Бях готова да стана майка за втори път дори в страна, която дава на детето ми двайсетина лева на месец (оставила съм ги на държавата в знак на толерантност към явно проблематичния й бюджет). И дори в страна, която оценява отговорността на бащата спрямо детето на 60 лв. месечно - минималната издръжка, която майката евентуално може да получава от таткото, ако той не успее да излезе от пубертетския си лайфстайл (въпреки огромното си желание) и ако тя има време да цикли върху темата за равното разпределение на родителската отговорност. Една доста тъжна тема в тази страна.
Българските майки обаче са здрави, прави и оптимистични жени, които тикат количките си с такъв хъс и всеотдайност по разрушените или претръпкани с паркирали коли тротоари, сякаш няма какво да им развали това мазохистично удоволствие.
Майка с количка след двучасова разходка в София е като Юсеин Болт след 200 метра спринт. С тая разлика, че не получава медал, а сритване.
„Гледай къде пресичаш! Ма!"
Това долу-горе каза КАТ на майките тия дни с иначе любезната си акция, озаглавена "Ваканция, да пазим живота на децата на пътя!". И ги заплаши с глоба от 10 лева, ако пресичат неправилно с детските си колички.
Принудих детето си да започне да ходи като хората преди да навърши стабилните десет месеца, за да си спестя купуването на втора количка. И за да изхвърля първата с доволен замах. Нейните (маркови) колела се изпотрошиха в сложните маневри по улиците и тротоарите около „Петте кьошета", където през зимата просто трябва да пресечеш на място без пешеходна пътека, за да избегнеш затъването на количката в дълбока яма, пълна с полуразтопен кафяв сняг.
Другият вариант е докато обличаш детето си, приготвяш му там всички шишета, колбички, салфетки, памперси и солетки, да си набележиш точен маршрут, по който знаеш, че няма да срещнеш нито едно невъзможно за преодоляване препятствие.
Държавата свикна с българските майки като с шампионки по лекоатлетически дисциплини, които могат да се справят с всякакви дупки, препречващи пътя им автомобили и липса на специални пътеки в доста от подлезите. И реши да им бръкне в джоба, за да оптимизира дисциплината и търпението, с което жените понасят майчинството в тази страна.
От пътна полиция излизат с аргумента, че не могат да се делят неправилно пресичащите майки с колички от другите пешеходци, нарушаващи правилника. От Пътна полиция обаче забравят да аргументират липсата си на позиция относно това какво да правят майките, когато не могат да минат с количките заради спрелите върху тротоарите джипчета.
Да изчакат шофьорът да се появи? А що пък да не се върнат обратно по пътя си и да си намерят по-безопасен маршрут? И без това нямат кой знае каква работа. Да излизат само пред блока? Да излизат само на терасата си? А и в крайна сметка, кой ги е карал да раждат?
Ако искаш да си майка-редови пешеходец, а и редова майка въобще, трябва да изчакаш държавата да ти осигури условия.
Избягвам да обвинявам държавата в каквото и да било, тъй като започнах да мисля далеч след като тя освободи народа си от социалистическата си майчинска функция, но в случая ми пробутва някаква безкрайна игра на шах.
С йезуитската теза, че бутайки количката на червено, майките рискуват живота на детето си. Нещо като "абе ние просто ви съветваме, в края на краищата дори животът на детето ви не е задължителен".
Благодаря за вниманието, уважаема Държава, но майки, на които им се налага сами да сменят системите на децата си в болниците, са с толкова обострен усет към риска за живота на хлапетата, че нямаше нужда от тази спасителната акция на КАТ.
И докато жените освобождават всяко правителство от функцията да им дава дори минимален стимул да раждат, поне се научете да им давате път. Иначе първата дума на децата няма да е мама, а мамка ви.
