Тя е на 23, той - на 25. Той е имал много жени, а тя е девствена. И той ще я чака до сватбата.
Иван е атеист, а Перлата е от ислямско семейство. Семейството й не е фанатично и тя не ходи с хиджаб по улиците, нито са й забранили да учи. (Двамата се запознаха именно докато учеха за бакалаври в София.)
Тя възприема въздържанието си като доброволен избор и символ на нейното уважение към традициите и разбиранията на близките й. Не си мислете, че я заплашва пребиване с камъни, ако го наруши или че ще се откажат от нея с Държавен вестник. Да, семейството й ще бъде огорчено - но най-огорчена ще бъде тя самата.
Затова тя е все така невинна, въпреки всички изкушения на милионната столица и напук на нейната дискретна анонимност.
Като жена, също възпитана в известен традиционализъм, уважавам и донякъде разбирам избора на Перлата. Но дори аз не споделям подобно екстремно спазване на моралните закони, а какво ли биха казали останалите жени и най-вече - мъжете?
Иван знаеше за нейните разбирания още преди да имат връзка. И той започна тази връзка без "тайна цел" и без намерения за саботаж на политиката на Перлата. Без да й оказва натиск.
Ако чакате да напиша, че след два месеца я е зарязал (както мислех аз), откажете се. Двамата са заедно вече три години и той продължава да я чака, без да й изневерява. И Перлата е все така девствена.
При това нямам предвид "технически" девствена. Те никога не стигат по-далеч от целувка - и не, не правят никакви "други работи". На всичко отгоре нито веднъж не съм чула Иван да мрънка пред мен или пред когото и да било от общите ни познати.
Иван, който сменяше по три момичета на седмица.
Една вечер излязохме на бира и просто трябваше да го попитам какво, за бога, прави. Разбирам да са на по 17 или и двамата да са девствени, или да бяха с еднакви разбирания.
Или ако сме XVI век. (Поглеждам си телефона за всеки случай - мне.)
А... а може би Иван е гей! Но го е осъзнал едва сега! И тя е само параван! Ами да!
Шегата настрана - да играем с открити карти: ами ако след сватбата се окаже, че сексът е ужасен?
Да, не е най-важното, но кое в една връзка може еднозначно да се определи като НАЙ-важно? Сексът е ключов момент в отношенията и позволява да опознаеш партньора си на съвсем друго ниво.
Освен това, макар че добрият секс сам по себе си не би могъл да компенсира всякакви проблеми във връзката и макар че една връзка може да се крепи и само на секс, лошият секс пък може да вгорчи и най-хубавата връзка. И ако лошият секс не се подобри бързо, следва край на "най-хубавата връзка".
Трябва ли да този край да носи гръмкото име "развод" само защото нечии консервативни разбирания забраняват тест-драйв преди сватбата?
Иван отговори на моето "Ами ако след сватбата се окаже, че сексът е ужасен" кратко и ясно:
"Е, И?"
Дотогава никога не бях предполагала, че е възможно някой да отговори по такъв безумен начин, обезсмислящ цялата фатална тежест на въпроса за ужасния секс. Все едно да кажеш "Иде краят на света - е, и?".
Добре. Признавам. Лошият и дори ужасният секс не е краят на света, освен ако не си на 17. От друга страна ми е трудно да си представя хармония в интимните отношения между Иван, който е имал десетки партньорки, и Перлата, която е имала 0.
Тук не се пита дали сексът между тях ще е ужасен - то е ясно. Така ще е вероятно поне в началото, а може да се окаже и перманентно нефункционален.
Въпросът (истинският) е може ли тази диспропорция в опита и нуждите да се окаже фатална. Фатална дотолкова, че да осъди и двамата на един мъчителен, безкраен, нещастен брак. Или да доведе до безславен развод.
Развод?
Очевидно трябва да си адски сигурен в това, което правиш, за да чакаш партньорката си до сватбата. Да си адски сигурен в себе си и волята си. Да си адски сигурен в Нея, че го заслужава.
При това положение не виждам как ще се отречеш от всичко, което си градил с години, само защото интимните моменти куцат.
Та те винаги могат да закуцат. Ежедневните проблеми и рутината нанасят първите удари - но това е едва леката артилерия, а Животът е твърде изобретателен. Затова нима двойките, при които сексът е на макс много преди сватбата, са застраховани?
В известен смисъл те са дори по-уязвими при евентуален проблем в леглото, понеже винаги са възприемали партньора си като даденост - заедно с нюанса на неговата сексуалност.
Иван и Перлата все пак не изпускат кой знае колко. Да, чрез секса опознаваш партньора си на друго ниво - но това не означава, че чрез секса ще научиш всичките му тайни.
И най-сетне, възможно ли е сексът с човек, когото обичаш, да е наистина ужасен? Дори и този човек да е напълно неопитен, какви чак толкова сложни неща може да искаш от него? Салто морталета, може би?
Затова сега, макар че не споделям консерватизма на Перлата и нямам удивителното търпение на Иван, доста по-добре разбирам избора им. Щом светът е живял с тези традиции хиляди години и ги е запазил и до днес, надали са толкова глупави, колко понякога изглеждат.
Кога ще е сватбата ли? Не знам. Те не бързат. Но знам, че булката ще бъде девствена, красива и цялата в бяло.
И ще бъде една невероятна сватба. Като в приказките.
Ми не е добре това - много странни, идиотски и извратени неща са правени по 2000 години и това не ги прави по-малко идиотски. Това че той не и е помогнал да се освободи от феодалното си потекло не говори добре за него, нито за нея. Съобразяването с Човека е супер важно, но то да му помагаш да се развие - това ли е любов?
Странно бърза трансформация във философията на автора само за един месец...или "литературни" вариации А по темата-когато си садиш и копаеш градинката сам , после ще подреждаш цветята по свой вкус...
Нещо не успях да се възхитя на героизма на тоя Убавец ако това е била целта... А въпросната Перла пък въобще не подлежи на коментар. И въпроса въобще не опира до секса....
баси простотията, кой ме би по главата да го чета тва цялото...
Двама луди описани в статията (или романтици де ... идва 14 ... ще вземат да ме заклеймят като безсърдечен ) и купища прецакали се да го прочетат. Имам чувството, че автора е искал да види колко шарани ще се хванат (т.е. прочетат) тази глупост. Е ... определено сме много.
siguren ли си, че ще чакаш или ще я лъжеш, че я чакаш, особено ако си сменял "по 3 на седмица". тва са ебаси глупостите.
нещо феминистките от сайта много са се разнежили покрай 14.2. ;) чак във филми влизат и евтини сценарии ни предлагат...
супер.пожелавам им успех.
Статията е ярка демонстрация на характерния начин по-който ние хората мислим. Имаме желанието да обясним всичко и да му вменим цел и смисъл, да му придадем елемента на дизайн или някакъв особен философски смисъл. Така възникват религиите. Обзалагам се, че реалността е доста по-тривиална. Двама дълбоко объркани млади хора.
от гледане на турски сериали, до къде ли не може да стигне човекЪ
Имам близка приятелка, с почти идентична история. Имало е една хубава сватба, 1,5 години мъчение и след това развод. Разбира се сексът не е основната причина за случилото се, но сексуалните отношения предполагат по-близък контакт и опознаване на човека до тебе. Проблемът на тази връзка беше не точно отсъствие на интимни отношения според мен, а изкуствено дистанциране между двамата заради възпитанието на момичето. Преди да се оженят те се срещали 3 години и за това време не успяха да се опознаят достатъчно добре, за да разберат дали си подхождат. След сватбата се е оказало, че са двамата напълно различни хора и нямат абсолютно нищо, което да ги задържи заедно. И интимните отношения са допринесли затова.
Нито ми е положителен герой тоя дето 3 години стиска (ако изобщо стиска), нито ми е положителна мУсИльманката дето го играе нещо светица Ако историята се е случила преди 1500 години бих настоял да ги канонизираме, но в днешни времена и двамата ми се струват някакви недотам нормални младежи Точка. И простете, че оскверних светлия ден на влюбените с толкова циничнно тълкувание на тази любовна драма
Хм, аз на такива теми обикновено не се изказвам, но нещо ме мързи да се захвана с една задача ... не знам какво се пените след като аз по тая ситуация мога да се разпеня още повече! Човек на тия години може да направи доста глупости, включително и да чака ноякоя девойка с години - не знам какво да чака де. Аз съм много по-тежък случай, останах хм девствен до ... няма да кажа, но много много късно - направо ще ви прозвучи невъзможно. В училище беше притеснение в началото, но още тогава постепено еволюира до някакво извратено удоволствие да излизаш с различни момичета да се сближаваш, сближаваш и накрая - хоп да се измъкваш по терлици. Единственото разумно обяснение което мога да дам на въпроса защо го правех е, че нещо все не ми се струваше както трябва - дето се вика виждах накъде и как ще тръгнат нещата, ако продължа и като един свободолюбив човек се оттеглях считайки, че така поне не нанасям някакви сериозни емоционални вреди. Естествено минах и през една или май бяха две "чакания" - не толкова на някоя, а най-вече на нещо неопределимо да се нареди в друг вид, който няма да ме отблъсне с бъдещето, което чертае, но така или иначе съзрях като човек, който никога не беше се забърквал с обичайните ефекти след секса. Не знам дали ги приемате за прекалено естествени, че да им обръщате внимание, но когато аз реших да обърна монетата и да се превърна в анти-въздържател (разбирате намека) се почувствах стъписан и тотално шокиран, че ние като разумни същества така очевидно и първосигнално се подаваме на химия, навици и възпитание. Нещата толкова загрубяха, че периода ми на дивеене не продължи много дълго - в един момент се почувствах като гадняр, не че го исках, просто аз се държах като манияк, който се кефи на нещо без да го свързва с нищо, а дори и най-освободените жени, които съм срещал се оказа, че очакват промяна в отношенията след това - различни случаи, различни очаквания, но аз съм природно наблюдателен и или се измъквах както преди или, когато ставаше дума за някоя наистина добра душа, се опитвах да намеря неуспешно някакъв компромисен начин. Защо го казвам? Ами сигурно са редки такива случаи като моя - без предразсъдъци, не заради възпитание или не знам какво да се случи такова нещо - гледната точка, която получава човек е може би на практика непозната. Както казах - удувих се колко сме податливи на химията и възпитанието си. Благодарение на огромното закъснение аз вече се бях изградил без тия неща и все едно гледах отвън - като непринадлежащ на човешкия род. Не съм си имал работа с жени като Перлата от статията, но не мога да не реагирам на това - изродщина е. Когато правиш нещо заради експеримент, защото търсиш своя път или просто не знаеш дали промянта те плаши е едно, но когато правиш нещо защото си възпитан така ми се струва недостойно за разумно същество. Това за мен е все едно да се поставиш доброволно на извратен експеримент. Виждате ли, когато си идва от тебе, не заради конкретни внушения отвън, човек се ослушва и в себе си, подготвя се така да се каже за промените, които ще настъпят в него и бяга или тича към тях, но иначе е все едно да останеш доброволно беззащитен пред нещо без да се и опиташ да си дадеш сметка как ще те засегне, преобърне и т.н. Трудно е да кажа какво ме дразни толкова, но май се получи горе-долу. А дали е добър или ужасен секса? Че какво от това - имам и до днес приятелки, с които не правя и нямам и намерение и такива, с които правя. Взаимното разбиране помага в изпитването на удоволствие, но пък конкретното удоволствие (от секс или друго) далеч не е причина да харесваш и да се сближиш с някого трайно. Разбирам, че моето мнение не е меродавно - случйната ми мания се превърна в изолатор, който с времето ме е имунизирал за някои реакции, но пък не съм ли поне малко прав - независимо какво правиш или не правиш, ако причината е защото "така трябва" или "така е правилно" - това не е твое решение, а твой мързел да се опиташ да вземеш собствено решение.
@ (56) НаЖеЖеНо Аз все още не знам за майки и бащи, които учат децата си, че е редно на 15 години да правят секс. Разбира се, тук ще пропусна братята и сестрите с по-мургав цвят на кожата, тъй като те имат по-различни разбирания. Та това е относно възпитанието. Дали е осъзнат избора не е редно да коментираме. Защо с възрастта все се получава така, че решаваме, че знаем повече от другите и нашето мислене е правилното? Защо забравяме, че когато сме били на по 15 години всички сме си вярвали, че сами вземаме решенията и правим осъзнат избор? Дори по-късно да осъзнаем, че това не е било точно така, то пак е нещо през което всеки индивидуално трябва да премине. Ако му се насади чуждо (по-възрастно) мнение ... то тогава не отнемаме ли пак правото на свободен избор?
Яяя, Лични Финанси Ти пък откога прописа ??? Да разбирам, че си оправила финансите и искаш да смаеш обществото с някакви нелепици.. Съжалявам, не харесвах коментарите ти, а този текст още по-малко Дерзай...