Ако светът се сеща да лепи сърчица и продава обещания за страстна любов през февруари, италианският град Верона печели от романтичната индустрия целогодишно.
Мнозинството хора, които не са го посещавали, свързват града с прочутата арена и оперния фестивал.
Тези, които са били във Верона обаче, имат задължително по една снимка от Дома на Жулиета, балкончето й и дори как небрежно потъкват дясната гърда на статуята на романтичната героиня.
Запознатият читател тук ще вметне, че въпросната къща би трябвало да е доста странно явление. Нали все пак Жулиета и нейният любим Ромео са фиктивни герои, дело на въображението на Уилям Шекспир. Английският бард приживе не е стъпвал във Верона.
Читателят ще бъде прав. Това обаче не спира потока от туристи към Via Cappello 23. Също както обективните факти, че набеденият за покровител на влюбените Свети Валентин всъщност е никога неженил се римски светец от трети век, влияят малко на продажбите на секси бельо през февруари.
Домът на Жулиета не е единственият пример за фалшива туристическа забележителност.
В Лас Вегас има цяла реплика на Венеция с канали, гондоли и Двореца на дожите. Фактът обаче, че се случва в град с толкова богата история, прави дома особено очебиен пример. А може би дори го прави показателен какво не е наред с модерния масов туризъм.
Въпросният Дом на Жулиета се помещава в богата резиденция от 14 век в центъра на Верона. Както повечето ренесансови къщи, и тя откъм улицата има масивна и почти отбранителна фасада, за сметка на уютен вътрешен двор с красива архитектура. В днешно време, ако случайно пропуснете множеството услужливи табелки Casa di Guilietta, туристическият поток, отбиващ се след търговската Via Guiseppe Mazzini надясно, вместо наляво към централния площад Piazza del Erbe, неизбежно ще ви отведе до дома.
Единствената конкретна връзка между фиктивните герои на Шекспир и реалната резиденция във Верона е в името. Името на богатия род фармацевти Капело (Cappello), които живеят в този дом, фонетично наподобява това на Капулети, както е фамилията на Жулиета в пиесата.
Вярно е, че Данте, който живее във Верона между 1312-1318 г., споменава в "Божествена комедия" вражда между "Монтеки и Капулети". В случая обаче става въпрос за политически боричкания, усложняващи и без това заплетените италиански афери. Реалните "Капулети", за които говори Данте, са богат и влиятелен род от Кремона, не Верона. И драмите им с Монтеките са от политическо, а не междуличностно или любовно естество. Шекспир пък използва като първооснова за трагедията си английските преводи на популярните по онова време италиански новели.
Нищо от тези съмнения не е отбелязано на информационните табла пред Casa di Guilietta. Напротив - на четири езика те убедено твърдят, че Шекспир е имал предвид точно тази къща и семейство.
Дайте сега шест евро, за да видите от близо Дома на Жулиета Капулети, пардон Капело.
Зад големите думи отпред се крие забележително малка колекция вътре в музея. Няколко мебела (повечето от по-късния шестнайсти век), репродукции на картини, снимки от различни филмови адаптации на "Ромео и Жuлиета", стойки със стиховете на Шекспир. Може би най-интересните експонати са костюмите на влюбената двойка и леглото от шедьовъра на Франко Дзефирели от 1968 г. Под ложето даже се подават небрежно разхвърляни завивки, също както е в услужливо показания кадър от филма.
Въпреки запазените старинни фрески по стените, домът-музей всъщност има цели празни стаи. На уредниците явно не им е стигнала фантазията какво да сложат още.
Не че на мнозинството посетители това им прави впечатление. Те така или иначе са дошли, за да се снимат от балкончето на Жулиета. То също е крайно бутафорно, "залепено" на фасадата на сградата през 1936 г., когато започват да прииждат първите ята от масови туристи. Кандидат-Жулиетите се бутат да помахат на своя невзрачен Ромео със смартфона отдолу.
Битката понякога изисква безмилостно размахване на лакти, защото на балкончето няма много място. Всъщност (да споделим ли неговата неромантична история?) касае се за отломките на саркофаг от седемнайсти век, разчленен и грубо замазан, за да се създаде илюзията за старинност.
Ако общината на Верона, стопанисваща обекта, си е мислела, че безсрамната експлоатация на масовия туризъм ще мине без проблем, тя очевидно се е излъгала. Заради тълпите сега са наети бодигардове на пълен работен ден, седем дни в седмицата.
Входът и стените на къщата са украсени с надписи и стари дъвки. Последното се е използвало дълги години за залепяне на бележките, с които влюбените се кълнат във вечна любов. Междувременно подобен романтичен жест ще ви струва глоба от 500 евро. При големия наплив обаче кой ли може да следи за спазването на реда. Затова стените днес са облепени от горе до долу с големи бели пана - туристите дращят, управата сменя периодично. Най-големите надписи най-високо естествено са "Сергей любит Светлана".
Още по комично-трагична е историята със статуята на Жулиета в двора. Аха да направите снимка и германец на средна възраст ще ви сбута, за да се добере до нея. После ще потърка с густо дясната гърда на Жулиета в кадър, за късмет казват....
Домът на Via Cappello може би нямаше да изглежда толкова нелеп, ако Верона страдаше от липса на истински исторически забележителности. На няма и сто метра е Piazza Dante/Piazza dei Signori с паметника на Данте, обграден от каре ренесансови сгради и римски останки. Ако по случайност няма някой фестивал или базар, Piazza Dante е обичайно празна. Още по-рядко някой турист се обърква да направи и няколко стъпки по-нататък до монументалните гробници на фамилията Скалигери. Същите онези направили Верона толкова известна и богата, че дори един английски бард да чуе за нея.
Туристите обаче обичайно бързат да минат по задължителния списък. В днешно време е така - за ден обикаляш град, снимаш важните забележителности за "Фейсбук"-а и продължаваш към следващата спирка. Кой ли има време да се спре, замисли, излезе извън рамките.
Може би за гробниците на Скалигери все още има надежда да попаднат на масовия туристически радар. "Домът на Ромео" отскоро също е в наръчниците и по случайност гробниците са точно по пътя към него. Набедената къща всъщност е частна резиденция с разделени апартаменти, но дебелата врата и вход са изписани със страстни любовни послания. Често туристи натискат звънците с молба да хвърлят един поглед отвътре.
Колко дълго живущите ще устоят на напора, не се наемам да прогнозирам...
