България явно продължава да спи дълбок зимен сън, щом не може да я разбуди шумът от масовите протести в толкова европейски страни в последно време - антиберлусконистите и научните работници в Италия, студентите във Великобритания, младежите в Испания, всички в Гърция...
Разбира се, наивно е да смятаме, че силата на протестите е в това, че веднага водят до промени. Тя е в натякващото послание, че нещата не вървят на добре, нещо трябва да се направи и хората са нащрек. А най-насърчаващият резултат е, ако младите се размърдват и разгневят.
Къмпинг протестът на испанските младежи например, започнал срещу избирателната система, после се оцвети във всякакви плакати, заклеймяващи банкерите и корумпираните политици или пък подкрепящи нов закон за жилищата и инициативи за заетост.
Ако митингът не може непременно да се пребори за каузите си, той е нещо като anti aging напитка за духа на народа. У нас обаче е по-вероятно виковете по микрофона на манипулируемите активисти в протестите да стигнат до някоя глуха бабичка в странджанско село, отколкото до съзнанието на новите млади. Не само защото броят на протестиращите обикновено се равнява на този на отразяващите журналисти (добре, плюс охраняващите полицаи).
Ретроградните митингари не се усмихват. Те размахват юмруци. Интелектуалните дрънканици срещу системата също нямат особен резултат. Младите не искат да лишават бунта от ентъртеймънта. И могат да бъдат уловени единствено с някой ироничен саботаж.
Две неща през изтеклата седмица може би успяха да енергизират новото поколение - като мента със спрайт. Превърнатият в комикс Паметник на Съветската армия, закачка с идеологемите по принцип, и маркетинговата поява в крак с астрономичното лято на "Кради, Кради" - страшно нецензурното гневно парче на Бат Венци, Goodslav, Бъч и 100 Кила, с което пак масово теглихме една псувня на мутро-държавническата система (25 000 гледания за един ден).
Няма нужда да коментираме нито художествената им стойност, нито политическите метафори. Въпросът е, че те напипват болните теми без да са преднамерено обявени за бунт, в който те агитират да участваш - а го правят чрез привлекателната сила на попизкуството (извинете за голямата дума, но повече от 20 години признаваме чалгата за такова, заобикаляйки толерантно червения килим, който си опъна дори през центъра на София).
Поколението, участвало във Великите Януарски събития през 97-а, порасна и днес си има достатъчно семейни и професионални главоблъсканици, за да очакваме да се бунтува със същата еуфория. Въпросът е да се запалят младите. Истинските бунтари сред тях обаче не си падат по патетични лозунги и всеобщи подвиквания в стил от 1 до 12 по време на абитуриентската вечер.
Това е поколението на тихия майтапчийски вирус в системата. Затова е много по-вероятно да се възторгне от "хакването" на паметник, покрай който се мотае вечер, и на обречено на неизлъчване рап парче, отколкото на набиващи канчето високопарни излияния отгоре. Защото преди да го заведеш на митинг пред Народното събрание е много по-ефектно да улучиш емоциите му и да размърдаш мозъка му.
През XIX век френските работници са недоволствали срещу индустриалната революция, хвърляйки сабото си в машините. Днес саботажът има същия противоречив знак и се възприема от свръхсериозниците за безсмислен сеир, който няма общо с просперитета.
Факт е обаче, че България е отдавна спряла. Като "спряла" е най-нежното определение, което може да се даде за страна, чийто премиер продължава да има почти същата романтична осанка както от времето си на гл. сек., когато журналистките нагонно се надпреварваха да пипнат мускулите му. Страна, в която чалгата си добрува в националния ефир с оправданието, че е музиката на народа. Тези дни обаче той показа и антиконформисткото си лице.
Затова по-редовното поставяне на властта и масовите стереотипи в нелепа ситуация с какъвто и да било хлапашки саботаж (или безмилостна към "политягите" и "мутрягите" песен), може и да е смазване на веригата. Един по-лек начин, чрез който да стигнем до онова състояние, в което наистина искаме да им оказваме влияние.
Винаги ме е смайвал с малоумието си начина, по който българина "протестира". Излизат шепа хора, танцуват, пеят, разиграват се хуморески и театрални сценки, може малко и да повикат (ама не е задължително) и после всички се разотиват доволни за да се видят вечерта по ТВ-новините... А като дойдат избори всички вкупом гласуват за тоя, срещу когото са "протестирали" и дори празнуват със задоволство как са гласували точно за победителя Това ми е над възможностите да го проумея...науката предполагам е безсилна също
Лелей...доживях някой да нарече гнусната чалга- попкултура...
Първо се бях ядосал, че точно гърците се изживяват като критици и приканват сънародниците си да не вдигат шум, "да не събудим българите", но като чета коментарите тук ме е яд само на нас самите. Единият имал какво да яде и затова не виждал смисъл да протестира, на другия не му харесвало кой води бунта - стадни животни и нищо повече. Сигурен съм, че нито Бат' Венци, нито 100 кила се имат за водачи на някакъв бунт - интересното в случая е, че са прави и им е писнало да живеят в кал. И те имат какво да ядат, отрепко, ама не им стига само да седят на масата...
Mикровълни и "въдворяване на силни личности". Е няма кво да дискутираме повече - по-сериозни обяснения надали някой ще даде Съвсем забравих тезата на Божидар Димитров - не може да греши човека - 100% османските турци са били малко на брой и слаби, за да се стигне до обсадата на Виена, до там да стигнат само продажните българи са им помогнали.
Инертността в обществото ни се дължи на това, че българинът като цяло е научен много лесно да приема фактите, внушава му се, че те не могат да бъдат променяни и няма смисъл да се опитва да ги променя, че винаги има хора и неща над нас, от които зависим и срещу които не можем да направим нищо, че всеки трябва да се оправя поединично, за да успее. Тази прекалена "съобразителност" присъства в мисленето на голяма част от родителите на днешните младежи, които предават тази сдържаност и на младото поколение. Това явно е останало от времето на социализма, когато сме били зависими от СССР. А сега политиците по всички медии непрекъснато изкарват все еди и същи доводи, внушаващи ни колко сме зависими от САЩ, от ЕС, от МВФ, от НАТО, от кризата. След години сигурно ще сме зависими и от извънземните. Фактът, че много хора не вникнаха в посланието на боядисания паметник за това, че ни липсва устойчива национална идентичност, достойнство и безпристрастност, е доста тревожен.
В момента най-явният проблем е чудовищната безработица. Дори не толкова колко е минималната работна заплата, защото много хора не могат да получават дори и нея. Срещу това трябва да се протестира. Има работа най-вече за програмисти и финансисти, но няма как всички да са ориентирани натам. Ега ти икономиката (о)станахме, честно!
Гризли, наистина няма място за конспиративни теории тук, 'земи драсни една хвалебствена статия за оная боза "Цайтгайст" и се радвай под нея. А иначе сериозно - чистенето на градинки не бори безработицата, твърде сложен феномен е. Прочетох за ХААРП 2-3 реда - програма за изследване на йоносферата , но и пише, че за да произведат достатъчно силни вълни за да влияят на околната среда (хора, риби и динозаври) трябва практически да спрат енергоснабдяването на САЩ - подобна мощност се изисква. Така че, споко, дишай
http://www.bulblog.com/?p=3410
Знаех си, че накрая ще опрем до "Zeitgeist". Предостатъчно да си направя сметка с какви хора говоря. Ако се смятате за осведомени, информирайки се от подобни филми, пълни с полуистини и преправени числа, само и само да паснат на основната идея, то всичко добро ви желая. Да добавя и патетичният глас на "ученият" който ни води из дебрите на познанието . Живи и здрави!
84 е много добър набор, 'що? Противник съм на "Цайтгайст", както съм противник на всяка пропаганда, която "ти отваря очите" и ти налага мнението си, без да ти дава възможност сам да си изградиш мнение на основата на добри доводи. Както писа колегата отдолу филмът е за хора които ги мързи да проверяват дали твърденията са факти. А това, че се цитират погрешно библейски текстове и се изопачават астрономически данни е върха просто Фен съм на "1984", Оруел, Хъксли (Алдъс, надали си го чувала) - тук вече мога да те поздравя за избора. Много филми мога да ти препоръчам - направо не се хващай, нямаш толкова време