Едва ли е останал технологично грамотен човек, който да не е разбрал, че думата selfie официално е призната и е влязла в Оксфордския речник. Това са стари новини. Вероятно са много малко и хората, които не са си правили селфи никога през живота си. Вероятно познавате такива. А със сигурност познавате и такива, които си правят по 5-6 на ден, ей така, за отскок.
В това няма нищо лошо, разбира се. Човек е преценил, че се чувства достатъчно красив, за да се снима с телефона си и да качи снимката в социалните мрежи - супер, чудесно.
Интересна е обаче една специфична група хора, които си правят селфита - а именно младите майки с малки деца. Да, същите млади майки с малки деца, които с радост филтрирате във Facebook, така че да не ви известяват за всеки килограм и сантиметър, с които са пораснали отрочетата им.
Суетата и прекаленото споделяне на информация не са чужди на тази група
Напълно нормални потребителки, кефещи се на миймове и котки довчера, днес те буквално ни заливат с всякаква неадекватна и неподходяща информация, свързана с бебетата им и майчинските им изживявания.
Да ви кажа честно, разбирам ги, защото и аз съм майка. И аз правя същите магарии от време на време. Детето ти изглежда толкова сладко и неповторимо, а малките неща, които прави толкова забавни и необичайни, че просто няма как да не ти се прииска да споделиш своята радост с целия свят. И го правиш, без да ти пука дали ще останеш неразбран. На мен дори ми се е случвало да блокирам една позната заради злобния й коментар под една снимка, че не е очаквала да бъда *ТАКАВА* майка.
И после се усетих, че може би наистина прекалявам на моменти. Така помислих малко и преминах в другата крайност - абсолютно никакви снимки и информация около детето ми.
Животът продължи, а останалите млади майки около мен също продължиха да си щракат селфита с децата си. Което ме кара да се замисля за нещо друго - какви ли ще станат тези деца, когато пораснат?
Ако изключим останалите аспекти на възпитанието и се съсредоточим върху поведението на родителите като пример за подражание, какво влияние ще окаже постоянното правене на селфита върху формирането на една нова личност?
На първо място, селфито е израз на човешката суета - на желанието не само да бъдеш красив, но и на това другите да го виждат и признават. Затова не е достатъчно просто да си направиш селфи - трябва да го споделиш във всички социални мрежи, в които си регистриран.
На въпроса защо ни е да правим това, трябва да отговорим, разкривайки още една типично човешка черта - желанието да получиш одобрението на другите. Любимото ми донякъде научно твърдение е, че човекът е социално животно. Като такова, то има нужда да бъде "асимилирано" от обществото, да стане част от него. За да се случи това, ни е необходимо общественото одобрение.
Сами се сещате, че еквивалентът на общественото одобрение в социалните мрежи е не друго, а "харесването". Затова на нас не ни е достатъчно просто снимката ни да фигурира в профила ни - тя трябва да бъде харесана.
И колкото повече "харесвания" , толкова по-добре се чувстваме
Малко е тъжно, че до толкова голяма степен имаме нужда от одобрението на другите. Това е знак за огромна несигурност. А несигурността разделя хората, което пък от своя страна е малко иронично, имайки предвид, че живеем в ерата на "мрежовите връзки".
Но още по-тъжно, а и дори леко плашещо е, че демонстрирайки това поведение пред децата си, ние ги възпитаваме да бъдат също толкова неуверени в себе си, суетни и искащи постоянно внимание, колкото сме ние самите.
Навремето си казвах, че никога няма да допусна да бъда същия родител като майка ми и баща ми. Обаче сега не съм убедена, че това е най-страшното, което може да ми се случи. Най-страшното, което може да ми се случи като родител, е да не успея да възпитам дете, което да ме надмине по някакъв позитивен начин - като човешко същество, като успех, въобще да ме надмине като цяло.
И ако щракането на селфита означава детето ми да се превърне в ненадмината кифла - дори по-голяма от самата мен - тц, не мерси, предпочитам да си цъкам на старата нокийка без камера.
