Всички, които тази година излязоха да протестират - от Арабската пролет до движението "Окупирай Уолстрийт" - бяха обявени за Личност на 2011 от американското списание Time.
Навсякъде през 2011 г. хората недоволстваха от провала на традиционните лидери и безхаберието на институциите. Политиците не могат да гледат по-далеч от следващите избори и отказват да направят тежък избор. Това е една от причините да не изберем конкретна личност тази година. Лидерите този път дойдоха от фундамента на пирамидата, не от върха й, пише главният редактор Рик Стенгъл по повод избора на Time.
"Никой не можеше да си представи, че когато един продавач на плодове в Тунис се самозапали на площада в град, който едва откриваме на картата, той ще подпали искрата на протести, които ще свалят диктатори в Тунис, Египет и Либия и ще разтърси режимите в Сирия, Йемен и Бахрейн", пише Стенгъл.
"Или пък, че бунтовния дух ще изкара мексиканците срещу наркобароните, гърците срещу безотговорните им лидери, американците срещу неравенството и руснаците срещу корумпираната автокрация.
Днес има протести в държави с общо население от поне 3 милиарда души и думата протест се появява в медиите и онлайн многократно повече в сравнение с миналата година и повече от който и да е друг момент в историята".
Според Стенгъл макар да е разбирана по различен начин на различни места, идеята за демокрация е присъствала във всяко събиране на хората, а протестите са маркирали възхода на едно ново поколение - в Египет 60% от населението е под 25-годишна възраст, пише той и допълва:
"Социалните мрежи не предизвикаха тези движения, а ги поддържаха живи и свързани. Технологията ни позволи да гледаме и разпространи вируса на протеста, но това не бе дигитална революция, а революция на живите хора, на сърцата и умовете - най-старата технология в света".
