Вярвайте на шума. "Гравитация" е не само най-иновативният в технологично отношение филм след "Аватар", но и най-зрелищното представяне на изследването на космоса в киното до този момент.
Това е седмият филм на радващия се на световно признание мексикански режисьор Алфонсо Куарон - и първият му проект след "Децата на хората" (2006 г.).
Филмът, чийто сценарий Куарон е написал заедно със сина си Йонас, слага фокус върху д-р Райън Стоун (Сандра Бълок), инженер-медик на първа мисия с космическа совалка. Тъй като тя е преминала само през шестмесечно обучение, Мат Ковалски (Джордж Клуни), ветеран-астронавт на последната си мисия, и още един астронавт - Шариф, се присъединяват към Стоун.
Изведнъж центърът за управление на мисията (озвучен от Ед Харис, очевидно като отдаване на почит към "Аполо 13"), разпорежда на екипа да напусне совалката незабавно. Отломки от унищожен руски сателит се насочват точно към тях с огромна скорост. Те се забиват в совалката "Explorer", убивайки Шариф, както и целия екипаж. След експлозията на совалката Стоун остава да се носи из космоса.
Тези начални кадри - продължителна 13-минутна сцена, показана впечатляващо в 3D, е сред най-величествените филмови епизоди в последно време. Чрез ефектни трикове с камерата Ковалски е показан как се върти около Стоун в обиколна космическа разходка, докато тя работи по отстраняването на технически проблем.
След удара на отломката перспективата се мести от правещите салто тела на астронавтите до кадри от първо лице на разрушението и близки планове на уплашеното лице на Стоун.
Музиката също се мята от рязък шум до смъртна тишина, както и визията, която противопоставя великолепието на Земята с мрака на космическия вакуум.
Това е вероятно най-близкото усещане, който повечето хора - с изключение на тези, които могат да се изръсят $250 000 за пътуване с Virgin Galactic - ще придобият за това какво е да си в открития космос.
В крайна сметка Стоун и Ковалски се оказват завързани един за друг с връзка, подобна на пъпна връв, бродейки из бездната в търсене на Международната космическа станция.
Като допълнение към изключителните аудиовизуални компоненти - от Киноакадемията на САЩ направо могат да му връчат "Оскар" за специални ефекти още отсега, за да не губят време - невероятното актьорско изпълнение на Бълок спомага "Гравитация" да постигне трансцедентална атмосфера. Надали ще се сетите скоро за филм, в който толкова да се вълнувате за оцеляването на някой герой.
Филмът не разчита на свръхсложна концепция, която да привлече отбран елит от кино-сноби, но нищо чудно именно мейнстрийм-ориентацията му да го направи култов. За това безспорно допринася и подборът на актьори, въпреки че нито Бълок, нито Клуни са били първият избор на продуцентите от "Уорнър".
За ролята на Стоун са обсъждани Марион Котияр, Скарлет Йохансон, Блейк Лайвли и Натали Портман. Първоначално за ролята на Ковалски пък е бил привлечен Робърт Дауни-младши, който впоследствие напуска и е заменен от Клуни. На екрана обаче партньорството между Бълок и Клуни изглежда перфектно.
"Гравитация" дебютира по българските кина в началото на октомври.
Куарон сподели някои подробности за създаването на "Гравитация" по време на среща с журналисти след американската премиера на филма, състояла се по време на филмовия фестивал в Телурид. Ето най-интересното.
Как се роди идеята за "Гравитация":
„В известен смисъл заради сценарий, който Йонас беше написал - всъщност, това е филм, който той се подготвя да режисира. Беше ми го показал преди години и искаше да чуе моите забележки - и аз му казах: ‘Всъщност, нямам особени забележки, но искам да ми помогнеш да напишем сценарий за такъв филм". Това е много стегнат филм - само с няколко елемента, който предизвиква у зрителя постоянно напрежение, но чрез това напрежение се жонглира с различни неща и теми.
Неговият филм, по който той работи сега, се развива в пустинята и има само двама герои, така че избрахме космоса като среда, защото той осигурява метафоричен елемент. Реално цялата идея ни дойде наум само за един следобед.
Замисълът беше да имаме герой, който се носи в празното пространство, отдалечавайки се все повече от Земята - където съществуват животът и човешката връзка по начина, по който ние ги познаваме. Героинята живее в свой собствен сапунен мехур.
Искахме да направим филм за бедствие, като възможният резултат от него да е прераждане или ново познание."
За въплъщаването на идеите в кинематографска реалност:
„Имаше доста зле направени сметки за целия филм. Затова и създаването му отне четири години и половина. Мислехме, че ще е много лесно. Когато приключа сценарий за филм, първото, което правя, е да го изпратя на Чиво - оператора Емануел Любецки - и първото, което му казах, беше: „Чиво, виж сега - това е малък филм, двама герои, ще го приключим за година максимум". И в продължение на следващите четири години и половина той непрекъснато ми напомняше, че съм му казал това.
Знаех, че ще има някакви визуални ефекти, но си мислех, че ще мога да ги реализирам с малко апаратура. Когато започнахме реализацията, стана ясно, че технологията за създаване на филма просто не съществува, така че се налагаше да я изобретяваме в движение".
За изобретените технологии при снимките на "Гравитация":
„Проблемът при снимките бе комбинацията от липса на гравитация и дълги, продължителни сцени. Пробвахме различни неща, като параболичен полет - самолет, който се издига високо и после се спуска - но просто не се получаваше.
Когато връзваш актьорите с въжета, се усеща напрежение, така че можеш да снимаш само за кратко. А също така си ограничен, защото има много въжета и кабели наоколо. За голяма част от снимките имаше просто един празен куб 3 x 3 метра, и вътре в куба стените бяха LED екрани. В центъра на куба имаше сбруя за актьора и беше трудно актьорът да бъде поставен в нея, а сбруята трябваше да балансира в различни позиции.
И това, което се случваше, беше, че актьорът изживяваше гледната точка на героя чрез прожекции върху LED екраните. Беше важно, защото не можеш да накараш актьорите да се въртят и да правят салта - така че трябваше те да остават в по-голяма или по-малка степен неподвижни, а ние движехме камерата и светлините около тях.
Постоянното осветление също не вършеше работа, така че използвахме LED светлини, защото светлината просто преминава от екран на екран. Кубът имаше отвор, през който виждаше камерата, а отвън имаше дълги релси с робот - подобен на тези, които се използват при производството на автомобили - и върху този робот имаше камера, която влизаше и излизаше и се местеше нагоре и надолу по релсите... беше като същински технологичен балет. А извън куба имаше само безброй редове технологични спецове с компютри."
За тежките условия, при които са работили актьорите в "Гравитация":
"Всичко беше много трудно и донякъде мъчително за актьорите, така че си възхищавам искрено на това, което постигнаха Сандра и Джордж. От една страна беше мъчително, но беше и упражнение по абстракция, защото понякога играеха буквално пред нищо - само пред няколко маркери. Понякога дублите траеха много минути непрекъснато, а те трябваше да помнят различните маркери в съчетание с точния момент, защото светлините и анимациите бяха предварително програмирани.
За Сандра това изглеждаше донякъде като репетиране на стъпките на балерина, така че когато снимаме тя просто да забрави за всички ориентири и просто да играе. И за мен е невероятно какво успя тя да постигне. Изключително е прецизна... Понякога просто изпълняваше монолог, към който имаше много технически изисквания. Много от нейните сцени са много дълги и изискват адски много усилия - а тя просто говори и говори, и това е само един-единствен кадър".
