Наскоро изпаднах в див и неподправен гняв, докато се опитвах да избягам от Интернет и да си проправя път в социалния си живот. Причината за моята ярост беше Facebook страница, обозначена като "противоречив хумор", която се казваше "12-годишни уличници".
Наред с останалите шеги и мемета, в нея се показват снимки с идиотско "секси изображение" на подрастващи девойки, на които тепърва им предстои да влязат в пубертета. Собствениците на страницата окуражават нейните фенове да "поставят тези к*рви на мястото им" чрез ходове, които биха накарали и най-подлите момичета да се изчервят.
Успях да се отърся от гнева си с помощта на няколко приятелки, които бяха също толкова отвратени, и малко виняса йога. Въпреки че вече съм по-спокойна и престанах да надувам главите на хората с моята петиция за закриването на тази страница, не мога да спра да си мисля за тези момичета.
Има нещо ужасно и сърцераздирателно познато в тази дигитална неволя, в която се намират те
Преди 10 години, когато бях на 14, заминах за Швеция заедно с футболния си отбор. Тогава още нямаше Facebook, Twitter или Instagram. Документирането на нашите приключения означаваше да се върнем у дома и да чакаме от фотостудиото да ни проявят лентата от фотоапарата.
Отборът ми беше пълен с флиртуващи, агресивни, умни и готини тийнейджърки, така че естествено се запознахме с един момчешки отбор веднага след като пристигнахме в хотела. Приятелките ми бързо се ориентираха към някакви относително кротки дяволии и купони с момчетата в джакузито.
Макар че предимно наблюдавах нервно отстрани, отвреме навреме щраквах някоя друга снимка с фотоапарата за еднократна употреба. В някакъв момент вероятно някой ми е взел камерата, защото седмици по-късно ме чакаше изненада.
Майка ми беше взела готовите снимки от фотостудиото и ги бе оставила на леглото ми. На една от снимките беше залепила листче: "Не съм ядосана". На нея две мои приятелки, за щастие напълно облечени, симулираха секс с трофей, наподобяващ фалос.
Има една снимка в групата "12-годишни уличници", която наподобява на онази от пубертета ми твърде много и ми навява твърде притеснителни спомени. На нея две момичета, вероятно също на около 14 години, са се навели върху сигнални конуси в един мол, ухилени като зелки.
Излишно е да казвам, че коментарите под тази снимка са ужасни, но те са нищо в сравнение с тези, които се намират под автопортрета от банята на едно друго момиче. Повечето коментари описват с какво биха правили секс, вместо с нея, ала един от тях твърди, че това момиче трябва да бъде обесено. Превъртайки надолу из останалите коментари започвам да изпитвам благодарност, че още не е имало социални мрежи, докато съм била в гимназията.
Проблемът за това момиче - нека я наричаме Сузи - е, че тя се намира между чука и наковалнята
От една страна, съществува едно съсипващо напрежение да бъдеш сексуално привлекателна. Тя е наясно с това напрежение дори преди да му се отдаде и това се случва на една много по-скромна възраст, отколкото на нас, възрастните, ни се иска да повярваме.
Защо според вас хората в САЩ гримират бебетата си, продават сутиени за 9-годишни или ги водят на кола-маска на интимните части? Те просто ги подготвят за това, което им предстои. Тези хора са много по-умни, отколкото си мислим - и знаят, че тези трикове и процедури не са в полза на децата, а в полза на хората, които ги гледат.
От друга страна, Сузи добре знае, че ще изгуби играта на флирта, ако се поддаде на желанията, които е вдъхновила. Въпреки че "сексуален капитал" е фраза, с която ще се сблъска едва след няколко години в класа по сексуално образование, тя интуитивно разбира, че ще загуби своя, ако хората я смятат за твърде достъпна.
Все още помня името на момичето, което първо направи свирка в гимназията. Минути след като се случи, вече й се носеше славата в цялото училище. Със сигурност на никой не му пукаше на кой точно я е направила. Просто беше ясно, че нейната привлекателност, която бе култивирала с години, се беше изпарила за миг.
Мястото между чука и наковалнята - онзи сладък баланс между това да бъдеш желана и уважавана - просто не съществува. Въпреки това зрелите жени прекарват години в опити да го открият, мятайки се между крайности, сменяйки калибровката на мерника си, целящи се към оценяване, вместо очерняване.
Гледай ме, само че не твърде дълго. Желай ме, но не се престаравай. Мисли, че съм красива, но знай, че имам класа. И все пак не твърде висока класа. Дама на улицата, фурия в леглото. Знаете ги тези стереотипи.
що бе, веселке, признай си. ето аз ще си призная. аз редовно си търся нещо странично да чукна, Ако че имам женка за чудо и приказ. че и хотел на централна гара ще ти платя, е не принцес де. ама там хотели бол - нема да се пуашиш. но трябва да се докажеш, да видя все пак, за какво става дума. че аз не ям всичко. а и в крайна сметка, ако не се аресаме, дето се вика - ей го на потника, той не подбира много.
е, бива ли шубето да те отхвърлят, да те спира? пробвай се, може па да ти излезе късмето. потнико не се губи.
"моме", мене нищо не ме гони, други сте тука 3-4 индивида, дето се опитвате да се доказвате, точно пък и на мен... неуважавайки ме тотално, все на мен ми налитате да се доказвате. не можете да разберете, че не ми дреме, дали сте в първия процент милиардери, дали си мияч на кенефи в цех за дограми, дали си държанка на некой мучачо-уличен разпространител на дрога, или си просто тъпа селянка с огромни комплекси, грозна муцуна и клиширан изказ от село. но нищо де - дай пак и дай още повече.
ооо, бабите си ги носете в несесери и урни и не ми ги навирайте в лицето. и редовно си пийте хапченцата и честичко на консултации. потник, ще ти стигне ли "мъжкото" достойнство да си признаеш, с колко женски ника си писал тука. или аз пак да те шамаря? верно си е сапунка твойто. събуди се!