Млади, красиви, щастливи. Стегнати, силни, секси. Още по-секси. Сега, а ако може и винаги.
Страхът от остаряване в Западния свят наподобява социален вирус, приема формата на тревожна екзистензиална епидемия. Да се говори за биологичния лимит на човешкия живот е проява на лош вкус и депресарщина.
В опит да постигнем максимално отрицание на неприятните и неизбежни обстоятелства около нас, хората издигаме и обожествяваме тотема на младостта. Ние сме генетично програмирани да я търсим и харесваме, да се идентифицираме със здравото и силното. Нищо не е по-нормално.
Представете си как преди десетки хиляди години нашите предци за пръв път осъзнават своята смъртност и поемат по пътя на шокиращия напредък, отделят се от другите животни, изграждат общества и цивилизации, създават религии, които да омекотят страха от бездната на небитието.
Ала днес социалният възход и прогресът на медицината драматично повишиха срока ни на биологична годност. Повече хора от всякога в историята съвсем спокойно пребивават в есента на живота. В същото време силата на религията гасне. Вярата не може да е това успокоение за западния човек, което е била в миналото. Захранена с комфорт и хедонизъм, но брулена от тревожност и невротичност, Западната цивилизация се вкопчи в идеята за Младостта. На всяка цена.
Един от най-големите комплименти, които можеш да поднесеш на някоя дама, е като кажеш, че не си изглежда на годините. И това при положение, че случайно се добереш до строго пазената тайна за нейната възраст. Най-добрият подход е винаги да сваляш по една-две петилетки от предполагаемата цифра.
И ако темата за жените и тяхната възраст е въпрос на елементарна социална грация, как да обясним обстоятелството, че същото вече важи за все повече мъже? И тук говорим за хора, ненавършили 30. Да ти съобщят, че "не ти личат годинките" е жест на благоразположение, рецепта за краткотрайно щастие.
А ако случайно летата много личат, то тогава е време за заличаване на следите. За последните няколко години в САЩ потреблението на пластична хирургия с цел подмладяване е скочило с 25 процента. Индустрията на "разкрасяващия" скалпел се храни със страха от старостта и го насърчава. Градовете постепенно се пълнят с нелепо изглеждащи жертви на фетиша към ненужни, деформиращи интервенции с техните изпънати лица и подути устни.
Драматично пада възрастовият праг за пациентите на пластичната обсесия. Защо толкова много хора решават да изглеждат като произведения на модерното изкуство или като злодеи във второкласен научно-фантастичен филм? Защото е секси? Не е секси. Но насреща си имаме една чудовищна индустрия, която взима страховете и комплексите на хората, инжектира ги със стероиди и им ги връща обратно под формата на реклами, клипове, продукти.
Корпоративни гиганти играят по струната на несигурността, за да продават подмладяващ джънк. Бръчките са презентирани като демонични кошмари наяве, дефектите по кожата смразяват кръвта, спасението е в "напишете името на любимата си Beаuty Brand тук". Увереността и успехът вече са категории на консуматора. "Купи това безполезно нещо или умри като презрян нещастник" е най-честният рекламен слоган на хилядолетието.
Но има и нещо по-лошо. Фиксацията по "културата на младостта" преминава в обсесия по "младежката култура". Един плитък джоб с посредствена литература, кино и музика, получил възможност за глобална доминация.
Ако трябва да перифразираме Фридрих Ницше - "Ако твърде дълго се взираш в младостта, младостта започва да се взира в теб". Но не по начина, по който ти се иска. Преклонението пред баналното биологично предимство на съвременните тийнейджъри ги накара да се почувстват като топъл и сигурен център на Вселената.
Развлекателната индустрия ги таргетира както никога досега и окончателно изтласка в периферията на нишовите интелектуални и естетически удоволствия всичко смислено, креативно и качествено. Младите останаха излъгани, че са специални и важни заради съдържанието си, а не заради нарастващата си икономическа сила и простия факт, че имат това, което другите нямат - повече време пред себе си.
Време, което използват, за да наситят културата с токсичен солипсизъм и епическо невежество. Да, знам, че масовите подрастващи от всяко поколение имат ограничен интелектуален хоризонт и разпръскват лош вкус навсякъде около себе си. Но техният малък свят на трудно развитие и самозаблуди никога не е бил по-значим за човечеството и никога не е бил толкова отдаден на идеята са своето илюзорно превъзходство.
Никога не е бил и такова бокс-офис злато. Най-гледаните филми са young adult екранизации по най-четените young adult книги - проектирани само и единствено за лимитираните умове на младежите.
Днешната поп-музика е слаба и безидейна дори за поп-музика. Хип-хоп обсесията е триумф на антиинтелектуалната гордост. Цялата доминираща рап естетика - от дрехите до поведението, е ярка илюстрация на тъжната ситуация с културното господство на менталните джуджета. Самовлюбени, досадни, неграмотни, селфи-мастурбатори с нездрава инстаграм мания и прекалено силно влечение към поп-културен джънк. Освен това имат и лоши черти. Цялото това внимание им се отрази зле и като лупа увеличи техните недостатъци, направи ги прекалено видими.
Старостта може да не е порок, а младостта - тази продуктовата, брандирана младост - определено прилича на пророк. Защото е фикция и обект на религиозно вманиачаване.
Harry, кажи моля ти се, кой не ти е омразнал? Въпрос на избор... Никой не ни кара насила да се пълним с ботокс и да се плескаме с кремове "10 в 1". Във всички случаи е за предпочитане да се стараем да правим нещо със себе си, отколкото да чакаме "да дойдат танковете". Хубава статия, въпреки че много се критикува в този сайт, без да се предлагат алтернативи, а и коментарите са като от хора малко нещо озлобени и комплексирани.
Омръзнал.... , а не омразнал, естествено. Или беше Умразнал?
Истина е, че тази нагласа, на всяка цена да изглеждаш млад, наистина беше характерна главно за САЩ, нямам предвид пластични операции и тем подобни, а по-скоро облеклото, което общо взето беше по-младежко, отколкото в Европа. След определена възраст европейците се обличаха по-стилно, отколкото американците. И това се отразяваше на маркетинговата стратегия на фирмите. Някъде в началото на 90-те години карах един курс по мениджмънт и маркетинг по програмата „фар”. Имаше такава програма с участието на преподаватели от водещи европейски университети. Един от казусите, които разисквахме беше организацията на ново производство на обувки. Няма да се спирам на подробностите, но най-важното при определяне на вида и качеството на планираните изделия, а от там и цената им, бяха възрастовите сегменти в пазарната ниша. Един от тях беше младежкият сегмент(до към 30 г.), където обувките трябва да бъдат по-екстравагантни, но от евтини материали, предвид ниската покупателна способност на тази възрастова група. Друг сегмент беше този на сравнително зрялата възраст (30 -50 г.), където обувките трябва да бъдат стилни, изработени от най-качествени материали, защото се предполага, че в тази възраст хората са най-платежоспособни. Сега, при новите нагласи, стана така, че обувките за всички са младежки, от евтини материали и скъпи.
Напълно споделям изказанотопо-долу мнение, че жените в САЩ, меко казано, не са суетни. Сурнополи са, както казваше баба ми, и общо взето твърде затлъстяли. Но и за западноевропейките в голяма степен се отнася това. По времето на соца имах близки, които с нашите хорови състави често участваха във фестивали и хорови конкурси на Запад, и впечатлението им беше: по магазините има и дрехи и обувки и други разни тоалетни джунджурии да ти вземат акъла, а много рядко можеш да срешнеш жена облечена с вкус. Един мой приятел, който имаше бизнес в Холандия, това беще след промените, ми разправяше, как в един супермаркет видял една сурия млади момичета, елегантни и, както се казва „бедрата им до сливиците”. Вземали му акъла, защото до тогава бил виждал само дебели и развлечени цоцолани. Оказало се, че момичетата били от Петербургския джаз балет.