Бал на безвкусицата

Седя си аз в парка и чета Стендал. "Червено и черно" е хубава книга. Въпреки любовта ми към руските класици, не се чувствам гузен за изневярата ми към тях - в този слънчев ден се пренасям във Франция.

В съзнанието ми изплува образът на френското общество в началото на 19 век. Прави ми впечатление лекотата на изказа на автора, прочитам бързо последната страница. Свързвам всяка книга с определена асоциация - най-често дума или изречение. За гореспоменатата книга думата е грация.

"...носеше пола от виолетово сукно и бели велурени пантофки - беше особено грациозна." - цитат от друго произведение на Стендал.

Мислено създавам образ в главата си - начин на поведение, стил, облекло, походка. С други думи - как трябва да изглеждат „грациозният" мъж и жена в едно западащо общество като нашето.

"Скромен, избягващ погледите на другите - стойката му изразяваше прецизност". Балзак също ми е любим.

Почивайки след дългия работен ден, чувам музика. Не, преувеличих! Чувам шум, идващ от телефона на русо момиче, седящо на двадесет метра от мен. Балкански ритми, допълнени с леко електронно звучене, поп с привкус на сръбско. Наричайте го както искате, за мен си остава чалга.

Въпреки опитите да изградя защита срещу подобен вид посегателство над личното ми пространство, не мога да избягам от тази песен (може би е на Преслава, може би на Галена - наистина не ме интересува). И се замислям в каква комична ситуация се намирам. Контрастът тук обаче е черно и бяло, за разлика от заглавието на книгата до мен. Френска буржоазия, грациозни тоалети и маниери срещу българска чалга, безвкусно облечено момиче в центъра на столицата...

Следващите няколко часа се чувствах неспокоен. Причината - наближават абитуриентските балове. За повечето младежи и техните семейства това е радостен момент - завършване на гимназия, подобаващо отпразнуване, "навлизане" в дебрите на висшето образование. За мен обаче това е момент на напрегнато неспокойство, тъга, меланхолия...

Чувствам се разочарован от себе си - защо трябваше да чета чужда литература, да опознавам класиците, да мечтая за красота и изящество, вкус и стил? Нали за един ден тези ми представи ще се изпарят - ще чуя виковете на абитуриентите, отброявайки някак си апокалиптично до цифрата 12, ще се нагледам на полу-облечени девойки, едвам движещи се от високите токове... Някак си всичко при нас е объркано.

Абитуриентският бал е пир на показността, на кича, на безвкусицата. Феномен, загнездил се и пуснал корени в България.

Балът е надпревара! Учениците се надпреварват в това какъв и колко по-лъскав автомобил да ги откара до уречено място, как да блеснат ослепително пред съучениците си и да бъдат забелязани. Но защо? Защо се дават луди пари за костюми и рокли, които пари могат да платят три и повече семестъра в бъдещия ВУЗ? Незнанието на отговора ме прави неспокоен.

Защо се толерира поведение, което граничи с вандализъм? Пияни младежи, силна „музика", клаксони на коли, нечленоразделни викове...

И разсъждавайки над всичко това, се зачитам в сутрешния вестник. Интересно интервю с проф. Любомир Стойков. Според него истинският елит не е по светските събития.

Бих перифразирал тези думи - според мен истинската радост от завършването не е нощта на абитуриентския бал. А трепетът от предстоящия дълъг път към реализация, грацията на бъдещето...

Тагове: бал, показност, кич
#48 fALLEN 15.05.2012 в 00:29:25

най-важния ден в живота... после идват още много важни, по-малко важни, най-важни и почти маловажни, но за сметка на това яки дни. има ли нужда да е все вабанк и всичко коз и пълната истерия. тва ни е много дълбоко в характера. не само на българите. руснаци, сърби. и колкото си по-прост, тъп и беден - се цепиш по-мощно. а накрая като се обърнеш назад...

#49 fALLEN 15.05.2012 в 00:40:00

най-важно е не кво е пишело на етикетчето, дето си метнал в кофата, а как си прекарал, с колко и кви приятели си бил, как сте си изкарали, кви емоции са ти останали. щото мозъкът помни само емоцията. разбира се нещата трябва да са стилни и с вкус, мануела каза, че и за 15 лв. можело... некой и за 5 бона не могат. е за тва става дума.

#50 Бобо 15.05.2012 в 06:24:28

Бевме младе и красиве особено Яз! А сега сме старе и грозне особено Ти!

#54 ABCD 05.06.2012 в 10:39:32

Обикновено не критикувам авторите на статии в уебкафе, но яркото разграничаване между аристократизма на горкия човечец, който се опитва да си чете книжката (ясен знак на рядко срещана интелигентност в информационната ера) и дразнещата мелодия на телефона на момичето ми дойде в повече. Както казваме ние от глупавата младеж - да фък ?!?

#55 Im_a_dreamer 02.07.2012 в 14:55:34

Нима има още хора,които четат Стендал? Жив ли е Жулиен Сорел?..Имам вяра!!!

Новините

Най-четените