Илияна Захариева е от онези жени, които познаваш от години, и нямаш спомен да е била някога не във форма или с друго освен ведро и усмихнато изражение на лицето.
Илияна е директор на дирекция "Корпоративни комуникации" в "Мтел", като зад гърба си има 16 години опит в сферата на връзките с обществеността и корпоративните комуникации в различни компании.
Можеш да я срещнеш три пъти на три коренно различни събития в рамките на един ден - всеки път в различно амплоа: сутринта представя последен модел телефон, следобед е член на жури в конкурс за журналистически материал, а вечерта - връчва награда. Прави всичко с такава лекота, че отстрани ежедневието й изглежда сюрреалистично лесно. Какво се крие обаче зад усмивката и блясъка на прожекторите? Труд, дълги работни дни, стремеж за самоусъвършенстване и желание за успех.
На колко години беше, когато започна да работиш и каква беше първата ти работа?
Още като студентка започнах работа в радио "Витоша" (тогава част от Voice of America Europe). Журналистиката ми беше мечта, затова обявата за водещи веднага привлече вниманието ми. Водила съм дълго време следобеден и вечерен блок, репортерствала съм, правила съм предаванията. Работила съм със страхотни хора, които и до днес са имена в професията - Игор Марковски, Петко Георгиев, Борислав Лазаров, Петър Петров, Апостол Пенчев. Няма как да не спомена и покойната Ана-Мария Тонкова, с която ме свързваше и близко приятелство. Работата в радиото ме научи на много: да не се страхувам от сцената и микрофона, да не робувам на авторитети, да реагирам бързо и адекватно без притеснения.
Публичните и корпоративните комуникации - желание, призвание или стечение на обстоятелствата?
Комбинация от всичко. След като родих децата си, реших да променя средата и да премина "от другата страна" на комуникациите, където се почувствах в свои води - имах правилното образование, журналистическия опит и бързо успях да адаптирам тези знания към корпоративната среда. С времето продължих да се образовам, записах допълнителни квалификации в областта на маркетинга и връзките с обществеността и това стана моята професия.
Най-голямото ти предизвикателство досега?
Работата в толкова строго корпоративна среда след артистичността и свободата на медията си беше сериозно предизвикателство, но и голяма школа. Това е мястото, където се научих на високи корпоративни стандарти, които и до днес прилагам в ежедневието си и се опитвам да предавам на екипа и колегите си.
Най-голямата ти победа?
Че повярвах в себе си. Отне ми време - и в личен, и в професионален план. Сега зная къде стоя, нямам съмнения в своите умения и качества като професионалист, а като човек - в морала и ценностната си система. Също така осъзнавам и слабостите си, по които още трябва да работя. Но те вече не ме плашат, защото житейският и професионалният опит са ме направили много по-устойчива и сигурна, че мога да се справя.
Да работиш в толкова голяма компания като Мтел изглежда вълнуващо, но надали е лесно - разкажи ми повече.
Работата ми в Мтел дойде след доста натрупан опит в корпоративни комуникации, над 10 години в банковата сфера. Въпреки самочувствието и опита на утвърден специалист, смяната на индустрията и мащаба на работата бяха стресиращи в началото. Телеком бизнесът е изключително динамичен, също силно регулиран като банките, но едновременно с това много по-разчупен - нови технологии, устройства, иновации, постоянни промоции и събития. Като добавиш мащабите - над 4 милиона клиенти, първи мобилен оператор в страната с 20-годишна история - това на практика означава, че всеки българин в някакъв момент от живота си е бил, е, или ще бъде наш клиент. Затова отговорността е голяма. Не само да си вършиш добре работата, но и да отговаряш на високите изисквания на такъв силен бранд. Опитвам се да го правя постоянно, не само в работните часове. Обичам компанията, за която работя и винаги я препоръчвам по всякакъв повод и навсякъде.
Най-значимото нещо, което си постигнала в личния си живот?
В личния си живот съм имала доста трудни моменти, които съм преодолявала и макар да звучи банално, те наистина са ме направили по-силна. Децата ми са успех и радост. С годините все повече ценя приятелите - в днешно време, когато връзките и семействата се обезценяват и стават все по-трудни, приятелите се превръщат в истинска опора. Аз съм изключително лоялен човек и ценя безкрайно това качество у хората около мен, затова добрите приятелства са едни от най-значимите постижения за мен.
А в служебния?
В служебния ми живот най-голямото постижение е, че работя това, което обичам. След над 16 години опит продължавам да се вълнувам и да ходя с удоволствие в офиса всеки ден. В Мтел се занимавам с голям спектър от дейности - традиционни и социални медии, вътрешни комуникации, корпоративна социална отговорност, спонсорства и събития. Всичко това ми дава голямо разнообразие и широк хоризонт. Щастлива съм, че имам професия, която съчетава бизнес и творчество, общуване с много и различни хора, търсене и постигане на резултати.
Колко часа продължава работният ти ден?
Неопределено. Работата ми е свързана с много събития, които обикновено са вечер и краят на работния ден понякога е доста късно. Когато обаче работата е и удоволствие, часовете нямат значение.
Колко събития най-много ти се е налагало да посетиш в рамките на ден?
Нали не искаш да да поддържаш мита за работата на ПР-а, която се състои основно в ходене на коктейли с чаша в ръка (смее се)? Истината е, че през месец като декември се случва да има по 3 събития само вечер... отделно през деня може да съм имала пресконференция или друга вътрешна инициатива. В последните дни сутрин излизам с няколко закачалки и два чифта обувки - след офисното облекло трябва да вляза във вид за вечерно събитие, понякога и няколко поред.
Винаги си усмихната, а малцина са ведрите хора днес. Как успяваш?
Всъщност не съм сигурна дали съм от най-позитивните хора по природа. Но с годините в професията разбрах, че усмивката и оптимизмът са много важни в комуникацията, те отварят врати дори когато е най-трудно. А за един комуникатор не трябва да остават затворени врати. Така може би професионалното развитие доведе до личностното ми израстване, като ме превърна в много по-ведър и оптимистичен човек.
Как успяваш да си винаги в добро настроение?
С добро обкръжение, тоест с правилните хора - близки, колеги или приятели, с които си създаваме добро настроение. Аз съм козирог и имам много добро чувство за хумор, вярвам, че през смеха хората могат да преодолеят трудни ситуации и на работа, и вкъщи.
Как се поддържаш в добра форма?
Внимавам с какво се храня, но не винаги, спортувам, но не винаги, забавлявам се - винаги, когато имам възможност.
Какво е първото нещо, което правиш сутрин?
Не мога да стана от леглото без кафе... честна дума! Обикновено две със сутрешния блок новини. Дори в опитите ми за спазване на детокс и други режими никога не съм изключвала кафето. Обичам го и сутрешният кафе-ритуал ми създава комфортно начало на деня.
Какво присъства винаги в дамската ти чанта?
Телефон, разбира се. Плюс няколко козметични продукта.
Кои са най-важните качества за една жена, когато иска да успява в бизнеса?
Бих искала да кажа, че са същите, които са важни и за един мъж, но няма да е истина. Качествата за всички са амбиция, постоянство, дисциплина, отстояване на позиции, непрестанен труд, желание за непрекъснато учене и развитие. Напоследък все повече се говори и за agility - способността да си бърз и адаптивен към свръх динамичната среда. Към всичко това обаче жената трябва да добави и многофункционалност. Тя трябва да балансира семейството с работата, да бъде мека и разбираща, и едновременно с това строга и организирана, да бъде в добра физическа форма, а в моята професия и повече - да е модерна, в час с тенденциите, винаги добре изглеждаща, по възможност да не остарява. За последното си позволявам да цитирам невероятната Мадона при получаването на отличието "Жена на годината" на сп. "Билборд". И въпреки че не съм в музикалната индустрия, усещам натиска, за който говори тя: жените трябва да "играят играта" на мъжете, защото нямат същата свобода.
Кои са съветите, които би дала на себе си, когато си била на 20?
Бих си дала много ценни съвети както правя с 20-годишните около мен - децата ми, млади колеги или стажанти. На първо място бих си спестила много тревоги в работата и кариерата. Спомням си притесненията от първата пресконференция, от първата лоша статия, от първата криза, от първите викове на нервен шеф... бих си казала "и това ще мине". Това бих си казала и в личен план, казвам си го и сега. И още, бих търсила подкрепата на успешна и силна жена в ролята й на ментор. Като жени трябва да започнем да се ценим повече една друга, да се сприятеляваме, да работим заедно, да се подкрепяме и да се вдъхновяваме. Силно вярвам в това и бих искала младите жени да го чуят и осъзнаят по-рано от мен.
Повече за Ана Динкова можете да научите от блога й.
Специални благодарности на Sense Hotel Sofia
фотограф: Мирослава Дерменджиева
