Новата биография на вагината

Жените разполагат с неврологичното познание да освободят телата си от социалния контрол на патриархалното общество и културата на срам. 

Новата книга на известната феминистка Наоми Улф: "Новата биография на вагината" излезе преди броени дни - и вече разбуни духовете. Авторката обяснява защо пише за вагината и защо го прави точно сега. 

Основните аргументи за написването са, че новите открития в невропсихологията, за които се знае изключително малко извън научните кръгове, предоставят революционно нова информация за това какво е вагината и как функционира тя - информация, която превръща цялостния начин, по който възприемаме този орган - който като цяло в нашата култура е виждан просто като полов орган, в отживелица.

Новата информация променя разбирането на жените за самия секс

Каква е основната идея? Актуалните научни изследвания са установили радикално ново явление: а именно че съществува толкова силна връзка между мозъка и вагината, че много невролози говорят за "една цялостна система".

Освен това много малка част от хората знаят, че когато една жена изпитва оргазъм - а дори и преди това, когато чувства, че има право да мисли за секса като за удоволствие, да го очаква и да се фокусира върху това как да го получи и се чувства достатъчно образована и силна по отношение на тялото си, за да знае, че може да достигне до оргазъм по време на секс - мозъкът й получава мощна инжекция от невротрансмитера допамин.

Тогава, когато вече изпитва оргазъм, в тялото на жената се отделят и окситоцин и опиоиди. Това не само води до удоволствие - факт, който и сега е добре познат, но и допринася за определени състояния на ума.

Допаминът е съвършеният феминистки невротрансмитер: той отговаря за мотивацията и ориентираното към постигане на цели поведение, ала най-важното от всичко - за самочувствието.

(Кокаинът например силно стимулира отделянето на допамин в тялото - оттам произлизат и самочувствието и социалните умения на хората, които го използват). Опиоидите пък дават на мозъка усещането за екстаз или трансцедентност.

И най-накрая, окситоцинът, който може да бъде отделен както при стимулация на женските зърна, така и по време на самия оргазъм, създава усещане за обвързване, грижа и интимност. Изследванията показват, че повишените нива на окситоцин у хората ги правят по-добри в разчитането на лицеви емоции.

Имайки предвид този комплекс от химически вещества, е съвсем справедливо да се твърди, че вагината не е просто полов орган, но и мощен медиатор на женското самочувствие, креативност и чувство за свързаност. 

Осъзнаването на връзката между мозъка и вагината води до следващото очевидно откритие. Ако женското очакване за секс, който носи удоволствие и женският оргазъм водят до този тип изменения в настроението, редом с много други документирани резултати, това обяснява и защо женската сексуалност, в частност вагината, е била контролирана, ограничавана, порицавана и подигравана толкова дълго време.

И защо в продължение на пет хилядолетия (поне на запад със сигурност) жените са били мистифицирани и държани в неведение по отношение на сексуалните си реакции. Снабдяването с допамин обяснява и защо някои култури проповядват инфибулацията и клитеродектомията - практики, за които едва сега става ясно, че изменят не само тялото и сексуалното функциониране, но влияят и на самия женски мозък.

Когато напаснете историята с тези изумителни нови открития за неврологичната наука на женското желание, разбирате, че цялата история за това как вагината е нещо срамно, е една голяма лъжа. 

Новата наука предлага някои забележителни позитивни прозрения

Това особено важи в ситуация като сегашната, в която 40 години след "сексуалната революция" към 30-40 процента от жените в Западния свят съобщават за "хипоактивно сексуално желание". С други думи, те просто не си падат по секса, защото нямат позитивни изживявания, свързани с него. Около 30% от жените също така споделят, че не могат редовно да достигат до оргазъм по време на секс.

Добрите новини от новите открития обаче са, че досега не сме разбирали правилно женската анатомия и удоволствие. С по-добро познание по въпроса, бихме могли да се справим с проблема за незадоволителния сексуален опит на жените.

Учените например са открили "нервна ръка" - ужасно определение, но речникът ни е много беден - в женския таз, за която не са знаели преди, че съществува. Това е довело до преоценка на предишното предположение, че клиторът и G-точката са отделени: вместо това те формират северната и южната част на една и съща неврологична структура.

(Това обяснява защо 90% от жените достигат до оргазъм в лабораторни условия, с абсолютно непознати, когато тези две части от тялото им биват стимулирани едновременно). Бари Комисарюк и Бевърли Уипъл наскоро пък са установили, че когато се стимулират различни части от женската вагина - шийката на матката или клитора, жената изпитва различни емоции и докосването активира различни мозъчни функции. Комисарюк освен това е идентифицирал нов център на сексуално удоволствие при жените - а именно във входа на шийката на матката.

Въпреки общоприетия мит, женската анатомия далеч не е идентична с мъжката

Тези учени са открили и че нервните възли в областта на женския таз са много по-различни от тези при мъжете. Жените имат около осем възли с нервни окончания по целия си таз - от вагиналните стени до клитора, перинеума и ануса и така нататък - и при всяка жена ситуацията е различна. При мъжете тази система е по-проста и еднотипна.

Следователно женските и мъжките сексуални реакции, обратно на това, в което са вярвали Мастърс и Джонсън, не са идентични - и всеки, който цени жените, се старае достатъчно, за да идентифицира специфичните реакции на всяка жена, които са уникални за нея, а не просто предполага, че "знае какво работи" от предишния си опит с други.

Невероятно е и откритието на Джим Фаус от университета Конкордия в Канада за ролята, която играе женското сексуално удоволствие и желание при избора на партньор (от експерименти с по-низши бозайници). Очевидно е, че еволюцията, или Природата (наричайте го както искате) цени до огромна степен женското желание. Това поставя този проблем далеч отвъд въпроса за културата и обществената оценка. 

Както казва самият Фаус, неговите лабораторни плъхове никога не са чували да ги наричат "курви" 

Най-обнадеждаващото в тази нова информация е фактът, че сега знаем колко силно влияе вагината на женското съзнание, самоувереност, способност за поемане на рискове и самостоятелност. Тези открития отговарят на толкова много въпроси.

Вместо да питаме: "Защо вагината и защо точно сега?" вече сме по-склонни да си зададем въпроса: защо е царувала такава репресивна патриархална тишина по отношение на толкова важна информация? И защо да продължаваме да я толерираме?