Сайтовете за запознанства искат да сте нещастни необвързани

И мъжете, и жените прекарват хиляди часове от живота си в търсене на човека, с който да остареят. Тъй като всички търсим "половинката" си, нали? Ето защо бизнесът около любовта съществува от векове: цветарите за ухажванията; бижутерите за брака.

Разумно би било тогава с Интернет икономиката да се появят и индустриални сватовници. Но въпреки че повечето от тези бизнеси работят за щастливите връзки, успешният онлайн сватовник има нужда от няколко двойки, които да са перфектни, като за имидж, че си върши добре работата, но също така - което е по-важно, има нужда от стабилен поток от нещастни необвързани. Как го правят титаните в бранша?

Как работят нещата... или не работят

Онлайн запознанствата се появиха наравно с уеб - в началото на 90-те години - и бяха еволюция на комерсиалните сватовнически услуги по това време: реклами на "самотни сърца", видео-срещи и прочие. Но за разлика от предшествениците си, които в основната си част се приемаха за услуга за тези, които са нежелани от всички, онлайн запознанствата бързо надраснаха позорния си имидж и станаха масови.

Не точно на нивото на реалните запознанства и срещи, естествено: проучванията все още показват, че хората, които никога не са посещавали сайт за запознанства, имат като цяло негативно мнение за тях. Но със сигурност този тип запознанства - на комуникация с непознат, одобряването му и потенциална последваща среща - никога не са били по-популярни.

През 2005 г., 37% от необвързаните в САЩ с достъп до САЩ са заявили, че са използвали онлайн запознанства. Броят им сега е дори още по-голям - въпреки че е трудно да бъдат открити надеждни цифри.

Основите на онлайн запознанствата са елементарни. Хората си създават профили, които попълват с базови физически и личностни характеристики с надеждата да бъдат събрани с някой, който търси точно тази конкретна комбинация, надявайки се същевременно, че ще бъдат удовлетворени от характеристиките на въпросния човек.

Рядко обаче това е единственото, което уеб сайтът да иска потребителите му да правят. Профилите обикновено са доста изчерпателни: те ви позволяват да се представяте (забавното е, че около 90% от профилите започват с "Не съм особено добър в тези неща..." или "Не съм сигурен защо съм тук"), и ви приканват да отговарят на въпроси тип есе за работата, хобитата и представата ви за идеална връзка. Най-популярните световни сайтове от този тип като eHarmony, OkCupid и match.com включват анкети, които привидно ви помагат да откриете половинката си.

Това е вездесъщото предложение на онлайн запознанствата: че ще ви осигурят мъжа, жената или вампира на вашите мечти

Тези сайтове често дават мноо грандиозни - и нерядко звучащи неубедително - обещания. Най-близкото, което ще откриете до искрено търговско предложение, е в OkCupid, където се казва: "Не твърдим, че ще ви оценим перфектно, но твърдим, че ще намерим някой, който претендира, че отговаря на заявените от вас изисквания."

Което с прости думи се превежда като: 'Ние сме само посредници: това да намерите някой и нещата да се получат зависи само от вас." Това е основното, което правят тези сайтове: те посредничат - и в някои случаи сводничат.

Всичко останало е само ефектни трикове за отвличане на вниманието. Твърденията за "научни методи" и "математически алгоритми", които ще ви осигурят партньора на живота ви, не са потвърдени с факти - и гарантирано не са получили подобаващи отзиви от научните среди.

PerfectMatch и eHarmony твърдят, че не могат да разкрият за външен анализ своите изследвания, тъй като така биха издали "тайната си съставка". Междувременно те охотно тръбят за "научните си достижения", без никога да се налага да обясняват какво всъщност правят зад кулисите.

Пълни с фундаментални недостатъци

По-базовите тези на запознанствата например, като запитването на хората какво харесват и тезата, че "за всеки има някой", също не са подкрепени с особени факти. Многогодишни изследвания са показали, че това, което хората казват, че искат, и това, което наистина търсят, всъщност са доста различни неща.

Което подкопава фундаментална концепция на сайтовете за запознанства. И показва, че списъкът от мнения за романтиката, физически атрибути и финансови или професионални изисквания е толкова безсмислен и в крайна сметка безполезен, колкото и списъкът за пазаруване, който сте забравили вкъщи.

Изследване от 2010 г. показва, че хората, вместо да си пишат равномерно сред гамата от раси, възрасти и привлекателности, доста предсказуемо изпращат съобщения на най-привлекателните, успешни и интелигентни профили, независимо дали тези хора отговарят на критериите, които са били посочени в изискванията им.

Крисчън Ръдър, един от основателите на OkCupid, описва тези хора като "обкръжени". Ако в бар или друга сходна ситуация можете да определите лесно дали някой е популярен и да предпочетете да флиртувате с някой, който не е такъв обект на внимание, в сайтовете за запознанства този фактор на "обкръженост" е скрит. И драстичните разлики кой получава съобщения и кой не, оставят някои потребители напълно изоставени в ъгъла.

За разлика от реалността, потребителите в сайтове за запознанства, които получават огромен брой съобщения, вместо да са радостни и свръхактивни, обикновено се дистанцират и стават неангажирани.

Тези структурни проблеми създават главоболия на индустрия, която реално е доста млада

"Науката" на любовта и досега не е особено разбрана от хората, а дори най-популярните учени в областта публикуват изследвания, звучащи повече като секс-анкети на Cosmo, отколкото като свръхмодерни неврологични анализи.

Изследванията, свързани пряко с онлайн запознанствата, са особено оскъдни, като се има предвид, че основните романтични фактори - езикът на тялото, мирисът, гласът и физическото присъствие на другия - липсват, когато се запознавате онлайн.

За да компенсират, сайтовете обновяват изследователските си методи, използват потребителски данни като време, прекарано в преглед на профили, брой съобщения и качество на съобщенията.

Колко време например минава, преди да си размените телефонните номера - което означава, че тези компании безцеремонно преравят личните ви съобщения, тършувайки чрез алгоритми сред мръсните думички, за да открият тенденции.

Което ни отдалечава все повече от нашата цел: да срещнем любовта на живота си. Вместо ефективно сватосване се прилага много субективна версия на "наука" - и вместо да се запушват дупките в сбърканата концепция, сайтовете запълват празнотите в онлайн изживяването на потребителите, за да ги накарат да остават по-дълго в сайта, така че да виждат повече реклами.

Подобряването на "ангажирането" със сайта обаче не води до реални връзки между потребителите му

Не че това спира компании като OkCupid. В крайна сметка, сайтовете за запознанства се опират на необвързаността. И въпреки че се смята, че няма нечестен заговор да бъдат поддържани на сухо ергените по света, за да киснат безкрайно в Интернет, нормално е да се запитате доколко умно е за един сайт за запознанства да събира някого с някого - въобще.

Тези сайтове определено си вършат добре работата, правейки необвързаността привлекателна за околните, и колкото по-добре го правят, толкова по-малко е склонен човек да си търси партньор или да полага усилия да гради нещо с него, и толкова по-вероятно е да се върне към живота на необвързан и пристрастяващото сърфиране сред онлайн профили.

Вълнението от получаването на ново съобщение, възможността да преглеждаш профилите на стотици потенциални партньори, леснотата на стартирането на контакта с привлекателен необвързан човек. Потребителите често се опиват от избора, който получават - мнозина го описват като "отиване на шопинг за любов".

И въпреки че това може да е приятно хоби за свободното време и определено обяснява защо тези услуги са станали така популярни, това не би трябвало само по себе си да е достатъчно, за да направи необвързаността по-привлекателна от една качествена връзка. Свеждането на бизнеса с откриването на любов до "използвай и захвърли, когато ти е непотребно" звучи леко смразяващо, като се замислите.

Защо това е проблем? Ами точно тази идея - за "качествената" връзка - е под атака с възхода на онлайн запознанствата. Разбирането ни какво е "достатъчно" се оформя от изборите, които смятаме, че са ни достъпни.

В прочуто изследване как реагираме, когато получим голям избор, супермаркет подрежда два щанда: един с 24 буркани с конфитюр, и друг само с четири. Въпреки че 50% повече хора са гледали по щанда с по-големия избор, 10 пъти повече хора са купили конфитюр от по-малкия рафт.

Прекалено големият избор

Постъпваме така, защото прекалено големият избор е объркващ и психическите усилия, необходими за вземане на решение, са твърде големи. Когато имаме прекалено голям избор, е по-вероятно да се откажем, дори и дтова да означава да се лишим от каквото и да е възнаграждение или отплата.

Ставаме разглезени и безгрижни, вярвайки, че има буквално милиони риби в морето. И точно на този аспект на човешката психология разчитат сайтовете за запознанства - с таргетираната си реклама и абонаментен модел с месечни такси.

Преглеждането на стотици профили един след друг ви влияе по няколко начина. Първо, то ни прави по-малко чувствителни към който и да е конкретен човек: колкото повече виждаме, толкова по-малко запомняме. Това прави изживяването по-базово, но - странно - не по-малко забавно: хората все пак твърдят, че изпитват удоволствие, независимо колко профили са прегледали и каква част от хората, които са видели, могат да си спомнят.

Същото важи и за "бързите срещи" (speed-dating). И точно както и при бързите срещи, онлайн запознанствата или конфитюра, сме по-склонни да кажем "не", освен ако продуктът е наистина изключителен.

Така че можем ли реално да кажем, че сайтовете за запознанства работят в наш интерес? Определено бизнесмоделите им имат изгода от това ние да не изграждаме двойки, меко казано. Което не означава, че е невъзможно да откриете сайт за запознанства с успешни истории на родили се в него връзки. Като се имат предвид мащабите, в които работят повечето от тях, би било абсурдно, ако те не успяваха да съберат съвсем никого.

Но от най-базовите им, звучащи като виц тези, до "сериозната наука", с която те се фукат, но не обясняват, тези сайтове, които повече наподобяват Магьосника от Оз зад завесата му и вълшебните му трикове, отколкото искрени благодетели в областта на любовта, изглеждат твърде подозрителни.