Идва един момент в живота ни, в който се натрупва толкова много "неизживяност", че просто решаваме - и започваме - да го променяме. По някакво съвпадение, точката на кипене се достига най-често около и малко над 40-те, а някои я наричат "криза на средната възраст.
Опасно е когато една жена на тези години започне да си прави равносметка - на миналото и на предстоящето. Не е поетично, но е автентично. Особено ако сте 42-годишна домакиня като Шърли Валънтайн, в ролята Албена Колева (режисирана от баща си Тодор Колев), в едноименния моноспектакъл, игран в камерната зала на Народния театър.
"Как си" - "Добре съм"! Наистина ли всичко е наред, само защото зимнината е готова, сметките платени, а децата здрави? На пръв поглед. На втори кротката и невзрачна домакиня разбира, че има мечти за сбъдване. Или е имала преди 20 години.
Кога една жена като Шърли, затворена в "Бермудския триъгълник" на печката, хладилника и пералнята, разбира, че е остаряла? Когато децата й тръгнат по свой път и напуснат дома. Ако я напусне и съпругът й, драмата вече си е съвсем истинска.
Драматургът Уили Ръсел, напуснал училище на 15 години и дълго работил като фризьор, я представя не като древногръцка трагедия, а с чувство за хумор и топлота. В крайна сметка животът не свършва, нали, макар 11-ата Божия заповед за Шърли е да сервира пържола в четвъртък на мъжа си.
