В последния филм от поредицата "X-Men" Магнито издига във въздуха стадиона "Робърт Кенеди" и го стоварва върху Белия дом. Стадионът, естествено, е разрушен изцяло.
В "Годзила" чудовището се бори с практически цялата армия на САЩ, като разрушава и Хонолулу, и Сан Франциско. В новия филм на Том Круз "На ръба на утрешния ден" Париж остава под вода след нападение на извънземни, а футуристична инвазия оставя френските брегове обсипани с трупове и пушещи отломки от военна техника.
Има още много разруха, предстояща в този сезон на пресищане с филми с експлозии - "Трансформърс: Ера на изтребление" (извънземни стоварват круизен лайнер върху град), "Пазители на галактиката" (космически кораби, унищожавани с десетки), "Херкулес" (главният герой се бори с лъвове, морски чудовища и цяла армия от злодеи) и "Непобедимите 3" (Слай Сталоун и компания; влак се забива в затвор).
Entertainment Weekly наскоро го определи като "лятото на разрушението."
Нека обаче го наречем с истинското име: разрушително порно
Подобно на истинското порно, тези филми се заиграват с най-атавистичните ни инстинкти. Всички те включват някакъв вид подготовка, гъделичкане на очакванията, че наистина гадни, но пък всъщност и страхотни, неща ще се случат. Те като цяло достигат до климакс - шегата е умишлена - с огромни количества CGI кръвопролития. И подобно на истинското порно, след тях би трябвало да се чувстваме изключително задоволени и изтощени.
Истината е, че би трябвало да се мразим за това, че се чувстваме така, все едно току-що сме правили страхотен, но всъщност ужасен секс. Това обаче всъщност не е реакцията, която разрушителното порно предизвиква. Нещо повече, Америка експортира тази американска кръвожадност в глобален мащаб, създавайки у другите хора впечатлението за страна, която напълно е минала на Тъмната страна на силата.
Не че не е имало огромни кръвопролития във филмите и преди това
Холивуд е създал изобилие от военни филми, филми за екологични катастрофи и дори епоси за извънземни инвазии в миналото. Но огромният брой и самата честота на разрушителното порно в наши дни - поне 11 филма от този вид през лятото на 2012 ("Отмъстителите", "Черният рицар: Възраждане" и т.н.) и 12 през същия сезон миналата година ("Белият дом под заплаха", "Z-та световна война" и т.н.) - и удоволствието, което изпитваме да виждаме неща да се взривяват, би трябвало да ни накара да се запитаме дали всичко е наред с психичното състояние на Америка.
Филмите винаги са отразявали тревогите на своята епоха. През 50-те години цареше тежка параноя, въплъщаваща се във филми за атомни инциденти, често включващи мутирали форми на живот. (Някой да се сеща за "Годзила"?) 60-те и 70-те донесоха екологичен и биотерор в филми като "Човекът Омега" и "Silent Running." По-късни филми като "Лудият Макс 2" отразяват също апокалиптичната нагласа.
Скорошната серия от филми обаче изглежда отразява колективен психичен срив
Определено има причини за това: страхът от тероризма, несигурността, породена от многобройните масови убийства, включително скорошното в Санта Барбара. Очевидно Америка е убедена, че светът е станал дори още по-хаотичен - и че има твърде много от всичко, че светът е станал твърде сложен, с твърде много хора, твърде много технологии и твърде много противостоящи си идеологии.
Което ни напомня за класически антиутопичен роман от 1959 "Страсти по Лейбовиц" от Уолтър Милър-младши, в който краят на индустриалната цивилизация се определя като "Опростяването". Сякаш се подготвяме за глобално разпадане.
А лятото, когато би трябвало да се размекваме, е перфектното време Холивуд да експлоатира нарастващия апетит на Америка за този тип разруха. Има две конкретни причини за това: повечето кинозрители са от демографската група под 40 години, търсят да избягат от жегата и да сложат мозъка си на пауза - а няма нищо, което да изключва мисленето повече от гледането на взривове. Ако на всичкото отгоре това е снимано с любов, и с безумно добра компютърна графика, още по-добре.
Втората причина е значимостта на чуждестранния пазар, който вече държи около 70% от общия боксофис на американското кино
И глобалните играчи като цяло потребяват най-вече това, което Америка произвежда най-добре - високобюджетни филми с първокласни специални ефекти, минимални количества диалог (така де, експлозиите говорят на разбираем за всички език, нали?) и много разруха.
Да вземем само два скорошни примера: току-що дебютиралият филм от X-Men поредицата спечели $168 млн. в САЩ - и двойно повече извън Америка. А новият "Капитан Америка" - нищо че името му споменава Америка, нали? - донесе $255 млн. в САЩ и респектиращите $454 млн. в чужбина.
Америка е страна, в която сцените на масово разрушение са се превърнали в норма, а кръвопролитието се предпочита пред мира, любовта и разбирането. Въпросът е: точно този тип негативен имидж ли Америка желае да предлага за износ? Да, всички си казваме, че "това е просто един филм", но е крайно време Америка да спре да се самозалъгва: когато една страна се вманиачи по разрушаването на екрана на цели градове, това говори нещо за същността й, за това накъде отива обществото.
Парадоксално е, че след терористичните атентати от 11 септември 2001 и безкрайните масови убийства в САЩ американците не са станали по-чувствителни към сцени, където се разрушават градове и загиват хиляди хора; напротив, случва се точно обратното: Америка затъва точно в това. Тя дори го посреща с одобрителни викове. Подобно на порното, просто не можем да отлепим поглед. Този тип кино е изкусително и невероятно пристрастяващо.
Изпънение на желания? Катарзис? Просто чисто развлечение? Всъщност няма значение. Докато Америка е в хватката на каквато там социална психоза подхранва този ненаситен апетит за разрушение, Холивуд охотно ще й угажда.
