Разследването #PanamaPapers предизвика лавина от политически кризи по цял свят заради осветяването на тайното богатство на държавните мъже и жени.
Сега обаче се оказва, че изтеклите документи от "Мосак Фонсека" могат да разрешат мистерията около един шедьовър на Амедео Модиляни от 1918 г., оценяван на 35 млн. долара.
Данните показват, че мощната фамилия Нахмад, които се занимават с търговия на произведения на изкуството, е използвала услугите на панамската юридическа фирма, за да прикрие собствеността си върху картината "Седнал мъж с бастун".
Претенции за притежанието й обаче има и семейството на Оскар Стетинер, френски търговец на картини от еврейски произход.
Близките му твърдят, че картината е била част от колекцията на Стетинер, конфискувана по време на Втората световна война при нацистката окупация на Париж.
В продължение на 50 години след края на войната "Седналият мъж" остава скрит. Едва през 1996 г. шедьовърът отново се появява пред публика, след като е обявен за продажба на търг в Кристи'с.
Картината е продадена за 3,2 млн. долара на неизвестна компания, наречена International Art Center. Оттогава тя е показвана неколкократно в няколко галерии в Лондон и Ню Йорк, притежавани от фамилията Нахмад.
Според данните на сп. Forbes общото състояние, на което се оценява колекцията им от произведения на изкуството, възлиза на 4 млрд. долара.
В момента внукът на Оскар Стетинер, Филип Маестрачи, води дело срещу семейство Нахмад пред Висшия съд в Ню Йорк, с което настоява за връщането на картината.
До този момент Нахмад твърдяха, че нямат отношение към собствеността на картината на Модиляни, въпреки че тя се излага само в техните галерии.
Документите от "Мосак Фонсека" обаче разкриват, че фирмата International Art Center, регистрирана в Панама, е създадена от семейство Нахмад още през 1995 г.
В писмо от 2014 г. Давид Нахмад заявява, че той е "едноличният собственик на акциите" на компанията.
В изтеклите файлове има копия от сертификатите за собственост и архивите от регистрацията на търговското дружество.
Адвокатът на фамилията Ричард Голъб твърди, че новите данни нямат отношение към делото за собствеността на картината.
"Не знам какво пише в тях и няма значение. Този документ може да не бъде признат като доказателство", казва той, цитиран от The Fifth Estate.
Нахмад също оспорват претенциите за собственост на семейството на Стетинер.
Оказава се, че 100 години след създаването на шедьовъра е почти невъзможно да се проследи кой и кога го е притежавал.
Картината е изложена на прочутото Венецианско биенале през 1930 г. В архивите на експозицията е намерена снимка на картината и каталог, в които се казва, че тя е част от колекцията на Стетинер. Съществува и още едно писмо, изпратено до Биеналето, в което Стетинер е посочен за собственик на картината по това време.
Какво се случва с нея след 30-те години, обаче, е неизвестно.
В Националния архив на Франция се пази инвентар на предметите от галерията на Стетинер от 1940 г., които са отнети принудително и разпродадени на 4 търга по време на Втората световна война.
В архива се споменава и една картина на Модиляни, която е вписана без име. По това време тя е оценявана на едва 16 000 франка. Продадена е от нацисткия окупационен режим през юли 1944 г.
След войната Стетинер е подал жалба за възстановяване на откраднатите му ценни предмети, включително и картината на Модиляни, която е описал като "портрет на мъж".
През 1946 г. съдът в Париж отсъжда в полза на Стетинер, но е твърде късно - по това време, картината се оказва притежание на американски войник, чиято самоличност е неизвестна.
Стетинер умира две години по-късно в малко село в Южна Франция, като никога повече не успява да види картината си.
Давид Нахмад, който също е евреин по произход, заявява, че никога не би приел предмет на изкуството, който е конфискуван от нацистите.
"Няма да мога да спя с чиста съвест, ако знам, че притежавам краден предмет", казва той. "Това носи лош късмет. Това е огромно престъпление. Има едно нещо, в което вярвам с цялото си сърце: не бива да правиш пари на гърба на жертвите от войните".
На въпрос дали би върнал картината на наследниците на Стетинер, той дава интересно обещание:
"Мисля, че бих я върнал. Ако могат да докажат, че картината им принадлежи, да представят пред съда документ за покупка, в който да пише, че картинате им е продадена на тази и тази дата".
В момента "Седналият мъж с бастун" не може да се види в нито една галерия по света. Семейство Нахмад са я заключили в огромния си склад в Швейцария наред с хиляди други произведения на изкуството.
Филип Маестрачи е единственият жив наследник на Оскар Стетинер. Той твърди, че води битката за връщането на Модиляни с една-единствена цел.
"Правя го в памет на дядо ми", казва той.
Скандалът засегна хора от цял свят, просто Путин е единственият мошеник, който не си признава и ще отрича до гроб, че това е номер на западния империализъм да го изкарат корумпиран милиардер, а той чист като момина сълза, милия...
А бе, ама много изтичания, много течове в последно време бе, а? Документи изтекли, информация изтекла, течове, подгизване. Ма кво стаа с тоя капитауизъм, бе? Ръждясали тръби ли, изгнили кълчища ли, няма пари за ремонт ли? А-а-а, сетих се бе - ръждясало няма, всичко си е наред. От никъде пролука няма. Водата, обаче, водата е причината. Променила е свойствата си. Вече може да се просмуква и през диамант - и да сълзи и капе от другата страна. Е, те това е!