"Мъжете мислят за секс на всеки 7 секунди" - това гласи популярното твъдение, което редовно се подхвърля по медиите като абсолютна истина. Въпреки че тази идея е лишена от типичната за митовете грандиозност (все пак говорим за 7200 пъти на ден), все пак тя масово налага убеждението, че мъжете мислят за секс практически непрекъснато, като някакви обезумели животни.
Дефинирай "мисъл за секс"!
Само че в научните изследвания реалният брой пъти, в които мъжете мислят за секс в рамките на деня, не е ясно дефиниран. Най-малкото защото липсва технология, която да се включва към "настроените за секс" мозъчните вълни.
Единственото, което учените са успели да постигнат досега, е да измислят завоалирани начини да разпитат мъжете за какво мислят. Това на научен жаргон се нарича "емпирични опитни образци", или с по-прости думи - "водене на дневник".
Три бутона за базови нужди
В скорошно проучване, например, изследователите от университета в Охайо, дадоха на мъжете набор от клавиши с молба да натискат по един от трите бутона с надпис "секс", "храна" или сън, всеки път, когато им хрумне мисъл за някое от тези неща. Тяхното изследване показа, че средният мъж има около 19 мисли за секс на ден!
Естествено, начинът, по който е замислено и проведено изследването, би могъл да повлияе на честотата, твърди експертът по когнитивни науки Том Стафърд. Ако кажеш на хората да се опитат да се следят всеки път, в който мислят за нещо, е възможно да увеличиш честотата на мисленето им за въпросното нещо. Учените наричат това "проблемът на бялата мечка" (това е принципът, че ако наредиш на някого да не мисли за бели мечки, той ще мисли изключително и само за тях...)
Проучване по телефона
Знае се, че учени, използващи различни от цитираните методи за получаване на емпирични данни, получават други резултати. Телефонно проучване, например, в което на участниците се задават въпроси 7 пъти дневно, установява, че мъжете мислят за секс по-рядко, отколкото мислят за "храна, сън, лична хигиена, социални контакти, свободно време, и (до около 17 часа) кафе."
Ако обобщим тези две изследвания, както го прави Стафърд, става ясно, че техниката на изследване влияе, а може би и напълно определя изследвания феномен.
И все пак воденето на дневници от изследваните наравно с други подобни методи е станало по-популярно в последно време, донякъде защото всички носим миникомпютри в ръцете си през цялото време, а това прави анкетите и емпиричните проучвания много по-лесни.
"Смартфоните са идеална платформа за провеждане на изследвания на база дневници и самоотчети (ESM)" - констатира скорошен анализ на техниките на анкетиране и получаване на емпирични образци.
Да анализираш мисли е трудно
Трудно е обаче да бъдат анализирани мислите на хората, независимо каква технология се използва. Тери Фишър, който е отговорен за изследването, проведено в университета на Охайо, пише самокритичен анализ, в който обобщава резултатите.
"Не успяхме да изчислим колко дълго средно траят мислите, нито естеството им. Също така няма как да знаем дали всички участници в изследването са следвали инструкциите и наистина са натискали точния бутон всеки път, когато през главата им е минавала съответната мисъл" пише Фишър.
"Но дори и да не са го правили, фактът, че е трябвало да натискат тези бутони, вероятно ги е направил по-склонни към самонаблюдение на собствените си мисли по зададената тема, отколкото биха били в друга ситуация. А това със сигурност се отразява на дневните отчети."
Перфектната технология би трябвало директно да отчита мозъчната активност на участниците и някак да я преобразува в брой мисли, но това също е нералистично, защото онова, което наричаме "мисъл" не е дефинирано.
"Мислите нямат естествена мерна единица", пише Стафърд. "Това не са разстояния, които мерим в сантиметри, метри и километри. Какво представлява мисълта всъщност? Колко голяма и сериозна трябва да е тя, за да бъде отчетена?"
Защо е нужно да знаем бройката?
Вероятно по-интересният въпрос е обаче защо изобщо бихме желали да измерваме количествено подобни неща. Има ли всъщност някакво значение дали мъжете мислят за секс 12, 19, 7 или 4000 пъти на ден?
Тази статистика може да е полезна само за реторика, която цели да докаже, че мъжете са животни, че жените са целомъдрени, или каквито и там други цели да се преследват.
Но данните поне за момента говорят повече за ограниченията на технологиите ни за научни изследвания, отколкото за природата на човешката сексуалност.
