"Харесваше ми да ме гледат. Харесваше ми да възбуждам мъжете. Да ги карам да подивеят. Ала след това се отегчавах".
Това е житейската философия на Стефани, коравосърдечната изкусителка, играна от Марион Котияр в новата френска драма "Ръжда и кости". Работейки като дресьорка на косатки, тя е принудена да се изправи срещу саморазрушителната си природа, след като губи и двата си крака от колената надолу в трагичен инцидент на работното място.
Накрая тя намира утеха при Али (Матиас Шьонертс) - самотен баща, изявяващ се като уличен боец, който връща светлината в живота й. Филмът е режисиран от френския режисьор Жак Одияр и е адаптиран по колекция от кратки разкази на канадския автор Крейг Дейвидсън.
"Нямах никакво време да заснема този филм, но беше неустоимо," споделя Котияр. "Поехме риска и скочихме в непознатото и се радвам, че го направихме."
Ангажираният график на Котийяр не е изненадващ за никого
Откакто печели Оскар през 2008 за ролята си на певицата Едит Пиаф в "Животът розово" (с което се превърна в първата носителка на награда на Американската киноакадемия за най-добра женска роля във френски филм), актрисата от френски произход се трансформира в истинска холивудска звезда.
Тя получи роли като изкусителната девойка от "Среднощ в Париж" на Уди Алън или фаталната жена от "Генезис" и "Черният рицар: възраждане", режисирани от Кристофър Нолан. Освен това, тя е и лицето на Lady Dior от 2009 г. насам.
След заснемането на последния филм за Батман, чийто снимки специално бяха отложени от Нолан, за да може Котияр да роди детето си, тя има само една седмица, в която да се подготви за ролята си на Стефани.
Заедно с 5-месечния си син Марсел, тя скача на самолета за Кот д'Азур, за да изиграе най-физически взискателната роля за нея до този момент, заради която й се налага да си сгъва краката назад по време на сцените с инвалидна количка и да носи зелени клинове за други сцени, чрез които краката й да могат да бъдат премахнати посредством компютърни ефекти. Резултатът от всичко това е един от най-великите триумфи на специалните ефекти за годината.
Секс сцените без крака, които изобилстват във филма, са били особено трудни за заснемане
"Обикновено не ми харесва да участвам в любовни сцени, ала сексуалността е много важна част от филма," разкрива Котияр. "Докато снимахме тези сцени се бях вживяла в героинята си на 100%, ала една част от мен също така беше много щастлива заради това, което й се случва".
Актрисата добавя: "Освен това много се забавлявахме. Жак например се изцепваше: "Стоп! Кракът ти хвърля сянка върху гърба на Матиас, така че няма да можем да ползваме този кадър. Сложи си крака по-високо!" Беше много забавно".
Изглежда, че всичките усилия и рискове са си стрували. Решителната и изразителна история на Одиар, потвърждение на максимата на Пат Бенатар - "любовта е бойно поле", печели на Котийяр голямо внимание през настоящия сезон на Оскарите.
Ефирната красавица Марион, която е истинско доказателство, че очите са прозорец към душата, споделя, че е успяла да се асоциира с меланхолията на Стефани.
"Бях много специално дете," споделя тя. Задавах си въпроси като: "Защо съм тук?" и понеже не намирах отговори, се борех с душата си. Беше ми много трудно да споделям с хората, защото бях много срамежлива и не разбирах как работят човешките взаимоотношения. Когато започнах да разбирам, че нещата, които споделяме, допринасят с енергията си за останалия свят, започнах да се отпускам повече и да прекарвам времето си с хората, вместо да ги избягвам".
Израснала в Бос, град в северозападна Франция в близост до Рен, Котияр разказва, че е била заобиколена от "разказвачи на приказки и страстни хора". Баща й работел като директор на театър и мим, а майка й била актриса. Тя направила сценичния си дебют рамо до рамо с майка си в пиеса, режисирана от Даниел Месугич.
Когато не играе, Котияр ожесточено гледа филми
"Всичките ми големи шокове като дете, гледащо филми, идват от американските продукции," споделя тя. "Израснала съм с мюзикъли като "Пеейки под дъжда", "Виктор и Виктория" и, разбира се, "Челюсти". Гледала съм "Челюсти" близо 50 пъти," смее се тя. "Нямах представа, че ще имам възможността да работя в Холивуд. Това ме прави много щастлива".
37-годишната актриса е изминала дълъг път, откакто прави първия си Холивудски дебют, играейки фотографка от Newsweek в епичната фантазия на Тим Бъртън "Голяма риба". Подобно на "Черният рицар: Възраждане", "Ръжда и кости" също е посветен на растящото разделение между бедни и богати - проблем, който силно вълнува Котияр.
"Винаги съм била и ще бъда разстроена от факта, че се интересуваме по-малко от човечеството, от колкото как да печелим пари от този бизнес," споделя тя. "И въпреки че се проваляме на много места, продължаваме да си мислим, че трябва да поддържаме света на парите стабилен и точно така да оправим останалите проблеми. Ала не мисля, че това се случва. Защо продължаваме да храним машината, докато хората гладуват?"
В ограниченото си свободно време, Котияр слуша разнообразна музика
Актрисата е почитател на Отис Рединг и Нина Симон, но същевременно не пренебрегва и съвременни рок и попзвезди като Radiohead и Адел. Преди две години тя тръгва на турне с френската банда Yodelice и се надява скоро да може отново да се върне към музиката. Засега обаче тя е заета със сина си, чийто баща е нейният дългогодишен партньор, актьор и режисьор Гийом Кане.
"Сякаш имам различна мисия," казва тя за майчинството. "Винаги съм се опитвала да стоя надалеч от глупостите, ала едва сега този подход сработва. Изведнъж в животът ти нахлува тази автентичност и всичко това е едно прозрение за начина, по който се отнасяш към себе си, защото вече не си най-важният човек в живота си".
Ала тази нова фаза в живота й има положителен отзвук и върху кариерата й. "Бях много изморена, защото не можех да се наспя, докато снимахме "Ръжда и кости", споделя тя. "Ала междувременно бях заредена с огромна енергия, която не бях изживявала досега и която произтичаше от това, което се случваше в живота ми".