От известно време следя няколко street style блога (особено този) поради невъзможността ми да мръдна зад граница заради "приказния" студентски живот и изпитите покрай него.
Разглеждам снимки на хора, които не са непременно гейове и модни редактори, и ми става направо мъчно, че нашите улици не цъфтят по същия естетически начин.
Не приемайте тази статия като поредната, която цели да покаже българското в "друга" светлина - просто ще дам примери как не се научихме да се обличаме, макар и да имаме голямо желание за това.
Лято е и количеството плат по телата ни сериозно намаля. За сметка на това се показаха едни не много красиви неща - и не говоря за физическите параметри.
Първо. Не разбрахме, че джапанките са само за плаж. Успях да видя такива да шляпат не само по паветата, но и в клубове, където можем да кажем, че не е редно да си с тях.
Второ. Силиконовите презрамки. Тези недомислици са толкова противни, когато се врязват в раменете на дамите, колкото и белите чорапи, носени с черен панталон от мъжете. Но второто пак може да изглежда ок, ако си с интересни обувки и нагоре също така положително впечатляваш... Докато първият вариант не се обсъжда. Не са красиви и това е (и защо въобще носите сутиени?).
Трето. Като подхванах чорапите, да додам още малко. Съчетанията сандали и чорапи (отнася се и за мъжете, и за жените), мокасини и къси чорапи (за мъжете) и отворени обувки и чорапогащници (за жените) са недопустими в градска среда. И въобще за всякаква.
Четвърто. Анцугът. Колкото и старателно да си си направил/а прическата и да си се гримирал/а, не ти дава оправдание да излезеш по анцуг, освен ако няма да тичаш в парка.
Пето. Не се научихме да преценяваме кога да спрем със старанието и кога да се погрижим малко повече. Веднага примери: сряда е, жега е, работно е и най-вече предразполагащо да излезеш от вкъщи небрежен. Навън обаче се разхождат момичета с вечерни гримове, топирани коси, коктейлни рокли, камъни, кожи, зеброви принтове и т.н. Друг път пък на тематични партита и събития гостите идват по потници и джапанки. И споменавам масовката. Почти винаги се намират такива, които вдъхват надежда, но са твърде малко.
Има и още. Не разбрахме, че е по-добре да не съчетаваме непременно обувките с колана, чантата и бижутата, защото ще заприличаме на униформени. Не се научихме, че тюлени ризи например са много по-красиви и секси от изрязаното деколте. Не приехме папионките, рижавите коси, шарените мъжки дрехи... много много неща.
Можем да си признаем, че вкусът ни откъм облекло е силно ограничен и ни липсва всякакво желание за промяна. Уж изборът за дрехи е голям, а все едно и също по улиците...
Докато преди не мисля, че е било така. Българската традиционна носия се е носила векове наред. Била е всекидневно работно облекло, което чрез художествена украса било подходящо за празнични дни. Не ви ли се струва гениално една дреха да е подходяща и за делник, и за празник? Но за това се изисква култура и креативност. Носията е съчетавала в себе си неутралните черно и бяло и още куп други цветове. А днес или се докарваме до безумен кич, или излизаме, все едно сме се обличали на тъмно.
Разбира се, не очаквам по улиците ни да се разхождат такива хора, че да се пренеса в Париж или Милано. Все пак на тези места модата е религия. Те имат огромна история и развитие във въпросната област, докато у нас това изкуство не просъществува. Затова и при тях има хора като Анна Дело Русо или Франческо Коминели, които можеш да гледаш цял живот и няма да ти втръснат със стила си. Но те са тясно свързани с "Vogue" и затова е очаквано да са безупречни във външния си вид.
По-скоро те печелят онези посетители на седмиците на модата и онези граждани, които не живеят с постоянната мисъл как изглеждат, а просто им се получава с лека ръка. Те са смели според нашите представи или просто оригинални според техните. Защото преспокойно ще съчетаят дълга, свободно падаща пола или дънкови шалвари с високи токчета с леопардов принт (за жена), розова риза с оранжев панталон или кожено яке с дънки на цветя (за мъж).
И после защо у нас хората като вървят, са насочили погледите си надолу...
...и по съвета ти в последното изречение да гледаме по улиците все повече педалообразни същества и тарикатоаристократки ли?! Да заменим 90% селяндурски облик с този на едно общество, което издига външния вид в култ?! Не че в момента в България не е почти така, но...
Текста не е силно написан, но е верен. Ние се обличаме скучно и еднообразно. Т.нар. "турска" мода е толкова силно прониклана у нас, че няма сила, която на разчупи статуквото. Eй тук има малко по-интересни хора - http://www.sofiastreetstyle.com/
Не знам къде се е считало, но е отвратително!!! Това е най-гадното нещо, което може да ме отблъсне и от най-красивата жена! Трябва да се забрани със закон, скандално е и, пак казвам, отвратително. Докато красивите ходила и педикюр са нещо прекрасно и секси, обути в чорапогащник с телесен и какъвто и да било друг цвят, те се обезформят и изглеждат гадно! (Съжалявам за удивителните, но това е нещо, което винаги ме е възмущавало) Подобен стил е подходящ не за аристократките, ами по-скоро го свързвам с бабичка в трамвая, сори. Няма нищо по-неградско от сандали с чорапогащник! Благодаря ти, Джулиано, че засегна една толкова болна тема в съвременното общество. Момичета, не го правете! Никога!
Не си прав, Джулиано в изводите си. Хората у нас гледат надолу, когато ходят по други причини, не заради дрехите на останалите. А и относно облеклото, не считам, че ние сме много по-различни в кичозността си, в сравнение с повечето страни в Европа. Облеклото е несъзнателното човешко средство да срещне себеподобните си, да изрази себе си, да си покаже комплексите си, ако щеш. Т. нар. "вкус" е нещо много относително - с едни и същи дрехи в една среда можеш да изглеждаш трепач, в друга - пълен боклук, важно е към какво се стремиш ти, на коя група искаш да се харесаш (умишлено или интуитивно). Опитът ме научи, че нечие облекло може да насочи подхода ти към въпросната персона, но никога - окончателни изводи за нея (персоната де). Имаш чудесни статии, но тази определено не е попадение.
Джулиано, голям оптимист си, бе пич! Имаш прекалено големи очаквания за стил в държава, в която любимата закуска на населението е мазна баница с боза. Е, затвори очи и си представи как стандартно би изглеждал човек, хапващ това на улицата. На мен първата ми картинка е анцуг, а втората, не знам защо - бермуди, гарнирани с бели три-четвърти чорапи и черни лачени обувки. Класика! Нищо лично против добрата баница (за съжаление е много трудно да се намери такава вече), боза не съм пил от дете, но с горните асоциации, както и с предния си пост исках да кажа, че в БГ си носим тези дрехи, за които сме дорасли. В Европа сме, ама малко на границата. Добре е да се сравняваме със Северна Италия и Южна Франция, ама Варна не е Ница, нито София - Милано. От друга страна, разходи се в "селска" Европа и ще видиш доста интересни неща и там. Всъщност въпросната евроселяния можеш да я намериш и тук - просто направи тези дни едно кръгче из Слънчев Бряг вечер и гледай . На бас, че в сравнение с повечето чужденци дори и най-дивите чалгаджийки ще ти се сторят окъпани в стил! В заключение Джулиано: Свиквай пич! Ние мнозинство тук никога няма да станем, ще сме изключения. Ако убедим някой за каузата - добре, ако не - ще търсим душевната красота. P.S. Относно джапанките мога да поспоря с теб (зависи какво разбираш като джапанки и какво като чехли); P.S. Най-важното: относно бабите - това е тъжното - голяма част от нашите баби също се се стараят да изглеждат добре, но не могат, затова гледат в земята - от срам. И затова не са любезни с хората.
Juliano, проблемът е, че културата ни не е на друго ниво. Ние не се държим като европейци и не се обличаме като такива. Естественият ред би трябвало да е култура->външен вид, а не външен вид->култура. Поздрави!
Приемам доброволно да бъда обвинен в липса на вкус и неразбиране на модните тенденции, обаче какво пък толкова лошо има в силиконовите презрамки за жените? Какво, с тиранти ли да ходят? И още нещо: Авторе, не смей да им забраняваш анцузите - утре половината население няма да знае с какво да излезе на улицата. Съдейки по употребата на анцузи, българите са сигурно най-спортуващата нация.... Отивам да си купя и аз един - за светски събития
Съжалявам, обаче не харесах текста. Като цяло съм съгласна с изводите, но пък мога да кажа, че и в чужбина не се обличат кой знае колко готино. Навсякъде има хора с и без вкус и толкова. А и смятам, че дрехите освен според личния вкус трябва да се подбират и според повода и мястото, където отива човек.
Седнал си да напишеш 15 клишета, сторил си го и накрая сигурно си бил и доволен от написаното. Примерите които си посочил са наистина весели, но нека бъдем честни - много малко жени носят все още силиконови презрамки, не сме 97ма година, а сандалите с чорапи са класика по-скоро при възрастните мъже (и млади инженери! , другото са изключения. Сравненията с Париж и Милано са абсурдни най-малкото заради разликите в доходите. И да, хубавите дрехи струват много пари, не е само до вкус! Дерзай!
@veselavesela Аз ще ти отговоря. Ако го има в street style blog значи е дръзко и оригинално решение, ако го видиш на улицата в София и не е копирано от споменат по-горе блог, значи е кич. И естествено не можа да мине без споменаването на еталона за стриийт мода SSS Така наречената стрийт мода в България се превръща в пълно клише
Поздравления за статията. Мъж пазарува на Илиянци. Търси анцузи. Продавачът вежливо пита: -Г-не какви да бъдат, за всеки ден или за сватба ?
браво добра статия и аз съм на мнение, че всеки уважаващ себе си човек би следвало да обръща внимание на външния си вид
Ако приятелката ми някога цъфне с шалвари - ще я пратя вкъщи да се преоблече! Тая цигания ще си остане цигания завинаги. И въобще не ме интересува колко модни експерти и дизайнери я пробутват. Просто изглежда ЗЛЕ. А розовата риза и оранжевия панталон... навяват асоциации за индийски филм. И аз лично не приемам прекалено екстравагантно облечените хора за смели, а по скоро за търсещи внимание и страдащи от някакъв вид комплекс... ПС: На хубавия човек всичко му отива. Аз съм живото потвърждение, щото съм грозен и нищо не ми стои добре ;D
За пореден път се убеждавам, че авторът си е завоалиран педераст (без да храня лоши чувства нито към него, нито към педерастите). Педераст е и всяко същество от мъжки пол, което следи модни блогове, за да разбере дали е модно или не да си подгъва дънките, къде може да ходи с джапанки и колко см. трябва да му стърчат боксерките. Мъжете се интересуват от неща като спорт, коли, жени, електронни джаджи и т.н. Модата е запазена марка за слаботелесни пендели, криещи липсата си на индивидуалност и въображение зад вкусовете на някой друг.