Добър политик ли е политикът без деца?
Имат ли предимство многодетните майки и бащи пред бездетните жени и мъже, когато са в позиция да вземат решения за бъдещето на държавата?
Дори самото споменаване на този "политически некоректен" казус беше достатъчно, за да нулира шансовете на Андреа Ледсъм - една от двете кандидатки за премиер на Великобритания.
Едно неуместно изпускане на реплики по адрес на бездетната Тереза Мей беше превърнато в световен скандал (не и без помощта на увеличителното стъкло на The Times - изданието на Рупърт Мърдок).
"Сигурна съм, че Тереза ще се натъжи много, защото тя няма деца... Тя сигурно има племеннички, племенници, много роднини, но аз имам деца, които ще имат свои деца, които пряко ще бъдат повлияни от това, което се случва занапред", отговори Ледсъм на въпроса дали се вижда като майка и в политиката, щом толкова често говори от позицията си на майка на 3 деца.
И с това изказване приключи похода й към "Даунинг Стрийт" 10.
Неведнъж 59-годишната Тереза Мей е споделяла публично, че липсата на деца не е личен избор, а нежелано стечение на обстоятелствата, с което е принудена да се съобрази.
Тереза Мей има солидна политическа кариера като депутат и министър, а в продължение на 6 години управляваше сравнително безпроблемно един от най-тежките ресори в кабинета - вътрешната сигурност. През последните 100 години няма друг министър на вътрешните работи, който да е успял да се задържи толкова дълго на поста си.
И въпреки всичко - качествата й на политически лидер се разглеждат като функция на особеното й семейно положение, поне за една немалка част от публиката. Самата тя полага усилия да изгради публичния си образ на "жена като всички останали", която има слабост към дрехите и обувките, намира време да готви и има колекция от над 100 книги за кулинария.
Обвързването на фертилността с правото и способността да упражняваш политическа власт датира още от средновековните монархии, в които осигуряването на годно поколение за продължаване на династията не е въпрос на личен избор, а е задължение на владетеля.
Цялата религиозна, културна и политическа история на Англия се преобръща наопаки през 16 век заради неспособността на Хенри VIII да произведе наследник на трона от мъжки пол. Неговата (бездетна) дъщеря Елизабет обаче е смятана за един от най-великите владетели на империята.
Модерната демокрация също има склонност да приписва на държавните глави задължение за своеобразно "бащинство" спрямо Републиката.
Последният бездетен президент на САЩ е Джеймс Бюканън, който напуска властта през 1861 г. Единственият (засега) американски президент с развод зад гърба си е Роналд Рейгън. И все пак той беше избран цели 32 години след раздялата с първата си съпруга Джейн Уайман, а за 8 години в Белия дом Нанси Рейгън се превърна в икона в ролята си на Първа дама.
"Върнахме се в 1965 г."
Тереза Мей не е първият министър-председател на Великобритания, който няма деца. Сър Едуард Хийт, който ръководи правителството между 1970 и 1974 г. и е лидер на Консерваторите в продължение на десетилетие, остава ерген до края на живота си.
Първият министър на Шотландия Никола Стърджън се омъжи за съпартиеца си Питър Мъръл през 2010 г. (тогава тя беше на 39 г.) и също е няма деца.
"Някои хора си представят, че съм взела грубо пресметнато решение да сложа кариерата си пред семейството. Само че това не е вярно, в живота понякога нещата се получават, понякога - не", казва тя, когато журналистите се опитат да хвърлят светлина върху личния й живот.
А когато преди година New Statesman излезе с тази корица ("Капанът на майчинството: Защо толкова много успели жени нямат деца"), Стърджън коментира: "Господи, изглежда, че тази сутрин сме осъмнали в 1965 г..."
Jeezo...we appear to have woken up in 1965 this morning! pic.twitter.com/K5rHZMfT60
— Nicola Sturgeon (@NicolaSturgeon) July 16, 2015
Все пак, в контекста на Великобритания политиците без голямо семейство наистина изглеждат странни птици - особено на фона на личности като Тони Блеър, чиято съпруга Чери роди четвъртото си дете Лео по време на мандата му на "Даунинг Стрийт" през 2000 г.
Дейвид Камерън пък беше първият министър-председател, който си взе отпуск по бащинство, за да се грижи за новородената си дъщеря Флорънс (също четвърто по ред дете за семейството) през август 2010 г. Самият Камерън има още един брат и две сестри.
С четири деца може да се похвали и Найджъл Фарадж, лидерът на UKIP - двама сина от първата си съпруга, ирландката Грейн Хейс, и две дъщери от германката Кирстен Мер. Фарадж се разплака в ефир, когато разказваше, че заради неговия публичен образ децата му са тормозени в училище. Борис Джонсън също е баща на четири деца от втория си брак с Марина Уийлър. "Само" трима синове има лидерът на Лейбъристите Джеръми Корбин, който е разведен с майката на децата си.
И все пак - доколко семейното им планиране ги прави добри политически лидери? Доколко въпросът за способността да създадеш семейство е съотносим към управлението на държавата?
Не само жените в политиката са принудени да се извиняват пред обществото, защото нямат деца или семейство - спомнете си, че по време на Тройната коалиция социалистическият актив непрекъснато агитираше Сергей Станишев да се задоми. Като компенсация, съпругата му Моника роди първата им дъщеря... в Деня на труда.
Бойко Борисов пък се оправдаваше, че "живее сам като куче", но все пак "си има една госпожица, която му е по-близка и ще си я прибере, след като приключи с политиката".
Дори британските медии не си спестяваха деликатните въпроси по адрес на Гордън Браун, преди той да се ожени на 49-годишна възраст: "Хората искат да знаят дали не сте гей или имате някакъв проблем с характера..."
И това се случва в държава, която забранява на работодателите да разпитват потенциалните си служители дали имат деца и дали планират да създадат семейство.
Какъвто и да е отговорът, той може да доведе до несправедлива дискриминация - ако потвърдиш, че искаш деца, това означава, че рано или късно се превърнеш в тежест за компанията.
Ако пък не искаш деца - значи си егоист, кариерист, човек с неестествени житейски приоритети, изобщо - опасен кадър.
А ако цял живот полагаш усилия, но не можеш да родиш свое собствено поколение?
Ангела Меркел е може би най-известният пример за жена на висш политически пост, която няма свои деца. Канцлерът на Германия има два брака - с Улрих Меркел, с когото се разделя през 1982 г., и с настоящия си съпруг Йоахим Зауер, с когото сключва брак цели 16 годни след първия си развод.
Йоахим Зауер има двама големи синове - Адриан и Даниел - от предходен брак, но и двамата са над 20-годишни, когато баща им се жени за бъдещия канцлер на Германия.
Тя твърди, че не съжалява за това, че е останала без собствени деца след двата си брака.
"Просто така се случи. Животът ми се разви по различен път. Не се оплаквам от съдбата си, но това не беше принципното ми решение", казва Меркел през 2005 г. пред женското списание "Бригите".
Приближените й твърдят, че всъщност тя се разбира много добре с малки деца, а когато правителственият говорител я търси по телефона, докато тя си почива на вилата в Укермарк през уикендите, винаги се чувало тракане на чинии и тенджери - с други думи, Мути обича да готви за синовете и внуците си.
Въпреки усилията на PR-ите, Меркел отново беше стигматизирана, след като през 2015 г. успя да разплаче в ефир 14-годишно момиче от Палестина, докато обясняваше с любезен тон защо семейството не може да получи постоянно убежище в Германия...
Пълна житейска противоположност на Меркел изглежда Урсула фон дер Лайен - първата жена - министър на отбраната на Германия и зам.-председател на Християндемократическия съюз, която е майка на седем деца.
Урсула, спрягана за потенциална заместничка на Меркел, ражда децата си между 1987 и 1999 г. Самата тя е израснала в пълна къща с още петима братя (сестра й Бенита-Ева умира едва на 11 години) в лютеранското семейство на Ернст Албрехт, бивш дългогодишен министър-председател на провинция Долна Саксония.
Докато Урсула фон дер Лайен се занимава с отбранителната политика на Германия, живее в Берлин и пътува непрекъснато, нейният съпруг Хайко (наричан "вторият фантом" сред партньорите на берлинското женско царство наред с Йоахим Зауер) се грижи за семейството в Хановер.
Самата тя като министър на труда и социалната политика между 2009-2013 г. се бореше активно за въвеждането на обезщетения за бащинство, за да насърчи работещите жени да не отлагат раждането на децата си.
В кабинета на Меркел има още четири жени на министерски постове, като само една от тях няма деца - министърът на околната среда Барбара Хендрикс (от Социалистическата партия) е открито хомосексуална.
60-годишният външен министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер има само една дъщеря на 19 години, родена от брака му с Елке Бюденбендер. Впрочем, Щайнмайер трогна целия свят, когато през 2010 г. се подложи на тежка операция, за да дари бъбрека си на болната си съпруга.
На неговия фон - френските президенти Никола Саркози и Франсоа Оланд изглеждат като безскрупулни коцкари със своите два провалени брака и серия от изневери.
Колкото и да е странно - в националния контекст поведението им не беше осъдено, дори напротив.
Рейтингът на Оланд дори се вдигна, след като списанието Closer публикува снимките, на които той бръмчи из Париж инкогнито с мотопед до апартамента за срещи с актрисата Жюли Гайе. През това време бившата му съпруга Сеголен Роаял, майка на четирите му деца, беше министър в кабинета му.
През 2007 г. Никола и Сесилия Саркози влязоха в Елисейския дворец с петте си деца (две нейни, две негови и едно общо), а излязоха поединично: тя - само няколко месеца след победата на президентските избори на съпруга й, а той - през 2012 г. под ръка с трета си законна съпруга Карла Бруни...
Дори прочутият с промискуитета си Доминик Строс-Кан е баща на четири деца.
Истината е, че да бъдеш добър съпруг и родител няма нищо общо с това дали имаш качествата за добър държавник.
Но колкото по-ангажиран е един политик с държавното управление, толкова по-вероятно е да се е оказал лош родител за децата си.
Дъщерята на Маргарет Тачър - Каръл - твърди, че през цялото си детство е имала комплекс за малоценност и страх от майка си.
"Във всичките ми детски спомени майка ми прилича на някаква супергероиня. Винаги беше директна и пряма, никога не се отпускаше, всички домакински задачи се изпълняваха с убийствена скорост, за да може тя да продължи да чете документите от парламентарните заседания или да подготви следващата си реч. Не можеше да я разсейваш. Когато се занимаваше с работата си, изключваше "периферното си зрение", казва Каръл Тачър.
Самата Желязна лейди споделя, че не подценява майчинството като призвание за една жена, но винаги е знаела за себе си, че кариерата е истинската й мисия.
А политическата кариера е тежка и неблагодарна професия, която не търпи почивен ден, не търпи отпускане и най-вече не търпи никаква човешка слабост, включително семейни спорове или лични проблеми.
Политикът няма личен живот, защото няма време за него. Няма и приятелски кръг, защото винаги може да бъде обвинен в конфликт на интереси.
Истинската политическа кариера предполага да си отделил десетилетия от живота си за солидна професионална подготовка по сложни материи като право и държавно управление, икономика, мениджмънт, финанси, военно дело и др. - всичко това, за сметка на времето и отдадеността на семейните задължения.
А в края на краищата - никой не може да гарантира, че един ден няма да бъде пренебрегнат заради некадърен, но напорист популист, изградил харизмата си благодарение на интервюта "по пантофи" от кухнята на дома си.
