Да търсите своята половинка, докато живеете в движещ се с шеметни темпове град, е невероятно труден процес. Особено, ако се опитвате да балансирате всички останали неща, които се очакват от млади и пълнолетни хора. Например - да си осигурявате достатъчно пари, за да оцелявате, да градите кариера и т.н. Трудно е да си изградите навика да излизате на срещи. И дори още по-трудно е да превърнете тези срещи в смислени връзки.
Чели сме за много начини за справяне с този проблем, вероятно имаме и приятели и роднини, които да попадат във всяка категория: необвързани на 30 или наближаващи 40-те, хора, поддържащи чрез Skype връзки от големи разстояния, практикуващи серийни запознанства в Интернет...
Но на 20 март т.г. двама нюйоркски млади дизайнери - Джесика Уолш и Тимъти Гудман, решават да изпробват нещо съвсем ново
Двамата са приятели от години и откривайки, че са необвързани по едно и също време, решават да излизат в продължение на 40 дни на срещи, като чист експеримент. Въпреки че двамата са крайно различни - Уолш е "безнадеждна романтичка, която се впуска много бързо във връзки", а Гудман се опасява от обвързване и е склонен да „излиза с много момичета едновременно", двамата все пак решават да си дадат шанс.
Имало е зададени конкретни и строги правила: те ще се срещат всеки ден, ще посещават семеен терапевт веднъж седмично, и ще са в изцяло ексклузивни отношения, тоест - няма да ходят на романтични срещи с други хора. И всяка вечер поотделно ще попълват въпросник, в който да документират емоционалното си състояние.
40-те дни формално изтекоха в края на април, но едва през юли двамата започнаха да публикуват в Интернет отговорите на въпросника - в блога 40 Days of Dating, привличайки вниманието на читатели от цял свят. Уолш и Гудман вече имат общо над 40 000 последователи в Twitter, Vimeo страница със стотици посещения, а също така са се регистрирали в холивудска агенция за таланти, за да овладеят вълната от предложения за филми, които са получили за своята история.
Каква е магията, която прави 40 Days Dating "вирусен" хит?
Основният аспект, към който хората изглежда са привлечени, е сценарият "Какво би станало, ако .... ?". Това привлича мнозина от нас заради наличието на приятел, който е могъл да се превърне в любовник или постоянен партньор, но нещата някак не са се получили. Често това е поради сериозни причини, но за много хора е и въпрос на кофти момент.
В женска компания много дами - не само около блога 40 Days Dating - се забавляват да осъждат платоничните си познанства и да преценяват кои от тях биха се класирали за "ъпгрейд". Нашумелият роман на Дейвид Никълс "Един ден" се опира на подобна концепция - че има човек, който познаваш от години и потенциално би могъл да се окаже истинската ти половинка.
Уолш споделя, че някои от любимите й отзиви идват от читатели, вдъхновени да се опитат да изградят нещо със скъп човек, заврян в приятелския кръг. Предишната близост определено е създала проблеми за Уолш и Гудман през първите седмици, като и двамата са се затруднявали да се адаптират към новото усещане за "общност".
В началото е малко вероятно те да се влюбят един в друг - и двамата са възприели доста академична позиция към експеримента
И на двамата им е било трудно да се възприемат взаимно в романтичен контекст, а темата за секса е сериозен проблем от самото начало. Приятелите им са ги пришпорвали да консумират отношенията си, за да докажат, че нещата между тях са реални. Присъщата и на двамата тенденция прекалено да премислят всичко е превърнала темата за секса в толкова фундаментално нещо, че практически го е направила бариера.
Но с прекарване на повече време заедно и съвместната работа по проблемите на другия, двамата постепенно се сближават, стават по-открити и изведнъж става много възможно основата им на приятелство да осигури стабилен фундамент, върху който те да изградят връзка.
И читателите им бяха очаровани, когато на 25-тия ден от експеримента Уолш и Гудман споделиха, че "са го направили". Това със сигурност е повратна точка за двойката, но акцентът определено си остава върху емоционалното, а не физическото.
Блогът направи пауза на 36 ден и в момента подновява публикуването на последните дни от експеримента. И един и същ въпрос тормози всички: дали още са заедно? Дали наистина са се влюбили?
Твърде често сме чували съвета, че намирането на точния човек не е свързано с усилия, че "просто знаеш"
Но далеч не винаги е така. И няма как да не аплодираме на факта, че 40 Days Dating ви насърчава да поемете контрола в собствените си ръце и да действате решително: ако приемате компромисите и отделите достатъчно време и енергия, за да опознаете половинката си, да научите какво е важно за нея и да споделяте мненията и мечтите си искрено с нея, има сериозен шанс да се получи нещо прекрасно.
40 Days изглежда предлага решение за хроничната самота на младите градски жители. Никога не е твърде късно да предефинирате отношенията си с някого. И предвид популярността и въздействието на блога, изглежда сигурно, че много хора сега трупат кураж да се обадят на човека, за който винаги са си задавали въпроса "Ами ако?".
Гудман споделя накратко изживяванията си, докато последните епизоди от историята им предстои да бъдат публикувани
Кога се видяхте за последно?
Виждаме се изключително често.
Смятате ли проекта за успешен, дали сте"променени"?
Определено. Ние обаче никога не сме дефинирали какво може да означава "успешен", нито сме имали точно определени очаквания. Беше експеримент, изследване, шанс да погледнем заедно отвътре към нашите страхове - и навици при срещи, и ухажване. Кога иначе можеш да направиш нещо такова в живота си? Проектът може да се смята за успешен, ако излезем от него като по-съзнателни хора, независимо дали сме се влюбили един в друг или не. Беше възможност, която изниква само веднъж в живота.
Ще кажете ли в последните си публикации дали сте още заедно?
Да, в известна степен. Очевидно е.
Беше ли трудно да действате без да се отчитате след 41 ден, тоест - знаейки, че можете да правите каквото пожелаете. Държахте ли се различно?
Да, беше много различно. И много странно. Документирането на изживяванията ни позволяваше на живота да се движи по-бавно. То ни позволи да бъдем по-грижовни и по-внимателни един към друг. Мисълта, че всичко това ще бъде споделено в Интернет, ни поддържаше отговорни.
Ще използвате ли научените уроци в нови връзки?
Експериментът и свързаният с него самоанализ бяха много полезни. Влязохме в проекта, мислейки, че просто ще научим някои неща за любовта и отношенията, но излязохме от него, научавайки изключително много за самите себе си. И двамата вече сме постигнали положителни промени в живота си. Важно е всички ние да отделяме време, за да обмисляме или коригираме навиците и страховете си.
