Победителите в играта на Webcafe.bg, Dacia и TBI Credit се завърнаха от своя уикенд. Ето и първият от обещаните пътеписи, които ни изпратиха четирите семейства.
Нели и Борислав Стойчеви от Разлог, заедно с трите им деца - 8-годишните Спас и Георги и 4-годишната Яна, пътуваха по маршрута Разлог - с. Скрино - Руенски манастир - Кюстендил - с. Полска Скакавица - Земенски манастир - с. Шишковци - с. Невестино - Рилски манастир - Кочериново - Разлог.
"Ама какво има за гледане в Кюстендил?" Този въпрос ни задаваха учудени всички наши близки и приятели, на които се похвалихме, че получаваме обещание за незабравим уикенд от Webcafe, с чисто новия автомобил Dacia Duster и паричната награда от TBI Travel Card (предплатена карта, заредена с 500 лева)!
Истината е, че сме пътували из нашата България надлъж и нашир, били сме къде ли не. Но незнайно защо, този край на родината, макар и близо до нас, ни беше непознат.
Тръгваме нетърпеливи още в петък следобед, Дачия "Дъстър" събира без проблем багажа на нашето петчленно семейство, което веднага издига колата в очите ни! Няма смисъл да споменавам колко е приятно да се возиш в нов автомобил, който обещава сигурност и висока проходимост, независимо от маршрута и условията на пътя. А ние пробваме неговите възможности още в началото на нашето пътуване!
Най-приятната изненада и най-голямото откритие за мен идва с наближаването на с. Скрино (близо до Бобошево), където е роден Св. Иван Рилски. В близост до селото, по един стръмен асфалтов път се стига до Руенския манастир.
Бях изненадана да видя новопостроен манастир, с нова голяма църква, чудесно обозначени пътеки около него, водещи до пещерата, в която е живял светецът, аязмо и една скала с голям кръст, от която пред нас изниква спираща дъха гледка! Поречието на Струма!
Реката, която извира близо до най-високия връх на Витоша, минава през цяла Югозападна България, за да напусне пределите й, и да се влее в Бяло море под името Стримон! Предстоят ни, обаче, още срещи със Струма...
Свечерява се, затова бързаме да стигнем до Кюстендил, където да пренощуваме. Градът предлага добър избор от хотели за настаняване, за мое съжаление не са много местата, където може да се насладите на свойствата на известните кюстендилски минерални води, когато захладнее и не може да се ползват външни басейни.
В събота идват и новите предизвикателства за нашия "Дъстър": кюстендилските села! Някои от тях изглеждат пусти, в други ти става топло само от гледката на пушещи комини. Вече става все по-хладно, а дъждът напира все по-силно. Нямаме никакви притеснения да напуснем асфалтовия път и да поемем "офроуд" към Водопада "Полска скакавица". Снимките говорят сами за себе си!
Красиво, диво, природата изглежда непокътната, гледаш водопада, обръщаш се - меандрите на Струма! Ето я Струма отново - вие се долу в ниското, заобикаля хълмовете и тече бавно, спокойно...
"Тате, тате, еделвайс!" - вика Спас, възкачил се като козле на една скала и бере нещо бяло, мекичко, ефирно, но същевременно силно и своенравно - на скала вирее все пак! Прихнахме да се смеем, а Гого му "помага" в брането. "Еделвайс е, няма грешка!" - настоява си детето. Яна мига насреща, отминава без мнение случващото се - студено й е...
"Оставете растенията на мира, деца, и помнете: в планината можете да оставите само вашите стъпки, а от нея да отнесете само снимки и хубави спомени!"
Слънцето ни се усмихва за кратко в Земенския манастир - поредната ни спирка. Намиращата се в манастирския комплекс църква "Свети Богослов" е национален паметник на културата. Разбираме, че това не е действащ манастир, а филиал на Националния исторически музей. Църквата е построена и изписана през 11 в., като има запазен оригинален стенопис от същия период, останалите стенописи датират от 14 век и са запазени чрез специална реставрация и консервация.
Обратно на пътя, който на места личи, че е бил двулентов, но природата го е "завладяла" и е оставила само едната лента за придвижване от едно село до друго... Минаваме през с. Шишковци - това е родното място на един легендарен български творец: Владимир Димитров - Майстора!
Родната му къща е превърната в музей, могат да се видят негови оригинални творби. Картини на именития майстор могат да се видят и в Художествената галерия в град Кюстендил, носеща неговото име, която разполага с над 3387 творби - живопис, графика, скулптура и приложни изкуства, като 1357 са на Майстора. Впечатляващо, нали?
За любителите на културно-историческия туризъм, Кюстендил предлага още Регионален исторически музей, къщи-музеи, останки от антични терми, архитектурен и исторически резерват "Пауталия - Велбъжд" и др.
Има какво да се види в Кюстендил! С този извод напускаме града, в който с удоволствие ще се върнем и друг път... В последния ден от нашето "пътешествие" минаваме през с. Невестино и веднага погледът ни се приковава от Моста!
Няма човек, който да не се трогне от историята за Кадин мост (известен и като Невестински мост)! Името "Кадин мост" идва от турското "Кадън кюпраси" или "Невестин мост" и е свързано с легендите за построяването му. Според едната, строежът на моста не вървял, защото всичко, което вдигали майсторите през деня, било отнасяно от буйните води на реката през нощта.
Затова майсторите решили, че за успешното му довършване ще трябва да дадат жертва една от жените си; първата, която на заранта ще донесе ядене на мъжа си. Първа дошла Струма невеста, жената на майстор Манол (Мануил) и за това тя била зазидана в основите на моста.
Оттук и мостът е наречен "Невестин" - на турски "Кадън". Настръхвам, докато пиша тези редове... Тъга има и в очите на децата, докато татко им разказва легендата за моста. Реката продължава своя път, ние също продължаваме пътя си по поречието на Струма...
Стигаме до Рилския манастир и до поредния извод, че "явно" сме предприели пътуване тип "религиозен туризъм". Вътрешно усещам, че този път инстинктивно сме искали до покажем точно това на децата си - спокойствието на светата обител, съхранената българщина и непокътната природа.
На връщане обядвахме с вкусна пъстърва, а близо до град Кочериново срещаме един уникален българин - Валентин Балабанов, известен като Вехтошаря Били, който от години събира всичко в стопанския двор на бившето АПК: ретро автомобили, карети, мотоциклети, радиоапарати, телевизори, шевни машини, селскостопански инвентар - колела от каруци, дървено рало, ковашки мях, предмети от бита, носии, стотици етнографски предмети и още хиляди джундурии... Купува, събира, обаче нищо не продава.
Търсил е кредити от банки, за да направи истински музей със събраните близо 50 000 експоната, но навсякъде му затръшват вратите. Внукът му си е сглобил нещо като мини автомобил с подръчни материали и пърпори из двора. Зарежда „минито" с един огромен акумулатор поне 3-4 пъти, докато сме там. Желаем на Били и внучето му успех и хващаме пътя към дома...
Прекрасно е да пътуваме, обичаме да пътуваме! Но винаги, когато стигнем до табелата "Община Разлог" на Предел, аз усещам едно вътрешно спокойствие - приятното чувство, че след броени минути ще бъдем у дома! И ще продължаваме да пътуваме, за да можем да изпитваме отново и отново това страхотно чувство!
