Странна порода сме жените. Колкото повече рани получаваме от един мъж, толкова повече упорито си го искаме!
Никога не съм го разбирала, което не значи, че не съм изпадала на няколко пъти в ситуацията на "влюбена в мъчителя си".
Явно и не само аз - само преди няколко дни една приятелка за пореден път изрева от бившия си съпруг, с когото на няколко пъти се опитват наново да свият семейното гнездо. Сценарият е все един и същ - изпокарват се, скандалът е грандиозен, чупи се поредната доза посуда, набързо се тъпчат дрехи в куфари, затръшват се врати, разревани деца се влачат като неизлитащи хвърлчила, пишат се огнени есемеси, спи се по приятели, наемат се квартири...
Така минават няколко месеца, след които най-неочаквано двамата отново се събират.
Пак по класическия сценарий - леко стоплени есемеси, кратък телефонен разговор около детето, кафе набързо, тихи обяснения и извинения, една спонтанно прекарана нощ и... куфарите обратно в общото жилище. До следващия скандал, след който колелото се завърта отново.
Ако още не си попадала в подобна ситуация, не си мисли, че си застрахована. Да изпаднеш в глупавата позиция на пристрастена към бившия е нещо толкова често срещано, че сама ще се изненадаш на какво огромно разстояние едно от друго могат да бъдат разумът и чувствата.
В името на полезния баланс между тях, колкото и да си сигурна, че това на теб никога няма да ти се случи, предлагам няколко истински заблуди относно многократното събиране с бившия. Ей така, профилактично - да си знаеш...
Той се е променил
Спрял е да пие, не се интересува от хазарт, находил се е на жени, станал е домошар...
Сама си ги повтаряш тия работи пред съчувстващите погледи на най-добрите си приятелки и се опитваш да си повярваш. Представи си сега, че те хващам за двете рамена, разтрисам те с две ръце и ти казвам в очите от педя разстояние: "Това не е верно!". Човек трудно и рядко се променя.
Не, че е невъзможно, но е толкова малко вероятно, че не си струва да си губиш времето в опити да си докажеш, че точно твоят човек е от изключенията.
Няма да се дразня от нещата, които ме дразнеха
Верно ли?! Искаш да кажеш, че този път няма да ти пука, че е разхвърлян, че пуши вкъщи, че не пипва прахосмукачка, че хърка, че мляска, че заспива пред телевизора, че ти прави забележки, че винаги те изпреварва в банята, че ти забравя рождения ден и всякакви такива важни или пък съвсем маловажни дреболии, които обаче адски те дразнеха преди.
Може и да си права - сигурно няма да те човъркат първия месец, но съвсем скоро напълно ще си припомниш всички причини да те свива коремът от присъствието му. И не, няма да ти мине, каквито и терапии и техники за самоконтрол да си прилагаш.
Трябва да сме заедно - заради детето
Това е най-глупавата причина, която можеш да измислиш. Децата не са гъби за баня, за да поемат това, с което се опитваме да ги напоим.
Те усещат нещастието на родителите си и дори и да не са свидетели на напрежението между тях, то им вреди. Най-доброто нещо, което можете да направите за детето си, е да бъдете щастливи. След като не можете заедно, нека сте щастливи по отделно.
Да си дадем още един шанс
Може пък и наистина да си убедена, че всеки заслужава втори шанс.
Познавам не една или две жени, които направиха огромни крачки в живота си в името на това отново да съберат раздробеното си семейство.
Две от тях дори спечелиха зелени карти и поведоха бившите си мъже към Америка именно с идеята да опитат отново заедно. И двете в момента са успели американски гражданки, докато мъжът на едната странства като черноработник по Европа, а бившият на другата тихо вегетира в родното си село. То е до човека, не до пола му.
Всъщност сме се разделили за глупости
Човек е склонен да омаловажава сериозността на това, което го е наранявало.
Жените сме направо факири в това услужливо да забравяме моментите на страдание или пък още по-лошо - да ги обгръщаме с нежен романтичен, любовен ореол.
С времето може и да ти се струва, че мотивите да стигнете до раздяла съвсем не са били сериозни. Не се поддавай на този тип самозаблуди - в онзи момент страдането ти е било абсолютно реално и още след първите седмици нов съвместен живот, ще се присетиш за неговата истинска сила.
Той не е преставал да ме обича
Така ли ти го каза? Добре... Сигурно дори ти е пратил цветя за деня на влюбените, този път не е забравил рождения ти ден, започнал е пак да те нарича с нежното ви общо именце (писе, коте, мише, муцано...), прави ти комплименти и предава по детето разни поздрави за цялата ти рода.
Някои дори стигат още по-далеч - получавала съм есемес с любовно стихотворение от Пушкин в оригинал от мъж, с когото трагично, дълго и болезнено съм се разделяла.
Всъщност изобщо не е изключено наистина да не е преставал да те обича (освен ако просто в момента си няма приятелка).
Дай си сметка обаче дали имаш нужда точно от този тип кампанийна любов, в която доминира чувството му за притежание, не безграничната му любов към теб.
Преди да завърша този текст, нека да дам и малко надежда на тези, които точно в момента са в първите така любовни дни на подновената си за пореден път връзка.
Сигурно сте си полегнали кротко на дивана, пиете вино, разказвате си случки от пропуснатите периоди и заедно и дипломатично избягвате всякакви теми, които могат отново да ви наострят един срещу друг.
Може би ви предстои най-хубавия секс на света (често точно хубавият секс е причина да искате да се съберете с бившия), романтична ваканция, съвместен бизнес или раждането на още едно общо дете като гаранция за възродената любов.
Няма да ти развалям хубавия момент - има, разбира се, случаи, в които семейната игра "иди ми- дойди ми" върши добра работа и двамата наистина се преоткриват до края на дните си.
Да, де, ама, както се казваше в кинокласиката "Хубава жена", такива неща се случват само на скапаната Пепеляшка.
Ако ти е толкова важно да си като нея, стискам ти палци всичко да е наред. Ако обаче за пореден път съжалиш, че си върнала нещата в изходна позиция, никога не е късно да приключиш цикъла веднъж завинаги.
Така и така вече си преживявала най-трудното - първата раздяла.
Приеми, че в този живот, с този човек всичко сте си казали, всичко сте направили, всичко сте изпили, изяли и преживели. И дай шанс на съдбата да те срещне с някоя нова, различна, може би много по-красива и заслужена любов.
Нали не си носиш старите, очукани обувки отпреди пет сезона, които случайно откриваш с умиление в мазето?!
Съгласен съм с централната теза на автора. Колкото и обещаващо да изглежда рециклирането на такива връзки, по-добре не си губене времето и, както казва Кобрата, продължавате напред
"Човек се променя постоянно." Младо момче си....ще ти помогна...Човек не се променя- никога!!! Помни !