Преди последиците от глобалното затопляне окончателно да удавят представата ни за "нормално време" в океан от аномалии, нека оценим достойнствата на умереноконтиненталния климат и плюсовете на добрите стари четири сезона.
Особено на един от тях - вие знаете кой.
Годишното температурно разнообразие често остава в сянката на слънчевия копнеж по вечно идилично лято с палми, бял пясък, тюркоазена вода и коктейли с малки чадърчета в тях. Блянът по тропическия рай е сред най-устойчивите тропи в един от централните сюжети за човешко щастие и благополучие. "На Юг, към топлите страни" е болезнено позната мантра и прогноза за гарантирана екзистенциална нирвана.
Местата без студ, без сняг и без зима прекомерно владеят умереноконтиненталното въобръжение на милиони хора.
Но как реално се живее в отсъствието на белия сезон? "Вече не ми се налага да ползвам лопата за сняг, а слънчевите лъчи няма какво да ги изгребвам", гаври се Дъглас Маккензи, комуникационен мениджър, който от 16 години живее във Финикс, Аризона.
Югозападният американски щат предлага пустинен климат и религиозно преклонение към втората поправка от Конституцията, позволяваща на гражданите да се въоръжават до зъби. Но това е друга тема.
Мистър Маккензи препочита да говори за горещината на въздуха, а не на възпламенения барут. Сменил по-умерено ниските температури на средните щати с жегата във Финикс, Дъглас се радва на
ограничения избор на дрехи през зимата - къси гащи и по-къси гащи.
Там празнуват Коледа в открит басейн и единственият сняг, който виждат, е по телевизията и в интернет. Но понякога, както много хора, избрали да живеят извън обхвата на студенината, и той изпитва носталгия по атмосферичната пейзажност на бялата покривка и геометричното съвършенство на снежинките.
Ала топлите зими във Финикс или пък Флорида направо са за вълнен шал и плетена шапка с пискюл в сравнение с климатичния мор в Сахара - най-голямата гореща пустиня в света, обхващаща около 10 процента от огромната площ на континента Африка.
Гореща, защото по дефиниция за най-мащабна пустиня се води температурната антитеза на Сахара - ледения континент Антарктида. В пустинната категоризация ги обединява минималното количество валежи.
В Сахара нистина може да се усети какво е да няма зима.
Екстремните климатични условия посрещат ентусиастите със суха горещина и температури от 30 до 50 градуса по Целзий. Снегът е мираж, смъртта е като парче суров реализъм.
Има и един социално-икономически бонус към зимата
Много от студените страни се отличават с изключително висок стандарт на живот - от Канада до скандинавските държави. Докато, ако трябва да се върнем в и около Сахара - в топли нации като Судан, Либия, Чад, Мали и др., то там спазването на човешките права е като празнуването на Коледа в Саудитска Арабия - случва се много рядко и не се гледа с добро око на идеята.
Но какво да кажем за безснежен оазис като големия бариерен риф на Австралия?
Слънце, плажове, социален прогрес, качествена демокрация. На озитата (както е сленг наименованието на австралийците) не би трябвало да им дреме за зимата и целия културен контекст на този фантасмагоричен за тях сезон.
Всичко в Австралия е много хубаво докато осъзнаете, че 98 процента от местната фауна се опитва да ви убие.
Гаргантюански паяци, чудовищни змии, отровни гущери, нокаутиращи кенгура, трудно разбираеми английски диалекти... Може би в крайна сметка това докоснато от големия жълт диск парче земя, не е толкова гостоприемен рай.
Цялата концепция за рай май е твърде библейска, или с други думи - измислена, изфабрикувана, нереална. От кожни карциноми и гигантски насекоми до политически репресии и битова престъпност - прекалено слънчевите територии излизат извън клишираната иконография на екзотичните туристически картички.
Не, че страните с тропически климат и екваториалните авантюри не са горещи (буквално, метафорично и както още искате) дестинации за всеки един от двата си (дъждовен и сух) сезона. Просто не отписвайте добрата стара снежна приказка.
Но кого заблуждаваме.
Лесно е да призоваваш зимата, когато ноември те гали с пролетни температури и нежни, топли снопове светлина. С първите киши и свирепи ветрове всинца ще подновим фантазиите за остров Фиджи. Там, където единственият лед е в чашата със скоч.
