Оказва се, че колежите и университетите май не са такива разсадници на неангажиращ секс, каквито ги изкарват публикациите за "културата на забивките" в последно време.
Въпреки провокативните заглавия как младежите в студентска възраст все по-често избират неангажиращи връзки пред сериозни отношения, ново изследване, представено на годишната среща на Американската асоциация на социолозите, констатира, че под 1/3 от студентите са имали повече от един партньор през последната година.
И това е абсолютно същият дял от студентите, анкетирани между 1988 и 1996 г., както и между 2002 и 2010 г.; двете групи са имали същия брой партньори. Очевидно младежите, ако вярваме на социолозите, не се забиват помежду си повече отпреди, или дори повече от родителите си, както твърдят медиите.
"Не живеем в нова ера на поголовна сексуалност без табута"
"Студентите в наши дни нямат повече партньори след 18-годишна възраст, повече сексуални партньори през последната година, и не правят повече секс от родителите си," заявява водещият автор на изследването Мартин Монто, професор по социология в университета в Портланд, Орегон.
Представителите на "Поколението X" всъщност е било по-вероятно да правят секс поне веднъж седмично или по-често, в сравнение с генерацията на новото хилядолетие, констатират изследователите.
Проучването все пак показва известен спад в броя младежи на студентска възраст, заявяващи, че имат "съпруг или постоянен сексуален партньор," но това не означава непременно, че студентската романтика е мъртва.
Всъщност, около 2000 г. 77% от студентите заявяват, че са имали траен партньор, в сравнение с 85% при предишното поколение.
"Регистрираме спад, но той не е огромен - и част от него може да се дължи на трайната промяна във възрастта на сключване на бракове"
Изследването включва данни за около 2000 души от Общото социално проучване на САЩ (General Social Survey), национално представително изследване, задаващо широка гама от въпроси и провеждащо се непрекъснато в Америка от 1972 г. насам.
Катлийн Богъл, автор на книгата "Забивките: сексът, срещите и връзките в университетите" и доцент по социология в университета "Ласал" във Филаделфия, чиито анализи за първи път описват културата на забивките в научната литература, определя новото изследване като "много интересно," но логично не е съгласна с представянето на анализите й от авторите му.
Това, което сега се определя като "култура на забивките", започва през 70-те години, след масово достъпните противозачатъчни и повишаването на възрастта на сключване на брак
От този момент двойките спират да бъдат център на университетския социален живот, а срещите с цел сватба в колежа, университета или скоро след това стават демоде. Според Богъл, това в крайна сметка променя безвъзвратно сценария на срещите и ухажванията - така че двойките като цяло започват първо да имат физически и сексуални контакти, а да се опознават едва впоследствие, вместо да правят обратното (както е било през 50-те и 60-те години).
Монто обаче контрира, че липсват доказателства, че такъв избор е по-разпространен сега, отколкото в близкото минало. А липсват и данни от по-ранни периоди, които да дават категорични и обективни отговори.
Естествено, голяма част от дебата се върти около дефиницията за "забивка" - понятие, което по думите на изследователите умишлено не е еднозначно и може да включва всичко - от целувки до същински полов акт.
Това означава, че не е ясно дали обявеното от Богъл за "култура на забивки", всъщност е различно от "забивките за една нощ" или "натискането", което може да води или да не води до последваща интимност.
Но пък всъщност има ли студенти от каквато и да е епоха, които да не са имали сходни трудности с убеждаването на партньорите си да се ангажират в по-сериозни отношения?
В едно Богъл и Монто са единодушни - студентите като цяло са склонни да мислят, че връстниците им практикуват много повече забивки, отколкото е в действителност
Едно изследване установява, че средно студентите съобщават за общо пет до седем забивки за времето на престоя си в университета. Когато обаче Богъл анкетира студенти, запитвайки ги колко често според тях другите студенти имат неангажиращи връзки, те обикновено обявяват цифри от рода на седем забивки на семестър. "За четири години това би означавало 56 души, което е преувеличено," казва тя.
Всъщност пак според социолозите, 1 от всеки 4 студенти е още девствен, а според новото изследване, само 20% от студентите от която и да е епоха са споделяли, че са имали шест или повече партньри, след като са навършили 18 години.
Това разминаване във възприятията може да обясни конфликта в убежденията дали студентите реално имат повече забивки отпреди, или не.
Сегашното проучване установява - на база отчети на студентите за техните собствени сексуални връзки - известни доказателства, че скорошните поколения имат малко повече неангажиращи сексуални контакти и връзки тип "приятели с екстри".
Около 44% от студентите около 2000 г. са споделяли, че са правили секс след "неангажираща среща или свалка," в сравнение с 35% през 80-те и 90-те години - и 68% съобщават, че са правили секс с "приятел" през последната година, в сравнение с 56% от по-ранната група.
Един аспект, който остава незабелязан, е, че много от забивките еволюират в нещо повече
Проблемът с ожесточените медийни анализи на забивките е, че се игнорира фактът, че отношенията рядко остават в този си етап задълго и обикновено еволюират. Няма толкова разгулни оргии в университетските кампуси, така че можем най-после да спрем да кършим ръце за "царящия там разврат".
Всъщност в резултат на забивките много студенти споделят, че са намерили траен, моногамен партньор. Тоест, те преминават от първата свалка до "редовни забивки", и после до нещо, което сегашните студенти наричат "ексклузивни отношения".
Това означава моногамия, но не непременно и официализирана връзка - и накрая провеждат "големия разговор" и създават връзка. И колкото по-сериозни стават нещата между тях, толкова по-ангажирани са и сексуално един с друг.
Начинът, по който студентите възприемат отношенията си с други студенти, видимо се е променил - както и колежанската култура
Всичките научни доказателства сочат, че сегашните деца в студентска възраст пият по-малко, вземат по-малко наркотици и дори правят по-малко секс от поколението на родителите си. Очевидно забивките вече не са това, което бяха.
