Историята за първото напиване на едно 11-годишно момиче звучи така - лятна ваканция, градинско парти на гости у братовчедите, някой подава една бира. Няколко чаши по-късно картинката става неясна. На сутринта братовчедът я пита дали си спомня нещо. Отговорът е не.
Това е първото от много безпаметни напивания на Сара Епола - като жадна за купони тинейджърка, като разгулно пиеща студентка до сериозно консумираща алкохол журналистка с болна амбиция. Епола се опира на спиртните напитки, защото няма доверие в себе си и се чувства неудобно в обществото. Алкохолът за нея означава увереност - да свали момче, което й харесва, да разбие караоке купона, да получи задача на напише челния материал за списанието, в което работи.
Какво толкова, ще кажете. В крайна сметка всеки се е докарвал до състояние да не спомня нищо. На жаргон това означава, че си имал тежка вечер.
Говорим за поведение, което не трябва да се приема с лека ръка - терминологията е алкохолна амнезия.
Сега 40-годишна, Сара Епола написа книга по темата, озаглавена „Да се напиеш до забрава - да си спомним", провокирана от факта колко малко всъщност знае за ежедневния си порок. В един момент тя осъзнава, че й се губят часове от дните и вечерите, в които пие. Дали пада по стълбите, излага се на публични места, разваля събирането с прекалено театралничене - всичките й действия са й преразказани от други хора на следващата сутрин.
Тя полага детективски усилия, за да разбере с кого е спала, къде е прекарала нощта, какво е правила. „Нямах нищо против вечерите, прекарани в бар, коктейлите с приятели, пийването след работа, защото всички около мен го правят, това се насажда с лекота от киното и телевизията", разказва Епола.
На всичкото отгоре семейството й има неприятна история с алкохолизма. В младежките си години Сара няма проблеми, даже твърди, че алкохолът й понася - пие повече от останалите, не припада, не повръща.
Чувства особена гордост от голямото количество, защото е неприето за жените.
„Когато бях на 25, все още в Тексас, изгарях от завист на планьорките в The Austin Chronicle, защото исках мой материал да е на корицата. Бях алчна за слава и внимание. Смятах, че алкохолът ще ми даде сили. И колко иронично, че точно преди броени седмици моите пиянски история ме заведоха именно там. Затова искам да кажа - не пийне, за да пишете, както правих аз", споделя тя пред Vogue.
Всъщност, случаят на Сара се вписва идеално в съвременната култура на безпаметното напиване, която няма национална принадлежност, културата на бързото наливане с алкохол. Примерите са многобройни, просто вижте във Facebook - все някой е публикувал видео как се „отрязва".
Неусетно приетото в университета наливане с алкохол, когато си 20-годишен, се превръща в грозен навик и източник на проблеми, когато минеш 30 години.
Сега Сара има добра работа - редактор в Salon.com, доказала се е като професионалист, но животът й става все по-окаян - изпаднала е в дългове, запалила е прекрасния си апартамент и живее в малко ателие, приятелите спират да я посещават. Надебеляла е и има проблеми със стомаха. Дори нейният психотерапевт й поставя ултиматум: „Спри да пиеш или спри да идваш при мен".
Сара твърди, че в момента може да надпие доста мъже, защото откакто се е преместила да живее сама в Ню Йорк, тя има много повече възможности да консумира високоградусни напитки - почти денонощно и навсякъде. Освен това е отхвърлила стереотипи, наследени от родния Тексас, например сама жена да седне в някой и бар.
Изведнъж последствията започват да я застигат с пълна сила - тя разбира, че е зависима
Тогава Сара решава да напише книга, в която да разкаже за алкохолното затъмнение на спомените. Тя се връща в миналото, за да търси следи - детските спомени, любимите книги, в които главните герои основно пият и правят безразборен или евтин секс, хотелската забежка в Париж, когато се внезапно се „събужда" върху непознат мъж.
Квартирата й се запалва заради забравен котлон - тя готви паста, захвърля тигана настрана и заспива на дивана. С
ъбужда се от пищене на пожарната аларма и виковете на сина на хазяина, вече почти разбил вратата й: „Какво правиш половин час, че не чуваш?".
Освен връщане на неприятните спомени, тя разговаря с учени, които й обясняват, че покачването на алкохолното съдържание в кръвта хипокампа в мозъка, който отговаря за дългосрочната памет. Оказва се, че предимно мъже са обект на изследвания за алкохолната амнезия в медицинската литература, въпреки че женският метаболизъм реагира по друг начин на спиртните напитки.
Наскоро проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие установи, че жените са изложени на по-голям риск от алкохолизиране. Това се дължи на попадането им в сфери на работа, където алкохолът е норма - финанси, мениджърски позиции, творчески индустрии и и т.н.
„Смятах, че пиенето ме прави забавна. Това е абсурдно. Забавно беше и на работа, там бях трезвена. Просто хората имат такова отношение към своите „суперсили", тоест към каквото са пристрастени. Аз съм същият човек, какъвто бях по време на пиянство. Просто повече не пия", коментира Сара Епола.
Сега тя живее в Далас, близо до семейството и старите си приятели, нормализирала е живота си и смята да продължи така за напред. Защото „да си трезвен е толкова лесно".
