Каквото си харесаш

Онова, което не се купува с пари, се купува с много пари, но... не е задължително. Преди хилядолетия, в известния ни от учебниците по история родовообщинен строй, когато парите не са били познати, хората са си разменяли вещи. Какво, като не винаги е било равностойно? Сподели онова, което ти е излишно/непотребно, вземи друго, което ти е нужно.

Печалбата? Кефиш се, не си задръстваш жилището с излишни вещи, в крайна сметка това са само някакви предмети.

Има едни младежи на по 25-26 години, които знаят, че промяната не става само с блокади и викане по площадите. И са решили да го покажат нагледно, като се самоорганизират и действат - както призовава и един от транспарантите им.

Заедно със съмишленици основали социалния център "Аделанте" с напълно хоризонтална структура - без шефове и без нареждания. Вече имали известен опит, защото по някакъв начин всички са били активисти и преди това.

Преплетени с други хоризонтални организации като "Бъди промяната" в София и подобни на нея из страната, те лека-полека започнали да разгръщат своите дейности.

Свободни, ама наистина свободни

От половин година в "Аделанте" развиват и нещо сравнително непознато у нас - свободните пазари на открито, в които участниците могат съвсем безплатно да споделя вещи (дрехи, играчки, книги и т.н.) с останалите посетители без да търсят никаква печалба и финансова изгода.

Всеки е поканен да присъства на тези "Наистина свободни пазари", които се организират през няколко месеца на централни места в София и други големи градове, и да сподели или вземе за себе си каквото си хареса.

Целта е всеки да прерови своят дом за принадлежности, които са годни за употреба, но не смята да използва. На този импровизиран пазар той ще срещне други хора, които са направили същото и с които могат да са си взаимно полезни.

Инициативата обаче не е от типа разменни в стил "Мое за твое", тъй че далеч не е задължително всички присъстващи да носят по нещо. Важното е просто хората да си взимат предмети, които наистина им трябват, а не да създават нов излишък в дома си.

Солидарност, не благотворителност

За цялото движение разказват двама от основателите на "Аделанте", които се представят просто като Явор и Йоана - не държат да се знаят фамилиите им.

Надяват се хората да възприемат мероприятието не е просто като безплатен пазар, а като истински фестивал на споделянето.

Те държат да подчертаят, че "Наистина свободните пазари" не представляват благотворителност от богати към бедни, а проява на солидарност между еднакво нуждаещи се хора.

"Преценихме, че трябва да направим нещо и на практика положително, не само да казваме против какво сме. Затова направихме този център, затова правим и тези пазари", казва Явор.

Безплатно ли?

"Как така безплатно?" е първият въпрос, с който се сблъскват Явор и Йоана от всички страни. Наистина ли просто взимаш каквото си харесаш и си тръгваш?

Те винаги с радост обясняват принципите на "Наистина свободните пазари", както и че не е нужно за всяко нещо в този живот да се плаща. Свикнали са хората не винаги да ги разбират, още по-малко пък медиите, които иначе все повече ги отразяват.

Не всички журналисти разбрали и предназначението на опънатия чаршаф с книги на Орлов мост по време на протестите през юни - по една телевизия на живо обявили, че „тук едни хора продават книги", въпреки обяснителните плакати и поясненията, че не става въпрос за търговия.

Всъщност просто през лятото от „Аделанте" решили да пренесат свободния пазар на протестите и да призоват хората да носят и споделят книги. „Промяната на системата започва от културата", било посланието им тогава.

Днес под същото мото те предлагат безплатни книги и в Софийския университет по време на окупацията му от студенти.

Тротинетки, хладилници, прахосмукачки

Дори и да не срещат постоянно разбиране, съмишлениците на Явор, Йоана и останалите постепенно се увеличават. На самите пазари „търговията" кипи - хора от всякакви възрасти носят, взимат, раздават. Случайните минувачи винаги са заинтригувани, все повече ентусиасти пристигат и специално за пазара.

В самото начало донесените предмети се разпръсват по пейки, слагат се върху кашони и на предварително постланите чаршафи. Най-старателните участници си носят и масички.

През това време организаторите се заемат да закачат транспаранти наоколо (гласящи например „Тук всичко е безплатно като приятелството"), за да маркират района на пазара и да привлекат отдалеч любопитните минувачи.

Впоследствие участниците се заемат да разпределят вещите по вид - на детски, мъжки и дамски дрехи, книги, играчки, битови предмети и по-особени предложения (случвало се да бъдат донесени тротинетки, детски легълца, във Велико Търново се появила и голяма прахосмукачка).

Досега се е случвало да се появят няколко много ценни предмети - например iPhone, монитор, компютър, две инвалидни колички (едната останала и я занесли обратно в центъра), на един свободен пазар във Варна пък занесли цял хладилник.

Йоана и Явор признават, че когато се появи такъв предмет настъпва известно оживление и мнозина предявяват желание да го вземат. За да е всичко справедливо обаче, се организира светкавичен жребий с теглене на номерца от шапка. „Така няма как да има сърдити", твърдят двамата.

Самите организатори участват активно в споделянето и носят много свои предмети, а каквото остане след края на открития пазар го връщат в социалния център, където отново е достъпно за всеки нуждаещ се да го вземе. Те забелязват, че винаги връщат малко по-малко неща, отколкото са занесли, но го приемат за нормално.

А няма ли случаи на злоупотреби? Явор и Йоана се радват, че даже и очевидно бедни и нуждаещи се хора не взимат прекалено големи количества, а само най-необходимото. „Едно палто за зимата, панталони, тениски, но не прекалено много", обясняват те.

Все пак веднъж се случило някой да дойде с празни чували и да започне да ги пълни с всичко, което види ("Очевидно с цел продажба", както казва Явор). Организаторите го вразумили чрез обяснения за идеята на инициативата и за смисъла на солидарността - и то успешно, поне този път.

През зимата вече ще е на закрито

Последният засега от „Наистина свободните пазари" на открито се проведе на 20 октомври в парка пред Народния театър и събра около 150 души, дошли специално за него (без да се броят включилите се случайни минувачи). Миналите открити пазари бяха на 1 юни(предимно с играчки) и на 24 май (предимно за книги).

Съвсем първият, организиран от „Аделанте" на 28 април, се оказал малко изненадващ за хората и те не били наясно как точно ще протече. При всяко ново издание обаче случайни минувачи разбирали за пръв път за инициативата и обещавали: „Имам цял килер вещи да раздавам! Следващият път и аз ще дойда". След това наистина се появявали и ставали редовни посетители на пазарите.

Предвид задаващата се зима нов пазар на открито едва ли ще има скоро. Затова пък в социалния център „Аделанте" такъв функционира практически постоянно. Прилежно сгънати, наредени и разпределени са купища дрехи и обувки за мъже, жени и деца, както и книги и други вещи. Така всеки може да занесе или да вземе нещо от центъра и през студения сезон.

Част от един по-хубав свят

Най-благодарната част от работата на Явор и Йоана е когато виждат как все повече хора я подемат след тях. „Когато идваме да отключваме центъра обикновено ни чака една малка торбичка с някакви вещи. Пуснали сме обяви и знаят, че който има нужда може да идва да взима, а който има нещо в повече може да го даде", казват те.

Самите те също са безспирно активни. Явор признава, че последно обогатил фонда с едно свое старо яке. А Йоана се засмива: „Аз пък си намерих обувките оттук".

Двамата осъзнават, че правят едни много малки стъпки, но знаят и че тези стъпки не просто ги доближават до идеалите им, а представляват нещо полезно и практично в днешната криза.

„Не вярвам, че светът може един ден да работи изцяло чрез безплатни пазари и хората просто да си споделят", казва Явор, "Но вярвам, че това има място в един по-хубав свят - и даже ще бъде интегрална част от него".