Вероятно тази вест ще бъде приветствана от амбициозните жени, устремени към кариерните върхове - омразният "стъклен таван" в кариерата, за който отдавна се смяташе, че спъва жените в стремежа им към висши постове, може би в крайна сметка ще се окаже само в главите им.
Според актуално проучване от експерти по мениджмънт, най-голямата пречка пред изкачването на жените до върховете на кариерната стълбица е тяхното ниво на увереност, а не полът им.
И въпреки че 3/4 от жените на висши постове смятат, че съществува "стъклен таван" на полово неравенство в служебния ръст, само една трета вярват, че кариерата им е била ограничена от него.
Напредъкът на жените към заседателните зали на бордовете на директорите се забавя не от дискриминация, а от решенията на самите работещи жени, също така констатира проучването.
Самите жени не са убедени, че имат перспектива като мениджъри
Изследването, проведено сред 3000 членове на британския Институт за лидерство и мениджмънт (ILM) разкрива, че жените мениджъри имат по-ниски нива на амбиция и увереност в сравнение с колегите си мъже. Само 30% от жените под 30 години казват, че очакват да станат висши мениджъри - в сравнение с 45% от мъжете.
Половината от жените мениджъри заявяват, че имат високо ниво на самоувереност, срещу 70% от мъжете. Близо 73% от дамите са на мнение, че съществува невидим таван, който ограничава перспективите им за повишение - но само 36% от жените смятат, че тяхната собствена кариера е била спряна от външен фактор.
Само 38% от мъжете твърдят, че смятат, че жените са ограничавани в кариерното им развитие. Но близо половината от жените мениджъри на всякаква възраст - 47% - смятат, че би трябвало да има квоти за жени в директорските бордове.
Дамите се опасяват от повишенията, но смело правят собствен бизнес
Изпълнителният директор на ILM Пени де Валк коментира: "Жените мениджъри са склонни да бъдат лишени от вяра в себе си и от увереност на работното място - в сравнение с мъжете. Жените изпитват по-голямо усещане за риск при повишение, което води до по-предпазлив подход към възможностите за развитие в кариерата."
Според доклада на организацията "на всеки етап кариерните амбиции на жените забележимо изостават в сравнение с тези на колегите им мъже. По-малко жени, отколкото мъже имат амбиции да станат мениджъри от средно ниво, шефове на отдели, главни мениджъри или директори." Но жените изглежда са много по-уверени, когато става дума за стартиране на техни собствени компании," констатират учените.
Според наблюденията на института, повече млади жени, отколкото мъже търсят варианти за стартиране и управление на собствен бизнес. Една на всеки четири жени под 30 е заявила, че планира да стартира своя компания в следващите десет години, срещу един на всеки пет мъже в същата възрастова група. "Жените не приспособяват очакванията си до такава степен, когато става въпрос за рискови стъпки като стартирането на собствен бизес", констатира де Валк.
Около 30-те жените не правят кариера, а се посвещават на семейството
Последните статистики за разликите в заплащането на половете показват, че жените под 30-годишна възраст печелят повече от мъжете. Но заплащането на жените започва да изостава след този момент - основно защото 30 години е възрастта, към която много жени започват да работят по-малко, за да отделят време за грижа за разрастващите се техни семейства.
Проучването на ILM подкрепя констатациите от публикувания миналия месец скандален доклад на д-р Катрин Хаким от Лондонската школа по икономика, според който жените всъщност не се стремят към кариера, а жадуват да имат успешен съпруг и стабилно семейство.
Може би скоро ще бъдат въведени квоти за жени-мениджъри
Компаниите в ЕС са подложени на натиск от еврокомисаря Вивиан Рединг, която заплаши, че ще наложи квоти за дами мениджъри на най-големите 500 листвани на борсата компании в Европа. Към призива й се присъедини френският финансов министър Кристин Лагард, която обяви, че Европа би повишила конкурентоспособността си, като добави жени към фирмените бордове.
В някои европейски страни - като Германия и Великобритания, вече се обсъждат проектозакони, според които е възможно да бъдат въведени квоти за жени в директорските бордове. Във Франция пък вече е гласуван закон, налагащ квота от 40 % представителство на жени в бордовете на най-големите компании към 2017 г.
Преди дни и германският канцлер Ангела Меркел определи липсата на жени на висши мениджърски постове като "истински скандал". Тогава тя обяви, че фирмите получават "последен шанс" да вземат спешно мерки по този въпрос.
Дебатът обърна вниманието на медиите върху кариерната дискриминация в Европа - и конкретно в Германия. Миналата година само 2.2 процента от членовете на бордове на 30-те най-големи листвани на борсата компании са били жени. До 1977 г. в тогавашната ГФР дори е съществувал закон, позволяващ на мъж да прекрати трудовия договор на своята съпруга.
Доколко светът е готов да приеме равенството в ръководните позиции на мъже и жени се видя по време на последната президентска надпревара в Америка. Като в едно класическо семейство прекрасната дама е отново на второ място въпреки възможностите си. Има обаче и друго. И мъжете и жените работят по 8-10 часа ежедневно. След това за мъжете всички си знаем. А за жените още 8 часа минимум работа. Тях ги чакат домашните от училище, играта с децата, грижите по здравето на цялото семейство, грижите за старите родители, готвенето, пазаруването,чистенето. А какво да кажем, че и жилищния блок чака жена да се погрижи за ВиК и електро ремонтите, да стане домоуправител. А и най-важното винаги винаги винаги трябва да крие че изкарва повече пари от мъжа си. Защото ей това мъжете не могат да преодолеят!!! Та такива ми ти работи за ръководните постове на жените. Просто жените са там където се върши работата. Както пееше Джон Ленън " жената е робът на света". Мъжете са до свирката - на ръководния пост.
Незнам защо тук намесвате майчинството и въобще семейния статус под тема за професионалната реализация. Идеята на статията е съвсем друга! Това дали жената е с деца или без, дали мъжа е семеен или не, не виждам какво общо трябва да има с мястото в йерархията. Работата е работа, личния живот е личен! Жена с образование като за секретарка е ясно, че не става за мениджър независимо имали деца или не. Всичко опира до качествата (ако изключим връзките). Другото, което някои развиват като теза тук, са просто сантименталности....