още хора, които мислят, че една жена,ако е разведена, значи нещо и има е само поредното доказателство за селският манталитет който битува. познавам и доста двойки, в които мъжът има любовница, жената пие по този случай, но не го напуска-само и само да не и има нещо, но извини ме не мисля, че децата растат по добре от други гледани само от майка си. @Някой аз го познавам въпросният - не звънеше на майка си по 3 пъти на ден, избираше подаръци за всички, а това, че някой не забравя на майка си празниците за мен не е лош индикатор, беше си съвсем нормален докато тя не дойде. и това е историята и това са фактите....както мога да ти рзкажа за мъже, които бяха супер щедри преди брака, а след като се появи детето искат на жените си касови блежки за сок и хляб. И нещата опират не до там,че си била тъпа да се събереш с такъв човек,а че ни си толкова тъпа да останеш с него и да подложиш на това и детето си, само и само някой да не каже, че "нещо ти има" така си мисля аз

Новините

Най-четените