Има ли тайни тунели, свързващи частни клубове за срещи на висшата класа и кралското семейство в Лондон? За някой това може да прозвучи като откритие, конспирацията или недоказан слух, но потомственият търговец на парфюми Едуард Боденам ще ви убеди в противоположното.
Той е девето поколение наследник на известната парфюмерийна компания Floris, която се гордее, че е най-старият производител на благоухания във Великобритания.
В комфортен офис, в централния лондонски район Мейфеър, Боденам основно прекарва дните по един и същ начин - показва на клиентите специални видове парфюми, създадени по поръчка за Уинстън Чърчил и Мерилин Монро.
Скорошно репортерско посещение в централата на компанията обаче разкри съвсем друга тайна. Тя няма общо с точните формули в любимите аромати на личностите, с които ще се запомни XX век, или дебелата книга за поръчки, водена от 1730-та година насам, където фигурират редица благородници и членове на кралското семейство.
Боденам слиза по стълбите, които водят към приглушено, студено мазе - някогашната работилница на дядо му. По негово време оттам благоуханията са се разнасяли директно на улицата. След известно колебание, внукът решава да преустрои мазето, като го превърне в място да уединение и разговори.
И така се натъква на умело скрита арка в ъгъла
Боденам посочва към ниша в помещението - в сенките се различава арка. Това всъщност е входът на един от тайните тунели, които семейството открива чак сега при реновирането на тази част от стадата, и то не много отдавна.
Теорията на Боденгам, основана на семейния фолклор и допълнително проучване, е, че висшата класа на Лондон, основно политици и благородници, е използвала в миналото тайна мрежа от коридори под сърцето на града, за да се събират в затворени частни клубове при пълна дискретност. Така се избягва привличането на публично внимание, а оттам - на неприятности.
Според него някои от разклоненията на подземната мрежа водят директно към партийни централи, дори са стигали до кралския дворец.
Тези т.нар. джентълменски клубове съществуват и днес, като присъствието на жени все още е табу, освен ако не става дума за кралица Елизабет II. Някои от тях не се крият от обществото и са известни с пищните си събирания, където се обсъждат актуални политически, обществени и икономически въпроси.
Легендата разказва, че лично крал Чарлз II заповядал прокопаването на тунелите, когато се строил дворецът „Сейнт Джеймс", за да има бърз достъп до любимо свое заведение за алкохол и близък бордей. Твърди се още, че сега тунелите са затрупани от отломки, но Боденгам се надява да открие още информация. Спомените от дядо му пазят репликата, че районът около „Сейнт Джеймс" е като мина.
Греъм Снел е секретар на един такъв джентълменски клуб - Brook's, който е основан през 1762-ра година. Той твърди, че няма никакви доказателства до мястото за VIP гости да има връзка с тунел но признава, че действително има подземна мрежа за безопасно пренасяне на пари, например, която е самият му баща е използвал.
Подземният Лондон
Всъщност, британската столица отдавна живее подземен живот. Тунелите са прокопавани край бункери, отводнителни тръби и канализационни колектори, с определя цел. Включително и предполагаемата подземна връзка между Централния криминален съд (Old Bailey) до близката църква, за да може осъдените на смърт да получат последно причастие от свещеник преди да бъдат екзекутирани.
Преди четири години бе открита секретна мрежа от тунели на пощенската служба. С дължина от 14 километра, там са се движили подземни железници, с които са разнасяни писма.
Много се изписало за мрежата от подземни реки на Лондон, правителствените тунели и тези на метрото, но относително малко е известно за тунели, свързващи бизнес елита и кралската фамилия в миналото.
Те са подробно проучени от д-р Брадли Гарет, културен географ от Университета в Саутхамптън и хоноруван преподавател в Оксфорд.
Неговата книга включва истории за военни бункери, бягства, червени фенери, специален офис, проектиран за Чърчил, както и тайни железопътни гари.
„Подземните тунели на пощите бяха открити през 2011-та година, с неизползваеми малки вагони. Те са построени през 1926-та година и в момента се калцират. Може да видите сталактити и сталагмити, удивително е. Може да си представите как след 100 години там ще се е образувала пещера, със стари пощенски торби и релси", разказва той.
Лондонското метро също има тайни тунели, които според Гарет образуват „огромна мрежа": „Понякога линиите се разклоняват, така че наистина можете да се изгубите. Някои точки разкриват гледка към съвременно метро, претъпканите влакове с хора, които не подозират, че някой може да ги наблюдава. Усещането е страхотно".
Правителството засега отказва да разкрие местонахождението на входовете на своите подземни коридори. „Повечето туристи се разхождат по улиците, снимат се през парламента, но не нямат никаква представа какво се случва под краката им", посочва изследователят.
Смята се, че сериозна част от подземния Лондон тъне в разруха и постепенно се затрупва по естествени причини. Изглежда, че подземната мрежа на британската столица няма скоро да бъде лишена от своите тайни.
