Защо наричаме пълните "мързеливи", а слабите "кучки"

"Отпуснат", "мързелив" и "бавен". Това е посланието, което Франки Кинг изпраща на другите хора постоянно. "Наричали са ме всички тези неща, а да не забравяме и "смрадлив"," споделя 32-годишният студент по бизнес мениджмънт от Хънтингтън, Западна Вирджиния. "С моите 113 килограма и 160 сантиметра височина, хората постоянно ми напомнят за теглото ми - семейство, колеги, приятели, продавачите в магазините, кой ли не", оплаква се момчето, което ходи на лекции всеки ден и работи 20 часа седмично, за да покрива студентския си заем. "Мисля, че хората са забравили как да виждат човешкото същество под обвивката му".

Шокиращо? Може би

Но хорската оценка не изненадва 24-годишната Елиз Магионкалда, която работи в неврологична клиника в Чарлстън, Южна Каролина. Тя е изживявала същото нещо, макар че е с 20 сантиметра по-висока и 55 килограма по-лека. "Хората ме поставят в стереотип, според който съм контролираща кучка, в която няма нищо женствено", разкрива тя. "И това идва от всички страни - от сервитьорките, които коментират поръчката ми, до пазаруващите в супермаркета. Не ходя намръщена и не гледам лошо, но е напълно очевидно, че хората не ме харесват".

Има сериозни доказателства за проявата на дискриминация към по-пълните хора и за съжаление изглежда, че това явление става все по-разпространено: проучване от университета в Йейл показва, че подобен тип дискриминация настъпва при 66% от случаите.

Ала дали това предубеждение не се отнася за всички размери?

Дали хората, които виждат нашето тяло, наистина правят предположения за начина ни на живот и характера ни?

Между повече от 1800 жени на възраст от 18 до 40 години бе проведена ексклузивна анкета, подготвена под ръководството на Ребека Пул, експерт по теглото и застоялия начин на живот към центъра на Йейл за политики за здравословно хранене и борба със затлъстяването.

Изследователите са накарали участниците да си представят жена, която никога не са срещали и за която не знаят нищо, освен факта, че е "с наднормено тегло", или "слаба", след което трябвало да избират между двойки от думи като например "мързелива" и "амбициозна", за да я опишат. Макар че имали възможност да не посочат нито една от думите, по-малко от половината респонденти се възползвали от нея, което според Пул е много показателно. По думите й, "теглото е един от последните приемливи предразсъдъци".

При респондентите е съществувала шест пъти по-висока вероятност да заклеймят непозната жена с наднормено тегло като "бавна" в сравнение със "слаба" жена - и около 10 пъти по-висока вероятност да предположат, че тя е "мудна" или "мързелива". За сравнение, вероятността при слабите жени да бъдат счетени за "надути" е осем пъти по голяма, за "суетни" - 4 пъти по-голяма, а за "кучки" - 2 пъти по-голяма.

Най-шокиращото обаче е, че тези стереотипи се възпитават у жени с всякакъв размер и тегло. По-пълните респондентки оценявали анонимната пълна жена като "бавна", а слабите участнички в анкетата определяли слабата непозната жена като "злобна". С други думи, тези предположения не зависят от размера, към който принадлежим самите ние.

Кое е притеснителното заключение от всичко това? Сега всички жени биват заклеймявани според размера на дрехите, който носят. "Има сериозни доказателства за стереотипизирането на дебелите хора", коментира Пул, "но това е първото проучване, в което виждам и сериозни цифри в подкрепа на идеята, че слабите жени - и въобще жените с всякакви форми и размери - са характеризирани по несправедлив начин".

Освен че са удар по самочувствието, килограмите влияят и на заплащането

По-пълните жени наистина плащат висока цена за тези стереотипи. Изследователите в университета "Джордж Вашингтон" констатират, че колкото по-пълна е една жена, толкова по-ниска заплата получава тя. Жените с наднормено тегло печелят средно с 5826 долара по-малко в сравнение с по-слабите си колежки - и то ако въобще успеят да спечелят работното място.

"Изследванията показват, че работодателите предпочитат да наемат по-нискоквалифицирана слаба жена, в сравнение с по-висококвалифицирана, но по-пълна жена", разкрива Пул, "тъй като стереотипите ги карат да си мислят, че по-пищните дами ще бъдат мудни и мързеливи в работата си." О'Ханлън вярва, че същото се е случвало и на нея: "Когато бях по-слаба, си намирах работа много по-лесно. Сега ако стигна до интервю, хората никога не ми се обаждат повторно. Предполагат, че ще бъда мързелива и няма да им върша работа," обяснява тя. "Старая се изключително много да изглеждам във форма, но достатъчно пъти ми е било показвано, че всъщност не става въпрос за уменията ми, а за теглото ми".

Това не е проблем само на закръглените хора, слабите също са жертва на предразсъдъци

По-стройните жени твърдят, че също страдат от предразъдъците за теглото, макар и в по-слаба форма. Кристин Йънг, която на 29 години, вярва че малкият й размер - 165 см височина и 54 кг тегло - е една от причините, поради която тя има трудности да си намира приятели. "Жените автоматично ме отписват", казва учителката в детска градина от Северна Каролина. "Затова и аз се отдръпвам, тъй като усещам, че не ме харесват, което само засилва идеята им, че съм зла! Това е един порочен кръг," съгласява се 25-годишната Патриша Ричи от Силвър Спринг, Мериленд. "Чувала съм много пъти: "Когато те срещнах, си помислих, че си някаква студена снобарка", споделя високата 152 см и тежаща 49 кг адвокатка. "Но това въобще не съм аз! Те си изграждат това лошо впечатление, което е трудно да преодолея".

Как се заражда гнездото на оси

Кой все пак лепи етикетите? Почти всеки. "Знам, че аз съм го правила", признава 25-годишната Ашли Голд, висока 163 см и тежаща 56 кг висшистка от Сейнт Луис. "Приятел коментира нечие 'невероятно тяло,' и аз се включих с 'Егати кучката!' Тъжно е, не е редно, но е почти автоматична реакция: като гледаш жена, я съдиш по тялото. Това е навик, дълбоко вкоренен в нас."

И тя е права. Стереотипите за слабите жени като злобни се връщат с векове назад до вещиците в приказките. Абсолютен пример: представете си мършавата, с костеливи пръсти вещица от "Спящата красавица" до закръглената и мила фея-кръстница в "Пепеляшка". Добре де, това са образи на Disney. Но дори в Ренесанса и бароковите произведения на изкуството "творци като Агноло Бронзино и Жак Кало представят Завистта като слаба старица, често с рошави, змиеподобни кичури", отбеляза Елън Прокоп, фотоексперт в библиотеката "Frick Art Reference" в Ню Йорк.

Слабата жена е изключена от кръга на "нормалните"

А сегашната епоха на движението за приемане на теглото неволно са добавили още един негативен оттенък. Помислете: ако "истинските жени имат извивки", както гласи една популярна мантра, то жената без пищни форми е по тази логика неистинска - и недостойна за доверие. "Не само че за слабата жена се приема, че е пестелива в приема храна и поради това има и пестеливи емоции", казва Ейми Фаръл, професор по джендър изследвания в колежа "Дикинсън" в Карлайл, Пенсилвания и автор на книгата "Срам от мазнините". "Слабите момичета също така биват отхвърляни като човек, който не изпитва същите мъки като всички останали. Хората ги гледат и заявяват: 'Ти не ставаш за приятелка; ти си някакво извънземно'."

В исторически план културата е била по-щадяща към закръглените жени. В по-голямата част от последните 700 години, "мощната" женска фигура "е изразявала изобилие, здраве, чувственост и плодовитост," обяснява Прокоп. Но преди около 100 години, когато храната е станала по-изобилна и хората са започнали да се стремят към слаба фигура като признак на богатство, допълнителното тегло е започнало да се свързва с по-низша социална позиция. Така че въпреки че закръглените жени може все още да се смятат за "топли" (и оттам честият им избор като весели, поддържащи второстепенни герои в романтични комедии), те също така се приемат за неефективни. "Сега идеите, че жените с наднормено тегло са мързеливи, мръсни, зле поддържани и непрофесионални, са по-силни отвсякога," казва Фаръл. "Тъй наречената война срещу затлъстяването само ги е засилила."

Време е да променим правилата

Как да спрем всички тези стереотипи? Като първо оспорваме начина, по който хората ни лепят етикети. Ако някой се държи сякаш познава характера ви на база външния ви вид, имайте готова реакция. (Според Реслър добър отговор е: "Чудя се защо ме възприемаш като такава. Дори не ме познаваш.") И подлагайте на съмнение и начина, по който приемате другите. "Ако виждате слаба жена и автоматично си мислите 'надута овца'," съветва Реслър, "преувеличете първоначалната си мисъл колкото може повече: 'Обзалагам се, че тя яде само 3 листа спанак на ден и прекарва цялото си време на бягащата пътечка, гледайки се в огледалото, и се отнася лошо с малки котета....' Виждате ли колко е глупаво това? Най-крайните представи са също толкова неправилни, колкото и първоначалната мисъл."

И накрая, натискайте паузата следващия път, когато оценявате някой според килограмите. Всеки път, когато спирате тези предразсъдъци от самото начало, помагате на света да вижда жените такива, каквито наистина са. Кинг, която е била наричана мързелива дори и в училище, напълно подкрепя това. "Никоя жена с каквито и да е размери не представлява вътрешно това, което изглежда отвън," заявява тя. "И дори ако едно момиче започне да приема нещата различно, аз ще съм щастлива."